(37 вота, средно: 4,78 oт 5) 
Loading...
Д-р Мариела Даскалова е лекар с 25 годишна преподавателска практика към Катедра „Анатомия, хистология и ембриология“ на Медицински Университет-Пловдив и има същата специалност. Съ-учредител и медицински консултант на Сдружение „Зачатие“ – пациентска организация в защита на хората с репродуктивни проблеми. Консултант по мъжки фертилитет към Университетска Болница „Селена“ и лекар в Център по репродуктивно здраве “Д-р Васил Даскалов” в гр. Пловдив.
__
„Танцуваме във кръг и все гадаем,
а по средата Тайната седи и знае.“
Робърт Фрост
Какво е неизяснен стерилитет?
Когато една двойка се обърне за помощ към специалист, лекарят назначава изследвания с цел да открие причината за безплодие. Ако след основните изследвания все още не е ясно защо не се получава, двойката преминава в графата неизяснен стерилитет. Макар да съществува в Международния класификатор на болестите, неизясненият стерилитет не е диагноза, а точно обратното – липса на диагноза.
На практика това означава, че при определен първоначален брой двойки в хода на диагностичния процес все повече от тях ще бъдат диагностицирани и съответно все по-малко хора ще остават в групата на неизяснения стерилитет. В известен смисъл процентът неизяснено безплодие отразява нашите ограничени познания по отношение на причините, както и доколко добросъвестно и системно изпълняваме задълженията си в търсене на диагноза.
Реално винаги има причина за безплодието, но невинаги можем да я открием. Когато говорим за неуточнено безплодие, това може да означава принципно две неща – недостатъчно изследвания или недостатъчно познания.
Защо е важно да поставим диагноза?
От древните лекари ни е останала фразата „Който добре диагностицира, добре лекува“ и този принцип важи с пълна сила и днес. Вярната диагноза ще ни помогне да действаме медицински правилно, в противен случай е възможно да „стреляме на тъмно“ и да пропуснем подходящото лечение или да го забавим неприемливо дълго.
Продължителността на диагностичния процес изтощава физически, финансово и емоционално двойката. Изследванията са скъпи, част от тях са болезнени и носят рискове за здравето. И ако не успеем да посочим причина защо бебето не идва, това обърква допълнително и без това страдащите хора, разколебава вярата им, кара ги да се съмняват, да изпитват гняв. Опитът ми показва, че дори и най-тежката диагноза се приема по-лесно от неизяснения проблем. Истината, дори когато е страшна и болезнена, прояснява съзнанието и носи покой.
Какъв е процентът на хората с неизяснен стерилитет?
Това е спорно и варира в зависимост от географското положение, развитието на медицината, достъпът до здравни услуги и т.н. Ако примерно около 10% от всички инфертилни двойки са с неизяснено безплодие, у нас може би са малко повече по няколко причини. От една страна репродуктивните специалисти, макар и все повече на брой, остават концентрирани в няколко големи града и това затруднява хората в отдалечените краища на страната да достигнат до адекватна помощ. От друга страна в българската медицина липсват основни специалисти и групи изследвания. И не на последно място, все още стигмата от безплодието принуждава хората да се срамуват, да отлагат посещението при лекар и това допринася за късното и трудно поставяне на диагнозата.
Как да постъпим на практика?
Да се върнем на много популярната в медицинските среди фраза на Робърт Фрост. От нас зависи колко дълго ще танцуваме около истината и ще гадаем, колко енергия ще вложим, дали истерично ще упорстваме до пълно изтощение и кога ще решим да се пуснем от хорото. Няколко практически подхода носят голяма полза за излизането от лабиринта.
- Второ мнение
Всеки пациент има право на „повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването“. Това право е гарантирано от Закона за здравето. Често хората не желаят да потърсят второ мнение и това е така, защото в хода на работа се създават специални отношения между лекар и пациент. Репродуктивната медицина изисква дълго общуване, задълбочено опознаване, многократни срещи и постепенно това кара пациентите да се чувстват емоционално обвързани със своя лекар. Идеята за второ мнение им се струва неприемлива, сякаш ще предадат доверието, което са изградили. Това, разбира се, не е правилно – да поискаш второ мнение не означава да не вярваш в своя лекар. Непредубеденият страничен поглед на друг лекар може да се окаже важен за разрешаването на проблема. В медицината често има повече от един правилен подход към дадена ситуация, затова много лекари предлагат безплатно второ мнение.
- Да започнем отначало
Преоценката на направеното до момента звучи като загуба на време, но често е полезен инструмент в трудни ситуации. Може всичко да изглежда правилно, но поредността на изследванията или тяхната интерпретация да са онова малко камъче, което обръща колата. Понякога е нужно да се повторят част от диагностичните стъпки – поради давност, биологично стареене или по други причини. Освен това медицината е наука, която напредва с грандиозни темпове и предлага нови възможности. Например, ако доскоро знаехме, че трябва да търсим заболявания, като диабет и тромбофилия, сега знаем, че дори предразположението към диабет или тромбофилия може да се окаже фатално за незабременяване и износване.
- Една доза съмнение
Не е хубаво да се съмняваш, но уви, това понякога се налага. Особено в страна като нашата, в която всеки може да практикува безконтролно различни видове дейности, независимо дали има нужната квалификация. На практика това означава да се коментират скептично изследванията при мъжа, които са направени в нелицензирани лаборатории, да се контролират на няколко места част от лабораторните тестове и да се внимава в тяхната интерпретация. Същевременно една двойка може да твърди, че е направила всички изследвания в продължение на много време и това да означава, че са направени само малък брой тестове, дори екзотични и с ниска информативна стойност, а да са пропуснати основни стъпки от диагностичния алгоритъм.
- Чуждият опит
У нас донорството на сперматозоиди и яйцеклетки е разрешено и това понякога води до бързо насочване на пациентите към ползването на донорски гамети. Понякога този елегантен начин заобикаля безплодието, но не решава проблема. Докато в страни, в които донорството е забранено, лекарите се стремят и в известен смисъл са принудени да се задълбочават в изясняване на причините, защото законът им забранява да ги заобиколят, предлагайки донорски програми. Затова е добре да правим справки и да търсим помощ именно от тези специалисти. Също така е добре да познаваме възможностите на съвременната медицина и ограниченията на нашата здравна система и в случаите, когато по света може да се направи нещо, което не е достъпно у нас, да насочваме пациентите в тази посока.
- Начин на живот
Промяната в начина на живот изглежда сякаш не толкова важна част от пътя на фона на десетките изследвания, загубеното време и вложените емоции, но е възможно малките проблеми да се сумират и накрая да имат голям негативен ефект. Например усилията да живеем здравословно, да се храним правилно, да коригираме до норма телесното си тегло, да спортуваме и да се откажем от вредните навици, може и да не са от решаващо значение, но ще ни дадат увереност, че правим всичко, което зависи от нас.
- Помощ от приятел
Хората без деца са податливи на депресия, често страдат от чувство за вина, това ги измъчва, мислят си дали не са наказани за нещо, развиват недоверие към медицината и понякога се отказват от лечение и се обръщат към алтернативни, шарлатански методи. Това се отнася с особена сила за групата с неизяснен стерилитет. Затова е добре да се опитваме да бъдем реалисти, да стъпваме здраво на земята, да осъзнаваме, че не знаем отговорите на всички въпроси и макар медицината да върви напред, никой от нас не е Господ и не може да контролира всичко. Приятелската ръка, протегната в правилния момент, може да се окаже ключът към разрешаването на проблема.
