Д-р Йорданка Шопова-Врабчева е специалист по нервни болести (невролог) с дългогодишен опит в диагностиката, профилактиката и лечението на заболявания на централната и периферната нервна система. Завършва медицина в Медицински университет – Пловдив през 2012 г., а през 2020 г. придобива специалност „Нервни болести“.
Професионалният ѝ път започва в Спешно приемно отделение към МБАЛ „Св. Пантелеймон“ – Пловдив, а от 2014 г. работи като ординатор в Неврологичното отделение на болницата. От 2026 г. развива самостоятелна практика в специализиран неврологичен кабинет (гр. Пловдив, ул. „Малгара“ 4).
В практиката си д-р Шопова-Врабчева извършва и функционални изследвания като доплерова сонография (ДСГ) и електромиография (ЕМГ). Интересите ѝ са насочени към съвременния подход в диагностиката и проследяването на неврологичните заболявания при възрастни.
Тя активно участва в национални конференции и конгреси в областта на неврологията и е член на Българския лекарски съюз, Дружеството по неврология и Българската асоциация по клинична неврофизиология.
Съвременният човек живее в динамичен свят, който представлява сложна мозайка от високи технологии, стремеж към вътрешен мир и постоянна адаптация. Сутринта започва с имейли, денят минава в срокове и отговорности, а вечерта често завършва със смартфон в ръка и мисли, които не спират. Не е изненадващо, че стресът, психическата преумора, тревожността и безсънието се превръщат в едни от най-разпространените проблеми на нашето време.
Според данни на Световната здравна организация (СЗО) тревожните и депресивните разстройства се увеличават непрекъснато и се очаква до 2030 г. да бъдат сред най-разпространените заболявания в света. Броят на засегнатите хора е нараснал от около 416 милиона през 1990 г. до над 615 милиона през 2013 г.
Какво се случва в организма, когато сме под стрес?
Стресът сам по себе си не е непременно нещо лошо. Краткотрайният стрес е естествен механизъм за адаптация – той мобилизира организма и ни помага да реагираме в трудни ситуации. Когато обаче стресът стане хроничен, той започва да изтощава нервната система. Тялото не излиза от режим на защита и оцеляване. Стресът не е просто чувство, а биологична реакция, която в хроничен вариант става възпаление. Тялото не е създадено да бъде нащрек денонощно, а когато това се случва продължително време, организмът започва да сигнализира чрез умора, болка, тревожност или безсъние. При стрес в мозъка се активира сложна хормонална верига. Хипоталамусът подава сигнал към хипофизата, която от своя страна стимулира надбъбречните жлези. В резултат се освобождават хормони като адреналин и кортизол – веществата, които подготвят организма за „борба или бягство“. Този механизъм е полезен, когато се случва рядко. Но когато работим под напрежение всеки ден, организмът ни остава в постоянно „бойно състояние“. Постепенно се появяват нервност и раздразнителност, усещане за вътрешно напрежение, трудно заспиване, чести нощни събуждания, усещане за умора още от сутринта. Много хора описват състоянието по следния начин: „Тялото е уморено, но мозъкът не може да спре.“
Безсънието – тихият враг на модерния човек
Една от първите жертви на хроничния стрес е сънят. Вечер човек си ляга уморен, но мислите започват да се въртят – за работата, за семейството, за задачите утре.
Познат сценарий: Часът е 2:30 през нощта. Човекът гледа тавана и си казва: „Ако не заспя сега, утре ще съм като зомби.“ Точно тази тревожност още повече пречи на съня. Недоспиването постепенно води до: спад в концентрацията, раздразнителност, намалена работоспособност, повишен риск от депресия. Затова много хора търсят бързо решение и започват да приемат бензодиазепинови препарати без лекарски контрол.
Защо бензодиазепините не са дългосрочно решение?
В практиката често се използват лекарства от групата на бензодиазепините. Те действат бързо и ефективно – намаляват тревожността и улесняват заспиването. Именно затова са широко прилагани. Проблемът е, че те са предназначени само за краткосрочна употреба. Световната здравна организация препоръчва бензодиазепините да се приемат не повече от 2–4 седмици. При по-дълга употреба могат да се появят редица нежелани ефекти като сънливост през деня, липса на енергия, забавени реакции, замаяност, проблеми с паметта, привикване и зависимост, синдром на отнемане при спиране на препарата. Установено е, че продължителният прием на бензодиазепини може да увеличи риска от развитие на болестта на Алцхаймер. Затова все повече специалисти търсят по-безопасни и природни решения за контрол на стреса и нарушенията на съня.
Ролята на GABA – естественият „спирачeн механизъм“ на мозъка
В мозъка ни съществува важен невротрансмитер – GABA (гама-аминомаслена киселина). Той има ключова функция – да успокоява нервната система. Когато нивата на GABA са достатъчни, мислите се успокояват, напрежението намалява, тревожността се редуцира, заспиването става по-лесно. Много съвременни природни продукти са насочени именно към стимулиране на GABA системата.
Природен подход към спокойствието – СЕРЕНАМЕНТЕ
Един от тези продукти е СЕРЕНАМЕНТЕ – растителен комплекс, създаден да подпомага нервната система при стрес, тревожност и нарушения на съня. Името СЕРЕНАМЕНТЕ идва от италианската дума „serenamente“, която означава „спокойно“ или „с вътрешен мир“. Коренът „sereno“ означава „ясен, безоблачен“ – като спокойно небе, превърнало се в метафора за спокоен ум.
Активните съставки на СЕРЕНАМЕНТЕ повишават нивата на GABA по три различни механизма, което води до естествено успокояване на нервната система. Формулата включва растителни компоненти като розмаринова киселина, витексин, протопин, валерианова киселина.
Благодарение на тази комбинация продуктът е полезен при тревожност, нервност, психическо напрежение, трудно заспиване, безсъние, нервност при предменструален синдром, горещи вълни при менопауза.
Едно от големите му предимства е добрият профил на безопасност – не води до привикване и възобновяване на симптомите след спиране. Освен това не съдържа алкохол, глутен или лактоза. Началото на действие е сравнително бързо – около 25–30 минути при капсулите и 8–10 минути при капките, като ефектът може да продължи 4–5 часа.
Малките промени, които правят голяма разлика
Разбира се, нито един продукт не може да замести здравословния начин на живот. За по-добро справяне със стреса е добре да се комбинират няколко прости навика – редовно движение и спорт, ограничаване на кофеина вечер, по-малко екранно време преди сън, кратки паузи и почивки през деня, прилагане на техники за релаксация или дишане.
Когато към тези навици се добави и подходяща природна подкрепа, нервната система постепенно възстановява баланса си.
Това е ключът към нещо много просто, но изключително ценно – спокойна вечер, дълбок сън, свежест и работоспособност на следващия ден.
