Д-р Дора Симеонова е завършила медицина в медицински университет – София и има специалност по Психиатрия и Детска психиатрия. Д-р Симеонова работи в Клиника по детска психиатрия „Св. Никола“ на УМБАЛ „Александровска“ и е началник на Стационарно психиатрично отделение за деца и юноши. Има интереси в областта на развитийните разстройства, нарушението на активността и вниманието, афективните разстройства и шизофрения с начало в детството.
–
Какъв съвет бихте дали на родителите, чийто деца сега са първи клас?
Започването на първи клас бележи началото на един нов и дълъг етап от живота. Очакваме го едновременно с голямо нетърпение, вълнение и тревога. Продължаващата епидемична обстановка в момента е допълнителна трудност.
И за първокласниците и за семействата им промяната в ежедневието е голяма. Децата попадат в непозната среда с нови изисквания и задължения. В училище срещнат едни от най-важните фигури в живота си – учителите. Тук ще намерят и новите си приятели. Подготовката за тази промяна е започнала още в предучилищната възраст на детето.
Тръгвайки на училище детето трябва да има вече предварителна представа за предстоящото. Първокласниците с по-големи братя или сестри са облагодетелствани и вече почерпили опит от тях. Добре е, непосредствено преди началото на учебната година, поне няколко пъти родителите да заведат децата до Училището – да разучат маршрута до там, да погледат през оградата или да поседят в двора. Родителите да разкажат за техния първи учебен ден, да споделят интересен и весел спомен от тогава. Ако е възможно и имат информация от класния ръководител да представят нa детето как се очаква да премине първия празничен ден и как протича всеки учебен ден – часове, междучасия, обяд в стола, занималня. Колкото по-малко неизвестност има, толкова по-лека ще е адаптацията. Подготовката вкъщи е също много важна – организиране времето на родителите, така че да отделят достатъчно време да подкрепят детето при учене, наличие на собствен кът за учене на първокласника. Детето да знае в колко часа ще става сутрин, в колко ще тръгва за училище, кой ще го заведе до там и кой ще го прибере у дома след часовете.
Какви са основните проблеми, с които се сблъскват първокласниците и техните родители?
Адаптационният процес в училище включва приспособяване на децата в новата различна среда – голямото училище, много ученици (и всички те по-големи), непознатият учител и съученици, нови правила, учебни часове, през които от децата се очаква да внимават, да стоят на чина през цялото време, да усвояват учебния материал.
Има много деца, които тръгват с нежелание на училище. Какъв подход бихте препоръчали на родителите, за да помогнат на детето да преодолее този проблем?
Успешното започване на училище е обвързано с достигането на т. нар. училищна зрялост. Тя включва познавателни, речеви, моторни, емоционални и социокомуникативни умения на детето, които му позволяват да се адаптира по-лесно, да усвоява учебния материал, да опознае и да се сприятели лесно със съучениците и да ходи с желание на училище. Добрият опит от предучилищната група или клас са много важни в този момент. Нежеланието на някои дечица да тръгнат на училище най-често е свързано с определени затруднения на детето. Затова е добре родителите да са наясно за силните и слабите страни на детето си и да го подкрепят там, където му е трудно или се чувства неуверено. Подходящо е при прибиране на детето от училище, родителят да поговори с класния ръководител за изминалия учебен ден – с какво детето се е справило добре, къде му е било трудно, как прекарва междучасията, как общува с другите деца. Важно е детето да види как мама и тате общуват с учителя. То трябва да усети, че родителите го уважават, че му имат доверие.
Липсата на концентрация и буйното поведение са често срещана пречка за някои деца да се адаптират към новата обстановка. Какви техники ще споделите за справяне с това?
Да, дефицит на внимание и хиперактивност са един от най-често срещаните проблеми в начална училищна възраст. Смята се, че малките деца в предучилищна възраст показват по-често хиперактивно поведение, докато при учениците наблюдаваме комбинация от нарушено внимание и концентрация, и хиперактивност. Хиперактивността има тенденция за отзвучаване в хода на развитието. По този начин дете, което е изключително хиперактивно и импулсивно в предучилищната възраст, може да има проблеми с вниманието и хиперактивност през началните училищни години, а в юношеска възраст да преобладава нарушението на вниманието. Тези проблеми могат да засегнат значимо академичното справяне и социалните взаимодействия на децата. Затова колкото по-рано се установи проблема и се предприемат мерки за решаването му, шансът на детето да се справя в училище и да отговори на изискванията за възрастта е по-голям. Важно е да се отбележи, че е необходимо координиране на усилията на учители и родители.
Подходящо е в класната стая детето да седи близо до учителя, да му се разреши определена двигателна активност в рамките на чина или, ако не издържа в час, да има възможност за кратко да излезе от час след разрешение. Въвеждане на промени в програмата на ученика – напр. удължено време за изпитване, намалени изисквания за домашна работа, ползване на помощни материали в час. Подготовката на домашните у дома трябва да се случва, като част от определен дневен режим. Да се редуват кратки периоди на учене с достатъчно почивка между тях.
Буйното поведение е повод за разрив в отношенията учител-ученик. Какъв съвет ще дадете за тази ситуация?
Неминуемо взаимоотношенията между ученик и учител се обтягат. Регулирането на поведението при хиперактивните деца е важно както за самото дете, така и осигуряване на подходяща учебна среда на класа. Необходимо е учителят да договори няколко ясни правила с ученика. Детето да получава ежедневно обратна връзка от учителя за справянето си, като обективно се отчитат проблемните моменти и се поощряват добрите му постижения. Необходимо е да се прави ясно разграничаване между това да се дават квалификации на детето – това трябва да се избягва – и това да се коментира кои негови действия са по-успешни и приемливи, а кои – не. Недопустимо е прилагане на наказания за „дисциплиниране“ или пък детето да бъде унижавано пред съучениците.
Ако проблемът персистира, въпреки взетите от учители и родители мерки, е добре детето и семейството да се насочи за оценка от специализиран екип – детски психиатър, психолог и логопед. Диагностицирането на проблема и определянето на тежестта ще позволи съставянето на индивидуален план за решаването му, включващ психосоциални интервенции, прием на медикаменти при необходимост, обучителни мерки и подкрепа. Целта е ученикът да се справя успешно в училище, а проблемът да бъде поставен в приемливи граници.
