Д-р Васил Даскалов
Център по репродуктивно здраве „Д-р Васил Даскалов“
Д-р Васил Даскалов е специалист по акушерство, гинекология и репродуктивна медицина с над 30-годишен стаж в България и чужбина. През 2012 г. създава и ръководи Център по репродуктивно здраве „Д-р Васил Даскалов“ в гр. Пловдив. Можете да запишете час за консултация и преглед на тел. 0893 530 580. На адрес http://www.invitro-plovdiv.com ще намерите полезна здравна информация.
____________________________________________
Д-р Даскалов, поканихме ви за корица на февруарския ни брой, защото Вие работите от 20 години в Пловдив и помагате на жените с репродуктивни проблеми, както и се грижите за бременните в града и региона. Разкажете ни за Вашата професионална кариера.
Благодаря за поканата, за мен е удоволствие. Роден съм в Смолян, завърших Медицинския университет – Пловдив. Нямах шанса да съм наследствен лекар, което в известен смисъл направи професионалния ми път по-труден. Но пък мога да кажа, че всичко, което съм постигнал, се дължи само на моите усилия и отдаденост на професията. Преди да дойда в Пловдив, работих 10 години като лекар и специалист по акушерство и гинекология в Окръжна болница – Смолян и 2 години в родилния дом на Тобрук, Либия.
Защо избрахте да станете акушер-гинеколог, все пак в медицината има много специалности?
В моята специалност също има много направления. В някои от тях съм работил активно – репродуктивна медицина и асистирана репродукция, оперативна гинекология и родилна помощ. В крайна сметка избрах да концентрирам своите усилия, време и средства за професионално развитие в тази област на медицината с най-много радост. Имам най-хубавата работа на света – да се грижа за жената и бебето, докато е под сърцето на мама, да помагам на хората да имат деца.
Какво е фетална медицина, това ново направление ли е в акушерството?
Това е интердисциплинарна област в медицината, отразяваща съвременното ниво на познание и технологии. Нейният обхват е диагноза, прогноза, лечение и профилактика на малформации и заболявания на бебето вътреутробно. Също така извършването на диагностична и лечебна дейност при случаи, сигнализирани от антенаталния скрининг и акушерски операции. В нея участват различни специалности – акушерство и гинекология, ембриология, медицинска генетика и молекулярна биология, неонатология и т.н. Лекарят специалист по фетална медицина трябва да има квалификации както по отношение на нормалното раждане, така и в областите образна диагностика, ехография, оперативно акушерство и оперативна гинекология, медицинска генетика и ембриология.
При тези изисквания и сложен обем от теоретични и практически познания и опит специалист по фетална медицина не се става лесно и бързо, трябва многогодишен труд в различните направления на специалността. Като добавим и непрекъснато развиващите се области на науката и технологиите, това си е едно занятие за цял живот.
Споменахте ражданията, изкушавам се да Ви попитам защо у нас има толкова много цезарови сечения?
Много сложен въпрос с по-дълъг отговор, отколкото бих могъл да дам в рамките на едно интервю. Такава тенденция има от години не само в нашата страна и със сигурност причините са много. Аз мога да споделя своя опит, през почти 35-годишната си кариера съм водил повече от 10 000 раждания. В родилния дом в Африка имаше 4500 раждания годишно, водени от четирима гинеколози, 1 анестезиолог, няколко акушерки и липса на неонатология. Оперативните родоразрешения там бяха под 3.5%. За сравнение примерно в първите няколко от най-големите родилни домове у нас се раждат между 2000 до 3500 бебета, а в екипите има десетки специалисти по акушерство и гинекология, педиатрия и неонатология, анестезия и интензивно лечение, акушерки и медицински сестри. През 2021 г. в България цезаровите сечения са 49.94%. Това е огромен, неприемлив брой операции.
В Либия за първи път имах възможност да водя раждане без никаква намеса, т.е. естествено раждане, което се практикува рядко у нас. Обичайна е практиката в нашите родилни отделения да се намесваме активно – да практикуваме т.нар. дирижирано раждане. Един от възможните начини това да се избегне е да се разреши на акушерките самостоятелно да водят раждания. Тази недолюбвана у нас практика ще даде възможност на здравните специалисти, за които това е основна квалификация, да поемат една голяма част от родилките без нужда от агресивна намеса, а само от време да родят и условия това да се случи по възможно най-естествения начин.
Нормалното раждане продължава между 4 и 14 часа при жена, която ражда за първи път и между 2 и 10 часа за следващи раждания. За лекаря е много по-лесно да се скъси продължителността му или да направи секцио, отколкото да отдели много часове за водене на раждане. Освен това, в условията на дефанзивна медицина (когато медицинските специалисти сме често атакувани и принудени да се защитаваме), е лесно да обясни защо е направил секцио, ако има неблагополучия, и ще бъде критикуван, ако не е преминал към операция.
Когато една бременна жена Ви посети за първи път, какво ѝ казвате?
Обичайните поздрави за бременността, защото при мен стандартно идват жени с желана бременност, а после ги запознавам с алгоритъма за проследяване на бременност. Той е относително ясен, но търпи развитие през годините и се адаптира индивидуално към всяка бременна жена. В авторската брошура „Моята бременност“ съм описал какво препоръчвам да прави бременната жена. Тя е безплатна и може да се изтегли от моя сайт. Все пак нека да отбележа, че грижата за бременността започва преди това с профилактика и превенция. Това е малко застъпено в нашето здравеопазване, но е много важно.
Наистина ли първите седмици са най-рискови за бременността?
Доскоро съществуваше мнение, че в първите няколко седмици медицината не може да помогне, ако една жена започне да абортира и лекарят е безсилен свидетел на случващата се трагедия. Това е била и причината нашите баби да са криели ранната си бременност, защото голяма част от бременностите са приключвали неуспешно. Сега вече знаем, че има заболявания и състояния при майката, които могат да бъдат профилактирани преди зачеване, изследвани и лекувани преди и по време на бременност. Познаването на причините за спонтанните аборти и механизмите за повлияване ни позволяват в голям брой ситуации с правилна терапия да доведем бременността до успешно раждане.
Във времето на изкуствен интелект и огромен технологичен напредък как мислите, кое е по-важно – апаратурата или човекът?
Задължително условие за поставянето на навременна и максимално точна диагноза е добрата ултразвукова апаратура с нейната висока разделителна способност. От това зависи какви мерки ще предложим за успешна бременност. Но все още никой апарат не работи сам. Лекарят е този, който поставя диагноза на базата на своите познания, квалификация, опит и т.н. Всеки вижда това, което знае. Още по-трудна е прогнозата за развитието на дадено заболяване или усложнения на бременността, което изобщо не може да бъде направено от машина, а само от лекар. И също до голяма степен зависи от способностите на лекаря, от неговите широки познания и от сътрудничество с други специалисти. Така че е рано още да предполагаме, че машините ще ни заместят в работата.
Осъзнавайки това, съм инвестирал в един от най-добрите съвременни ултразвукови апарати, както и в друга техника, но също така и в своята непрекъсната квалификация.
В тази връзка разбрахме, че Ваша снимка е била избрана за юбилейното списание на професионалната организация ISUOG (Международна организация по ултразвук в акушерството и гинекологията). Разкажете ни повече.
Аз съм дългогодишен член на ISUOG и смятам, че трябва да се равняваме на най-добрите. Организацията обяви конкурс по случай своята 30-годишнина и всеки лекар по света имаше право да участва с 3 снимки, вдъхновяващи и демонстриращи нивото на съвременната апаратура. Изпратих случайно избрани снимки от ежедневната си практика, без да ги обработвам и да се старая да се получат образи за списание. Беше вълнуващо да разбера, че една от моите снимки е избрана за публикация в този престижен брой.
Приемам това като знак, че в България специалистите можем да предложим здравна помощ на ниво, съизмеримо с това на най-добрите здравни системи. Разбира се, има още много да работим в посока подобряване на здравната грижа.
