Д-р Гергана Генова
Завършила e стоматология в Медицински Университет, Факултет дентална медицина – гр. Пловдив. Професионалната й ориентация е насочена към детската дентална медицина.
____
Силанизирането на зъбите представлява профилактично покритие на здрави зъби със силанти. Целта на силанизирането на детските зъби е да се запечатат повърхностите и да се предпазят от действието на околната кариесогенна среда, която причинява ранното развитие на кариес.
Силанизирането на детските зъби е безболезнена процедура. Първо се почиства зъба с четчица и специална паста, за да сме сигурни, че повърхността е чиста и няма плака по нея. След това емайлът се обработва за кратко, за да може по-добре да се свърже със силанта. После зъбът се промива и подсушава. Накрая се поставя силанта.
Всички дъвкателни зъби пробиват с много къдрава повърхност ,т.н дълбоки фисури. Те са нормален етап в развитието на емайла. Фисурите се изграждат последни и тяхната минерализация е най-слаба. Емайлът в тези части е изключително тънък. Този специфичен релеф води до лесно задържане на хранителни остатъци и микроорганизми, а оттам и за образуване на зъбна плака.
Във възрастта, в която пробиват тези зъби – между 6 и 8 години на детето, орално-хигиенните навици на децата не са добре изградени, а четкането на зъбите е некачествено. Всички тези фактори създават трайни условия за развитие на кариес и то в ранни срокове след пробива на тези зъби. При липса на навременни дентални грижи фисурният кариес на новопробилите зъби бързо се усложнява и довежда до ранна загуба на основен дъвкателен зъб.
Важно е приложението на силантите да става непосредствено след пробива на зъба в устата – това е най-подходящото време за приложението им. Това е времето и когато съществува най-голяма опасност от развитие от кариес.
Макар и по-голяма част от минерализацията на емайла да е завършена до две години след пробива, в период до четири години все още има показания за приложение на силанти, особено в случаите, в които има запазени по-релефни фисури. Силанти могат да се поставят и по-късно – при по-големи деца в случаи на висок риск от кариес.
На силанизиране подлежат временните молари и всички постоянни молари и премолари. Фисурният кариес при всички тези зъби, които могат да се силанизират, може успешно да се предотврати, като се запълнят фисурите и по този начин да се предпазят от действието на околната кариесогенна среда.
Постоянните зъби са с по-изразен релеф на оклузалната повърхност от временните. Фисурите на постоянните зъби са по-дълболки, по-релефни и по-разклонени. Освен това постоянните зъби са тези, които осигуряват зъбната функция през по-голямата част от живота. Ето защо те са най-важните зъби за приложение на силанти.
От групата на постоянните молари с най-сложен релеф е първият долен молар. Той пробива най-рано и много често остава незабелязан от родителите – те не знаят, че децата им вече имат постоянни зъби. Навиците за устна хигиена още не са добри и този зъб е най-силно изложен на кариесогенните фактори. Затова от всички зъби за приложение на силанти, първият долен молар е определен като най-важния.
Силанизирането на детските зъби е не само препоръчително, но и задължително за всички деца с:
- Физически и умствени смущения;
- Деца в неравностойно социално положение;
- Оклузален кариес на един от постоянните молари, поради което е задължително силанизирането на останалите първи молари;
- Един и повече кариеси на постоянните първи молари, поради което трябва да се силанизират вторите им молари;
- Кариозни временни зъби;
- Деца с незадоволителна орална хигиена.
