Д-р Катя Пенева е специалист офталмолог с над 30 години опит в областта на очните болести. Работи с пациенти в очен кабинет – ТЦ Гранд (град Пловдив, ул. „Петко Д. Петков“ 23, ет. 4) след предварително записване на час на тел.: 0887 750 592.
E-mail: [email protected]
Оптичната кохерентна томография (ОКТ) – очен скенер – заема вече първостепенно място в работата на офталмолога и съвременната диагностика. Тя е иновация, революция с изключителни ползи в очната практика. Открита е в оптична лаборатория в Института по технологии в Масачузетс, САЩ, през 1980 г. от д-р Джеймс Фуджимото и сътрудници.
Това са група оптични технологии, които се свързват с абсорбцията и отражението на светлината от светлинен източник от очните структури. Принципът е на оптичната рефлектометрия и интерференция – измерва се времето и амплитудата на отразената светлина.
Различните апарати могат да извършват до 80 000 A-скана (оптични срезове), както напречни, така и по дължина – от 3 до 20 микрометра.
С въвеждането на ОКТ в очната практика се улеснява и визуализира диагностичният процес. Методът е безконтактен и неинвазивен, лесен и бърз. Не се използват очни капки за анестезия на роговицата и разширяване на зеницата. Изследванията дават възможност за цветно документиране и съхранение, проследяване и сравнение на резултатите при следващите прегледи.
При изследването пациентът е в седящо положение. Може да се прилага при деца над 2-годишна възраст, бременни и възрастни хора. Необходимо е изследването да се извършва в затъмнено помещение, за да има добра естествена мидриаза.
ОКТ се класифицира на две основни групи: предносегментна и задносегментна.
Предносегментната ОКТ се използва при диагностика на заболявания на роговицата, ириса, цилиарното тяло, иридокорнеалния ъгъл. Към нея се отнасят гониоскопия, корнеална топография, пахиметрия и биометрия.
Задносегментна ОКТ се използва при диагностика на глаукома, заболявания на ретината като диабетна ретинопатия, макулна дегенерация, свързана с възрастта, вродени ретинални болести, оклузии на съдовете на ретината, отлепване на ретината, увеити, тумори, дегенерации и други.
ГОНИОСКОПИЯ
Неоценим помощник е и при глаукома, като се определя конфигурацията на иридокорнеалния ъгъл, а оттам – видът на глаукомата: откритоъгълна или закритоъгълна. Гониоскопията може да изследва градусите и частите на иридокорнеалния ъгъл, частите на трабекуларния апарат, туморни процеси, наличие на неосъдове, вродени аномалии, пигментации и др. Може да се прогнозира глаукомен пристъп при наличие на ирис плато и пупиларен блок.
С нарастване на възрастта се уплътнява лещата и се развива вътрешно перде – т.нар. катаракта. Тя може леко да увеличи размера на очната леща и да доведе до този пупиларен блок и до затваряне на ъгъла. В такъв случай се прибягва до катарактна хирургия.
Апаратът може да направи снимки на ириса, зеницата, клепачите. Могат да се фотодокументират възпаления на слъзната жлеза (дакриоаденит) и възпаление на слъзната торбичка (дакриоцистит), както и хордеолуми, блефарити, конюнктивити и неосъдове по ириса при неоваскуларни глаукоми.
Може да се проследява лечението на клепачни тумори, както и да се установи левкокория (бяла зеница). При деца тя се свързва с очни тумори – ретинобластом и меланоми, а при възрастни – с катаракта.
КОРНЕАЛНА ТОПОГРАФИЯ
Това е метод за изследване на роговичната повърхност. Получават се цветни корнеални топографски карти с данни за астигматизъм, кератоконус, ектазии на роговицата. Могат да се проследяват пациенти с ортокератологични лещи, както и след хирургия с ексимерен лазер.
ПАХИМЕТРИЯ
Това е ехография на роговицата, измерваща нейната централна корнеална дебелина. Задължителна е при пациенти с глаукома, защото се преизчислява вътреочното налягане. Дебелината на корнеята се движи от 450 до 750 микрона, като за норма се приема около 550 микрона.
БИОМЕТРИЯ
Тя измерва дължината на очната ябълка, размерите на лещата и други очни параметри. Използва се за определяне и изчисляване на имплантираните изкуствени вътреочни лещи при пациенти с катаракта. Също така, увеличаването на предно-задната ос на окото при пациенти с прогресираща миопия може да се проследява и да се упражнява контрол върху миопията. Терапията трябва да се стартира, когато прогресията надвишава 0,50 диоптъра за една година и увеличаването на оста над 0,2 мм.
ГЛАУКОМАТА
Глаукомата е група от невродегенеративни очни заболявания, които са свързани с прогресивно увреждане на зрителния нерв, намаление на зрителната острота и увреждане на периферното зрително поле. Обикновено основен признак е повишеното вътреочно налягане, но напоследък все по-често това социално значимо заболяване се установява при хора с нормално или ниско очно налягане.
За поставяне на диагнозата и проследяване са важни измененията в диска на зрителния нерв и компютърната периметрия. Тук е мястото на ОКТ, която изследва измененията в ретиналния слой на нервните влакна. Дава се оценка на вертикалната и хоризонталната екскавация на оптичния нерв, изтъняването на слоя на нервните влакна, ганглион-клетъчния комплекс. Наличието на кръвоизливи върху диска и неговото килване (изместване темпорално или назално), както и асиметрията, са характерни за глаукома.
Нормалната дебелина на ретиналния слой на нервните влакна при европейската популация варира между 95 и 105 микрометра. Смята се, че загубата е 2 микрона за десетилетие. Ежегодното проследяване може да даде сравнителна характеристика на показателите. Влошаването на тези параметри за срок от три години може да доведе до необратимо увреждане на централното и периферно зрение. Такава информация не може да се получи при рутинно изследване на очното дъно чрез офталмоскопия.
Идентификацията на резултата от изследването е от значение за ранна диагностика и лечение. В ранните стадии и само от един преглед не може да се постави диагноза. Често очната хипертензия се асоциира неправилно с глаукома. Системното измерване на вътреочното налягане, ОКТ и компютърната периметрия отчитат нарастването на промените и могат да поставят диагнозата глаукома.
Високостепенното и прогресиращото късогледство се определя като предразполагащ фактор за глаукома, защото се увеличава размерът на очната ябълка. При удължаване на оста на окото с 0,5 до 1 мм се наблюдава изтъняване на слоя на ретиналните нервни влакна до 2,2 микрона. При пациенти с високи диоптри над 6 има перипапиларна атрофия, широк диск на зрителния нерв, дори стафилома. Аксиалната дължина на очната ябълка може да достигне до 26–30 мм.
ДИАБЕТНА РЕТИНОПАТИЯ
Тя бива непролиферативна (НДР) и пролиферативна (ПДР). При НДР с фундус камерата на апарата могат да се видят точковидни и перести хеморагии, жълтеникави и белезникави ексудати.
При ПДР се диагностицират неосъдове върху диска на зрителния нерв, както и на други места в ретината, преретинални и витреални хеморагии, фиброзни пролиферации между стъкловидното тяло и зрителния нерв и в крайната фаза – тракционни ретинални отлепвания.
Безценна е помощта на ОКТ при диабетен макулен оток, където се оценява задебеляването на макулата и нейното проследяване след витреалните инжекции и лазерното лечение.
Световната здравна организация предвижда, че към 2030 г. в света над 500 милиона души ще бъдат със захарен диабет. От тях около 40 процента развиват диабетна ретинопатия (ДР). Честотата на проследяване на пациента зависи от тежестта на заболяването и очните увреждания.
Американската академия по офталмология (AAO) препоръчва пациентите с диабет тип 1 (инсулинозависим) да имат първи преглед 5 години след поставяне на диагнозата. При отсъствие на ДР се препоръчват ежегодни прегледи. При диабет тип 2 – първи преглед в момента на поставяне на диагнозата и след това ежегодни.
Бременните жени с диабет се изследват всеки триместър до раждането. Препоръчително е родоразрешението при тях да бъде оперативно.
ДР при пациенти с авансирал и неконтролиран диабет се проследява на 4–6 месеца в зависимост от тежестта.
МАКУЛНА ДЕГЕНЕРАЦИЯ, СВЪРЗАНА С ВЪЗРАСТТА
Тя е една от първите четири причини за слепота в световен мащаб според данни на СЗО. При това заболяване се наблюдава нарушение и загуба на централното зрение при четене, гледане на телевизия и шофиране. Това значително влошава качеството на живот на нашите пациенти. Те виждат предметите неясно или изкривено.
Това заболяване се проявява след 50-годишна възраст и е свързано със стрес, наследственост и зрително натоварване. То е двустранно, като засягането на другото око може да настъпи след години. Протича с прогресивен ход.
Известни са две форми – суха и влажна. При сухата форма се наблюдават друзи в областта на макулата и промяна в нейната пигментация. Влажната форма е усложнение на сухата. Диагнозата се поставя въз основа на промените, установени чрез ОКТ и ангио-ОКТ.
Забелязва се задебеляване и оток на макулата, дупки, отлепване на пигментния и невросензорния слой на ретината.
РЕТИНОПАТИИ И ХОРИОРЕТИНИ
Пигментната дегенерация на ретината е тежко наследствено заболяване, при което се наблюдават характерни черни пигментни клетки тип „остеокласти“ в задния полюс и по цялата ретина. Видът на зрителния нерв е блед и атрофичен. Такива пациенти имат ниско зрение и ранна инвалидизация. Хориоретинитите след острата фаза оставят типични, окръглени, с ясни граници пигментни цикатрикси.
ОКТ продължава да се развива и усъвършенства непрекъснато. Тя отваря нови хоризонти в цялостната очна диагностика и е безспорен помощник в ежедневната практика на очния лекар.
