Д-р Стефка Евтимова
Педиатър-алерголог, гр. Пловдив
Д-р Стефка Евтимова има признати две клинични специалности – педиатрия и алергология и клинична имунология. Преминала е множество специализирани курсове за модерни диагностични методики и лечебни подходи при алергично болни. Редовно публикува научно-практически статии в помощ на колегите от общата и специализираната практика. Разработила е редица помощни материали за обучение на пациенти с алергични страдания. Последните двадесет години работи изключително в областта на клиничната алергология, диагностицирайки и лекувайки широк кръг заболявания, включително бронхиална астма, алергичен ринит, атопичен дерматит, уртикария, хранителна и медикаментозна алергия, контактен дерматит, поленов риносинуит и конюнктивит и инсект – алергия. Член е на Български лекарски съюз, Българско дружество по алергология и клинична имунология, Европейска академия по алергология и клинична имунология. Редовно взима участие в национални и международни конференции и конгреси. Поддържа собствен уеб сайт www.evtimova.com
_____________________________
Сложното взаимодействие между гените, предразполагащи към развитие на алергични заболявания и факторите от околната среда по време на бременността определя риска от тези заболявания. Все повече данни подкрепят тезата, че алергиите започват още вътреутробно. Кои са тези фактори и по какъв механизъм допринасят за развитието на алергични заболявания:
- Стрес след 15-ти ден от началото на бременността води до увеличена реактивност на дихателните пътища и риск от алергично възпаление.
2. Начин на раждане – секциото увеличава риска от алергии поради различната бактериална флора в червата при тези новородени. Новородените чрез цезарово сечение по-късно се колонизират с бифидобактерии и лактобацили – това увеличава риска от респираторни алергии. Тази разлики в чревния микробиом се задържат през цялата първа година от живота на детето. Кърменето добавя специфични млечно-кисели бактерии + бактерии от кожата на майката и неразтворими олигозахариди, които стимулират растежа и активността на бифидобактериите.
3. Преждевременно раждане, особено ако плодът е незрял и има нужда от кислородотерапия и други медикаментозни интервенции, води до увеличен риск от свирене и астма през детството.
4. Сезон на раждане също има отношение към риска от развитие на алергии. Родените през есенно-зимния сезон са по-застрашени от алергични заболявания, включително хранителна алергия поради по-ниското ниво на витамин Д. Родените през пролетта са с по-висок риск от поленова алергия.
5. Хранене на бременната
- Гладът и ниският прием на протеини увеличава риска от бронхиална астма;
- Приемът на омега-3 мастни киселини (риби) намалява риска от алергични заболявания, атопия, свирене, особено сред децата, които не са кърмени. Данните от различни проучвания са потиворечиви.
- В проучване се доказва, че консумацията на черупчести (скариди, раци) увеличава риска от свирене и екзема;
- Специфични храни като ферментирала соя намалява риска от екзема до 6 месечна възраст. Този протективен ефект се свързва се с наличието на пробиотици в тези храни.
- Фолати – друго важно хранително вещество, необходимо за ранното развитие. Ниското им ниво увеличава риска от астма към 3 годишна възраст. Високите фолати намаляват риска от алергии, атопия и свирене и високо ниво на IgE. Източници на фолати са тъмнозеленолистните зеленчуци като спанак, маруля, магданоз, копър, зеле, броколи, цвекло и др.
- Селен – ниското му ниво, особено в ранната бременност увеличава риска от свирене и астма към 2 годишна възраст.
- Ниското ниво на Витамин К увеличава риска от астма;
- Ниските нива на Витамин А и Е увеличават риска от алергичен ринит;
- Високото ниво на Витамин C намалява риска от алергични заболявания и свирене;
- Витамините D и E влияят върху развитието на епителните клетки в белия дроб на плода. Ниските им нива водят до увеличен риск от астма към 10 годишна възраст;
- Прием на пре- и пробиотици по време на бременността и кърменете намаляват риска от развитие на атопичен дерматит;
- Средиземноморската диета е най-подходящата за бременни – намалява риска от развитие на алергии и астма.
6. Медикаменти:
- употребата на парацетамол в късна бременност се свързва с висок риск от: астма, свирене и по-високо ниво на IgE. В проучване при повече от половин милион бременни в Швеция се установява, че употребата на медикаменти потискащи стомашната киселинност (антиацидни) по време на бременността увеличават риска от астма;
7. Замърсители на въздуха, химикали
- Високо ниво на азотен двуокис и частици над 2.5 µm увеличават риска от астма;
- Висок Бисфенол А увеличава риска от астма и белодробни инфекции през детството.
8. Хигиенната хипотеза постулира, че липсата на ранна експозиция на среда, богатата на микроорганизми, благоприятства развитието на БА. Експозицията на фермерски прах, който съдържа специфични алергени, микроорганизми и паразити, както по време на бременността, така и след раждането намалява риска от развитие на алергични заболявания.
