Д-р Иван Марков е с над 20 години опит като ветеринар. Можете да се свържете с него на тел. 0882022695.
__
Уважаеми читатели на списание АПТЕКИ 36.6,
в този Коледен брой реших да ви запозная с най-добрия помощник на Дядо Коледа – Северния елен.
Северният елен (с научното име Rangifer tarandus) e чифтокопитно млекопитаещо, принадлежащо към семейство елени и живее като стадно животно (стадата достигат от 10 до 100 хиляди) главно в по-студените райони на Северна Америка, Северна Европа, Северна Азия и Гренландия. През лятото стадата живеят в тундрата, а през зимата – в иглолистни гори, така наречената тайга. Миграциите на северните елени са едни от най-големите наземни миграции на гръбначни животни – приблизително 5000 км на година. Като правило тези миграции са последвани от вълци и други хищници, които нападат изоставащите, стари и болни животни. Основни врагове в природата са кафявата и полярна мечка, вълците, скалния орел, но най-сериозен враг на елените се явява човека с неговата дейност.
Елените са изключително издръжливи при продължителен бяг (развиват скорост до 80км/ч), което не е изненадващо имайки предвид простора на тундрата. При този вид мъжките и женските носят рога, за разлика от другите видове елени, при които само мъжките развиват рога. Рогата на мъжките северни елени са пропорционално най-големи спрямо тялото, в сравнение с другите видове елени. Освен това рогата на северния елен са изключително елегантни. Невкостенелите рога са известни в народната медицина с лечебните си свойства. Отделяният от тях екстракт, получен от рогата на северния елен се използва във фармакология в качеството си на общо тонизиращо и адаптогенно лекарствено средство. През 60-те години в Русия се разработва препарат от еленови рога, първия получен от висококачествен екстракт от рога на див северен елен. Освен това се произвежда и хранителна добавка с имуностимулиращо действие. При женските, рогата са необходими за защита и конкуренция за храна и падат при раждане на малките еленчета. Малките се раждат през май-юни след бременност от 228 дни. Най-често малките са едно до две. След около 45 дни малките еленчета вече ядат трева, но бозаят до 6-тия месец.
Малките еленчета са вече много добре развити и доста големи, когато се родят. Еленчето може да стои и да тича само няколко минути след раждането, то расте бързо и след няколко дни има достатъчна издръжливост, за да може да избяга дори от вълци. Между другото, еленчетата разпознават майките си по гласа й. Когато майката чуе гласа на детето си, тя отговаря с приглушен призив. Само нейното еленче отговаря на този призив, като тича към майка си.
Елените достигат зрялост на 2,5-3,5 години. Продължителността на живота на северния елен е до 20-25 години. Размерите на женските достигат 162-205 см на дължина и тежат от 80 до 120кг. Мъжките поначало са по-големи и достигат 180-214 см на дължина като тежат 159-182кг, макар някои особено големи екземпляри са достигали 300кг.
Козината е топла, плътна с гъст пухест долен слой. Основните косми достигат дължина до 1-2,5см и са с плътност 2000 косъма на кв.см. Космите са кухи за по-добра топлоизолация, помагат и при плуване и преход през река. Долният слой е с плътност около 500 косъма на кв.см. Когато елена легне на снега, не го разтопява, защото козината му е устроена да пази топлината на тялото му и го изолира от снега.
Знаете ли, че освен рогата и козината, друго интересно у северният елен са копита му. Тъй като те винаги се разхождат из снега и за да не пропадат и потъват в него, и да се наложи да се обадят на теглещата служба (шегувам се), природата ги е дарила с уникални копита – снегоходки.
Копитата им са широки, а пръстите на краката широко разперени. Това прави повърхността на стъпалото по-голяма и предотвратява потъването в снега. Напукващият шум при бягане се причинява от гъвкавите сухожилия на стъпалото. Елените също използват копитата си, за да надраскат и открият храната под снежната покривка.
По този начин животните получават основния си източник на храна – лишеи, мъх, листа на върби и брези, също така различни треви. 90% от менюто им включва лишеи – еленови мъхове, които се явяват основна храна, която елените откриват и под снега. Лишейните вещества, получени от храната ги предпазват от стомашни паразити. Като всички преживни животни те имат четириделен стомах. Специално мъхът, който ядат съдържа химикал, който предотвратява замръзването на кръвта им (имат антифриз в кръвта), когато обикалят ледената Арктика. За северните елени мъхът е като антифриза за системата на автомобила.
И на края всички знаем, кой е най-известният елен – Рудолф с червения нос. Всяка година по Коледа можете да чуете песента за Рудолф по радиото. Говорим за малко северно еленче, което има доста червен, лъскав нос и му се смеят всички останали елени. Но Дядо Коледа, от друга страна, смята, че носът на Рудолф е доста готин, защото свети и по този начин се ориентира в тъмната нощ.
Пожелавам на всички тази година в Коледната нощ да видят Рудолф и неговата компания, и да получите най-вълшебните подаръци на този свят, а именно – Здраве, Щастие, Късмет и много, много, много ЛЮБОВ!!! Весели Празници!
