Д-р Даниел Ставрев е акушер-гинеколог, част от екипа на най-голямата специализирана АГ болница в Южна България – „Селена“. Професионалният му фокус е в областта на лапароскопията, акушерството и оперативната гинекология. Участва в множество конференции, конгреси и обучения, чрез които допълва своя професионален опит, и специлизира в един от най-големите и известни лапароскопски институти в света – IRCAD.
_______________________
Миомата на матката е доброкачествено хормонално чувствително образувание в мускула на матката. Около 70% от жените развиват миома в един или друг етап от живота си. При около 20-30% от пациентите миомата не причинява симптоми и се открива случайно при рутинен гинекологичен преглед. В други случаи обаче миомната болест може да бъде причина за болка, промени в менструалното кървене, както и проблеми със зачеването и невъзможност за износване на бременност.
При някои пациенти миомите могат да причинят обилна менструация или удължена продължителност на кървенето за повече от 7 дни. Интензивното кръвотечение може да доведе до анемичен синдром с типичните симптоми на отпадналост, главоболие и ускорен сърдечен пулс. Уголемените миомни възли може да предизвикат усещане за натиск или тежест в таза, а притискането на съседни органи би могло да доведе до задържане на урина, често уриниране или констипация.
Симптомите, както и отношението на миомната болест към бременността, зависят от локализацията, размера и броя на миомните възли. Най-нисък риск носят субсерозните миоми, които се развиват извън маточната кухина. Евентуално неблагоприятно влияние могат да окажат най-често срещаните интрамуралните миоми. Те се развиват в стената на матката и при евентуално нарастване биха могли да затруднят зачеването. Субмукозните миоми носят най-висок риск за бременността заради локализирането им в маточната кухина.
При 5-10% от пациентките се наблюдава инфертилитет. Наличието на миомни възли често променя контура на маточната кухина. Това може да затрудни имплантацията. Промените в анатомията могат да променят транспорта или да затруднят достъпа на семенна течност до маточната шийка. В някои случаи се наблюдава запушване на маточните тръби.
При реализиране на бременност нарастващите нива на естрогена и прогестерона увеличават размера на маточните миоми. Така често пъти миомните възли се диагностицират по време на бременност. Преди нея размерът им е бил твърде малък, за да бъдат визуализирани.
Миомите с размер до 3 сантиметра не оказват влияние върху протичането на бременността. По-големите възли обаче биха могли да увеличат риска от преждевременно раждане, отлепване на плацентата или раждане чрез Цезарово сечение. Тези бременности изискват периодично наблюдение и терапия за облекчаване на контракциите за предотвратяване на усложнения като преждевременно раждане и отлепване на плацентата. Въпреки възможностите, които предлага медицината, е добре пациентката да си подсигури сигурност като избере за раждането медицинско заведение с неонатологично отделение с трето ниво на компетентност и възможност за отглеждане на бебета с екстремно ниско тегло.
Познаването на позицията и размера на миомата ще помогне на медицинския екип да се подготви за потенциални усложнения на раждането. Едно от тези усложнения е блокирането на отварянето на родовия канал. В този случай Цезаровото сечение се явява единственият начин за раждане на бебето. Оперативното раждане е решение и в случаите на слаби контракции вследствие на нарушения в маточната тъкан, причинени от миомния възел.
Слабите маточни контракции могат да доведат до кървене след раждането заради невъзможността на матката да се свие. Това е спешен медицински случай, появяващ се в първите 24-48 часа и изисква спешна реакция от страна на медицинския екип. Затова когато избирате болница за раждането, обърнете внимание на възможността, която медицинското заведение предлага за осигуряване на спешна помощ.
Навременното диагностициране, стриктното наблюдение на развитието на образуванието и правилното лечение ще осигурят на пациентките здравословна бременност и добро качество на живот.
