Д-р Младен Дойков
Д-р Младен Дойков, дм е роден в град Пловдив. Работи като уролог в УМБАЛ „Каспела“ и като асистент в Катедра по „Урология“ на Медицински Университет – Пловдив, където провежда обучение на студенти и стажант лекари. Главните му интереси са в областта на бъбречно-каменната болест, като през 2019 година защитава дисертационен труд на тема: „Клинично приложение на минимално инвазивна перкутанна нефролитотомия за лечение на бъбречни камъни“.
Владее различни високоспециализирани ехографски, ендоскопски и лапароскопски методи за диагностика и лечение на заболяванията на пикочо-половата система. Провел редица специализации в страната и чужбина като в началото на 2022 година успешно придобива сертификат за работа с роботизирана система „Да Винчи“.
Редовен участник в научни форуми в България и чужбина. Автор на множество публикации в български и чуждестранни медицински списания. Член на Българското Урологично Дружество, Световното Ендоурологично Дружество, Европейската Асоциация по Урология, както и на Асоциацията по Роботизирана Хирургия.
________
Кои са най-честите причини за появата на камъни в бъбреците?
Наличието на пикочни камъни в пикочо-отделителната система се нарича уролитиаза, а зараждето на конкрементите – литогенеза. Причината за камъкообразуването и до днес не е напълно изяснен процес.
Проявата на тази болест зависи от различни фактори – географски, климатични, етнически, диетични, генетични, които могат да предизвикат образуването на пикочен камък, действайки едновременно или последователно.
Честотата на това заболяване по официални данни на Европейската Асоциация по Урология варира от 3% до 6%, като се наблюдава лек превес на мъжкия пол. В по-развитите икономически държави има тенденция за повишаване на заболеваемостта, като причина за това се търси в процеса на възходяща индустриализация.
България, както и останалите балкански страни се намират в регион с висок дял на разпространение на уролитиазата.
Какви са симптомите при камъни в бъбреците?
Симптоматиката на уролитиазата не зависи от размера на камъка, а се определя от неговата локализация, подвижност, както и от наличието или липсата на уринарна инфекция. Бъбречните конкременти, макар и рядко, може за дълго време да останат безсимптомни и откриването им да е случайно, при образни изследвания по друг повод например. Най-честият симптом е бъбречна колика – внезапно появяваща се, остра, обикновено едностранна болка в поясната област с типична ирадиация по предна коремна стена, надолу по хода на уретера към пикочния мехур и гениталиите. Болката обикновено трае до няколко часа. Рядко може да продължи и няколко дни. Болните са моторно възбудени и непрекъснато променят положението си. Едновременно с това се появяват дизурични смущения, гадене, повръщане, метеоризъм, напрежение на коремната стена, които симулират картината на остра абдоминална драма. Причина за бъбречната колика е острата задръжка на урина. Тя настъпва в резултат на механично запушване и спазъм на бъбречното легенче и пикочопровода. Това от своя страна довежда до преразтягане на фиброзната капсула на бъбрека и дразнене на богатата мрежа от нервни окончания.
Друга характерна проява на бъбречната литиаза, е появата на кръв в урината, срещаща се във всички фази на болестта. Тя не е обилна и обикновено е без съсиреци. Чести позиви за уриниране, съпроводени с парене и болка също могат да бъдат симптоми на бъбречно-каменната болест. Срещат се най-често при локализация на конкремента в долната част на пикочопровода, непосредствено преди вливането му в пикочния мехур.
Как се диагностицира бъбречно-каменната болест?
Диагностицирането на уролитиазата трябва да започне с правилно събрана анамнеза, като се търсят данни за предшестващи бъбречни колики, постоянна или периодично явяваща се тъпа болка и дискомфорт в кръста, хематурия, дизурия или спонтанно елиминиране на конкременти. Най-информативните методи за диагностика на уролитиазата безспорно са образните изследвания.
В близкото минало, класически рентгенов метод за установяване на наличие и съответно локализация на всякакъв химичен вид камък бе венозната урография. През последните години обаче все повече се утвърждава ехографското изследване на бъбречно-каменната болест. За съжаление затруднение при този метод представлява визуализирането на конкремент по хода на уретера. В тези случаи се търсят косвени признаци, като например изразен уринен застой в бъбречните кухини от съответната страна. В добре оборудваните болнични заведения, успешно се използва компютърна аксиална томография с или без венозно въвеждане на контрастна материя. Този образен метод категорично има най-висока информативна стойност за нас уролозите.
Какви са видовете бъбречни камъни и кои от тях са най-често срещани в България?
Конкрементите при пациенти с бъбречно-каменна болест се разделят на две големи групи – неорганични и органични.
Към неорганичните камъни спадат калциевооксалатните конкременти. Те се сращат най-често, като по статистически данни са близо 65% от всички пикочни камъни. До голяма степен това правило важи и за нашата страна. На външен вид са тъмнокафеви до черни. Те са твърди с гладка повърхност и трудно се разбиват, но за сметка на това са рентгенопозитивни, което има съществена роля за бързата и правилан диагноза. Калциевофосфатните конкременти са с белезникав до сив цвят. Формата им е разнообразна. Характерно за тях е, че бързо нарастват и стават кораловидни – такива, които заемат формата на бъбречните кухини. Значително по-меки са от калциевооксалатните конкременти.
Магнезиевофосфатните камъни имат кафеникав цвят и са лесно чупливи. Образуват се в алкална урина и имат склонност да прогресират до кораловидни.
Към органичните камъни спадат пикочокиселинните конкременти, така наречените уратни камъни. Те имат овална форма и твърда консистенция. Цветът обикновено е тъмнокафяв. Значителна трудност при диагностиката на този вид камъни представлява това, че те са рентгенонегативни.
Цистиновите конкременти се срещат много рядко. Цветът им е белезникавожълт и са твърди.
Ксантиновите конкременти са с мека консистенция. Срещат се изключително рядко.
Последният представител в тази група са холестериновите конкременти. Те също се сращат много рядко. Имат черен цвят и се разбиват сравнително лесно.
Кои са най-често срещаните заблуди за бъбречните кризи?
Често пъти диагнозата на бъбречната колика представлява сериозно предизвикателство, особено в случаите на рентгенонегативна литиаза с уретерна локализация, когато основното оплакване е остра и силна болка в корема. В тези случаи, лекарят трябва добре да отдиференцира симптомите на бъбречната колика от тези на болката при коремна драма – „Остър хирургичен корем“.
Причините за остър хирургичен корем могат да се систематизират в две групи: в едната са заболявания, свързани с вътрекоремните органи – 30 на брой; а втората група са тези, свързани с ретроперитонеални органи или т.нар. „фантом на острия корем“ – 15 на брой, в което число се включва и бъбречната колика. Това многообразие от нозологични единици с относително еднакви симптоми подсказва трудностите, които могат да възникнат при отдиференцирането на бъбречната колика.
По какъв начин хората могат да се избавят от камъни в бъбреците? Кои са съвременните методи за лечението им?
Тук е мястото да се отбележи, че отстраняването на конкрементите от пикочо-отделителната система на човека съвсем не означава лечение на уролитиазата. Акта на отстраняване на камъка означава премахване на един от симптомите на болестта. Във всички случаи това е наложително, тъй като оставянето на камъка в пикочо-отделителната система води до тежки и често непоправими органни увреждания. Начините за отстраняване на конкрементите се разделят на консервативни и оперативни.
Консервативни средства са медикаментите, които се прилагат за лечение на болката и уринарната инфекция. Единствено при пикочокиселинните конкременти чрез алкализация на урината може да се постигне пълно разтваряне на този химичен вид конкременти. Тук значителна роля има и хранителния режим, при който трябва да се лишим от пурин-съдържащи храни.
В наши дни конвенционалните „отворени“ хирургични методи за отстраняване на бъбречни конкременти почти напълно са изместени от неинвазивни или минималноинвазивни техники.
Напълно неинвазивната екстракорпорална литотрипсия на пикочни камъни в България е навлязла в урологичната практика през вече далечната 1986 година. Това е приложим метод при конкременти с размери по-малки от 2см и при бъбреци с нормална морфология, тъй като след фрагментацията на камъка неговите частиците се изхвърлят спонтанно в продължение на няколко дни.
Минималноинвазивен начин за отстраняване на конкременти е перкутанната нефролитотомия. Този метод е приложим при почти всички размери бъбречни конкременти. През кожата и лумбалните тъкани се прониква до бъбрека със специално пригоден за това инструмент. След успешното визуализиране на камъка той се разрушава, най-често с помощта на лазерно влакно, след което фрагментите веднага се евакуират. Бъбречните и уретерните камъни също могат да се дезинтегрират и с флексибилни или ригидни уретероскопи. След внимателно проникване през уретра, пикочен мехур и уретер се достига до конкремента и се разбива. Фрагментите се премахват веднага с помощта на специални инструменти или впоследствие се елиминират спонтанно чрез урината. През послените години при кораловидни конкременти успешно се използват лапароскопските и робот-асистираните операции.
Какво може да се направи, за да се предотврати повторното формиране на камъни в бъбреците? Има ли отношение начина на хранене и приема на хранителни добавки?
За съжаление тук не може да се даде еднозначен отговор. Изясняването на редица фактори, повлияващи на литогенезата, би могло да даде възможност за установяване на по-резултатни условия и мерки за предпазване от повторно формиране на камъни т.нар. метафилактика.
Намаляването на концентрацията на литогенни вещества, излъчвани през бъбреците, най-общо се постига при поддържане на висока диуреза. Ето защо съветваме нашите пациенти да приемат колкото се може повече течности. Ниско концентрираната урина, тази с относително тегло около 1000, практически не образува кристалинна утайка. Храната трябва да е пълноценна, разнообразна и богата на витамини. Пълното премахване на определен вид храни не се препоръчва или по-скоро не довежда категорично до липса на камъни. Препоръчва се, до колкото е възможно разбира се, да се избягват заседналият начин на живот и затлъстяването.
Съществуват и няколко специални правила за метафилактика на камъни с определен химичен вид. При пикочикиселинните конкременти например, повишаването на алкалността на урината способства за повишаване на разтворимостта на пикочната киселина. В тези случаи е възможно да се постигне пълно разтваряне на този вид конкременти.
Фосфатната литиаза обикновено е свързана с алкалната реакция на урината и тежка пикочна инфекция. Препоръчва се саниране на инфекцията, а за повишаване на разтворимостта на фосфатите – подкиселяване на урината. За тази цел могат да се използват амониев хлорид, глюконова киселина, солна киселина и други.
Храненето в приблизително еднакви часове на деня, както и повишеният прием на течности, около 1.5-2 литра дневно, способстват за намаляване на риска от развитие на този вид заболяване.
