Д-р Радостин Вълчев e завършил Медицински Университет в гр. Пловдив. Лекар към Клиника по Кардиология и COVID отделение към УМБАЛ „Св.Екатерина“, гр.София.
__
В хода на пандемията от COVID-19 се появиха достатъчно доказателства, че някои пациенти преживяват продължителна мултиорганна симптоматика и усложнения, дори и след острия период на инфекцията и заболяването.
Кога се използва термина “Long COVID-19”?
Повечето пациенти с коронавирусна инфекция (COVID-19) се възстановяват напълно за няколко седмици от началото на първите симптоми. Въпреки това, при някои, дори и тези с по-лека форма на заболяването, продължава наличието на симптоматика и след този пероид.
Острата коронавирусна инфекция обхваща първите четири седмици след инфекция със SARS-CoV-2. Периодът след 4-тата седмица, включващ в себе си персистиращата и/или новопоявилата се симптоматика, се асоциира с термина “Long COVID-19”, име дадено от самите пациенти. Той може да бъде разделен на два подпериода – между 4-тата и 12-тата седмица на продължителна симптоматика и този след 12-тата седмица на post Covid-19 syndrome.
Някои учени смятат, че long COVID-19 продължава до три месеца от началото на заболяването, докато други смятат, че може да продължи от половин до една година. Все още няма единно мнение по въпроса точно какъв период се обхваща.
Какви са симптомите?
Основните симптоми, които могат да персистират дълго време, са умора, задух, кашлица, болка в ставите и гръдна болка.
Други симптоми могат да включват мускулни болки, главоболие, ускорен пулс, неравномерен сърдечен ритъм, загуба на обоняние и вкус, нарушение на паметта, проблеми с концетрацията, проблеми със съня, обриви, загуба на коса, депресия, нарушение на бъбречната функция и промяна в настроението.
Кои хора са застрашени от Long COVID-19?
Основните рискове са:
- Пол
- Възраст над 50 години
- Астма
- Наднормено тегло
- Хора, развили поне 5 или повече симптома на ковидвирусна инфекция през първата седмица на заболяването.
Възрастните хора и тези със сериозни медицински заболявания е по-вероятно да имат по-продължителна симптоматика, но също така млади хора, хора без придружаващи заболявания дори и деца могат да имат long COVID-19. Според последни данни такъв се развива при около 20% от възрастните над 70 години, при 16% от тези над 50 години и 1 на всеки 10 в диапазона между 18-49 години. Процентът на жените е значително по-голям от тези на мъжете – 14.5% спрямо 9.5%. Хората с лека и средно-тежка форма на COVID-19 вирусна инфекция също могат да развият long COVID-19.
Какво е органното засягане при COVID-19 вирусна инфекция и Long COVID-19?
Въпреки че COVID-19 се приема като заболяване, което засяга основно белите дробове, вирусът може да засегне и други органи и системи, което значително да увеличи риска от дългoсрочни здравословни проблеми за пациента.
Сърдечно-съдова система:
По отношение на сърцето, образни изследвания направени месеци след прекарана COVID-19 вирусна инфекция показват значителни поражения на сърдечния мускул, дори и при хора с лека форма на заболяването. Това от своя страна може да увеличи значително риска от развиването на сърдечна недостатъчност, ритъмно-проводни нарушения и други сърдечни усложнения в бъдеще или да влоши вече наличните такива.
Кръвосъсирване и кръвоносни съдове:
COVID-19 вирусна инфекция може да предизвика значими отклонения в коагулацията на кръвта, които се изразяват в завишената склонност на кръвните клетки да образуват тромби. Големите тромби могат да са причина за инфаркт на миокарда, исхимичен мозъчен инсулт или тромбоза на големи съдове на крайниците (дълбока венозна тромбоза и артериални тромбози), които от своя страна могат да инвалидизират пациента и да нарушат значително качеството му на живот. Голяма част от пораженията върху сърдечния мускул и белите дробове се смята, че се причиняват от малки тромби, които запушват малките съдове (капиляри). Тромбози може да има също на черния дроб и бъбреците, което значително да влоши тяхната функция.
Бели дробове:
Голяма част от измененията в белите дробове вследствие на COVID-19 инфекция са напълно обратими. Пневмонията, свързана с вируса обаче може да причини и дълготрайни поражения, като на местата се развие фиброзна тъкан, което от своя страна може да доведе до дихателни нарушения вбъдеще.
Нервна система:
Дори при млади хора COVID-19 може да предизвика припадъци, гърчове, загуба на съзнание, нарушения в паметта изразяващи се в ретроградна амнезия и трудност за запомняне и концентрация. Възможно е също да се увеличи риска от развитие на Паркинсонова болест и болест на Алцхаймер.
Периферна нервна система:
Загубата на мирис и вкус, симптом често асоцииран с COVID-19, може да продължи до година след преболедуването. Наблюдават се нервни и мускулни болки, изостряне на вече подлежаща патология като дискова херния, плексити и други заболявания от страна на периферна нервна система. Възможно е да се прояви и синдром на Guillain-Barre изразяващ се във временна парализа.
Как се диагностицира и лекува на Long COVID-19?
Поставянето на диагноза Long COVID-19 не е задължително обвързано с положителен тест за вируса предвид това, че голяма част от симптоматиката се появява в период, в който PCR тестовете и анти-генните тестове са отрицателни, а също така и поради факта, че голяма част от болните не се тестват. Предвид многоликия характер на заболяването и необходимостта от мултидисплинарен подход за поставяне на диагноза и последващо лечение, лекуващият лекар може да изиска голям набор от изследвания – пълната медицинска история на пациента и преоценка на симптоматиката от началото на инфекцията.
Лекуващият лекар може да провери стойностите на кръвно налягане, температура, сърдечна честота и ритъм, белодробна, дихателна, бъбречна и чернодробна функция.
Лабораторни изследвания: пълна кръвна картина, електролити, креатинин, уреа, АСАТ, АЛАТ, ГГТ, общ и индиректен билирубин, CRP, CK-MB и тропонин, D-dimer, нива на хормони и други.
Образни изследвания: ехокардиография, ренген на сърце и бял дроб, скенер на бял дроб, ЯМР.
Преди да се инициира каквато и да е терапия е необходима консултация с редица специалисти поради необходимостта от изготвяне на индивидиален терапевтичен и рехабилитационен план.
