Здравейте, казвам се А. и съм алкохолик.
Дълго време се мятах насам-натам, докато се престраша да напиша това писмо. Страх от самото писане, дали ще е разбираемо, дали ще е интересно, заинтригуващо, полезно. Дали аз ще се справя с писането, със споделянето на моята история, коя от всичките истории, които съм натворил и преживял да разкажа.
Ама то целият ми живот е бил изпълнен със страхове – най-различни, къде по-силни, къде по-слабо изразени, изпълващи ме и диктуващи моето поведение. Някъде и някога бях прочел, че за да преодолееш страха си, трябва да се изправиш срещу него. Да си по-силният. Да де, ама как да застана на ръба на пропаст или на висок мост, като ме обзема панически страх, докато още вървя към тях. Пиенето на алкохол ще ме успокои, ще ме направи по-силен, ще ми помогне. Така си мислех дълго време и си пиех – кога за кураж, кога да се успокоя, че съм изнервен, кога да се развеселя и да веселя и привличам приятели и познати. Да съм интересен пред всички и навсякъде. Това помагаше в началото, аз си мислех и си вярвах, че това е правилният път и така е добре. Всички ме уважаваха, слушаха ме и ми се възхищаваха. Според мен, разбира се.
Постепенно започнах да увеличавам количествата на изпит алкохол и да пия от сутринта. Затворих се в себе си, бях сам с телевизора и бутилката. Аз, който бях общителен, весел, забавен, контактен, станах саможив и самопиещ. Усещах, че има някакъв проблем, ама той не беше в мен, никога не съм си мислел, че пия много, че пия от сутринта и постоянно. Станах заядлив, мнителен кавгаджия.
По едно време съм се усетил явно и потърсих лекарска помощ. Един приятел ми каза, че имам проблем с алкохола, ама аз не му повярвах. Все пак отидох на сеанс. Поговорихме си и докторът казва, че трябва да спра да пия. Да, ама как и защо? След една седмица отивам и той ме пита: „Пил ли си?” Аз: „Не.” „Е, така трябва да продължаваш и след една година можеш да пиеш по една бира с компания.” Да, ама аз си карах по стария начин и си пиех. Бях доволен, че успях да преметна такова светило. И продължих.
По-късно отидох при друг лекар и той ми каза, че „съм се качил на влака”. Много исках да вляза в клиниката, да ме изчистят, да ме излекуват. Предполагах, че ще стана друг човек, по-добър. Той ми каза, че това с изчистването е лесно и постижимо, но алкохолизмът е болест и не се лекува. Аз си мислех, че със силата на волята винаги мога да спра, ако поискам. Този доктор ми даде едно листче с телефона и адреса на сбирки на Анонимни Алкохолици. Започнах да събирам информация за тях, четях и се убеждавах, че аз не съм за там, те няма да могат да ми помогнат, ако не си помогна сам. И си пиех.
Но все пак се обадих и отидох на сбирка на АА. На първата сбирка бях пил за кураж. Изучавах ги, мълчах, слушах и реших да продължа да ходя. Стана ми интересно, видях много хора като мен свободно и спокойно да говорят за алкохола, за проблемите си, за живота си. Продължих да ходя на сбирки, запознах се с нови хора, някои ми бяха симпатични, други – не, но всички бяха дружелюбни и отзивчиви. Харесаха ми. И продължих да си пия. Слушах какво споделят, харесваше ми, допадаше ми и исках и аз да съм като тях. И продължавах да си пия.
Един ден просто не пих и започнах да споделям на сбирки историята за моето пиене и си мислех, че ще се оправя. Чаках кога ще стане Чудото, но то се бавеше. Пък аз бързах, исках сега и веднага. И започнах пак да пия, като ходех на сбирки и си мислех, че съм ги излъгал и успешно се справям. Никой не ми каза: „Ти си пил, спри да пиеш!” Никой не ме обиди. Тогава се предадох. Всеки има своето дъно, до което трябва да стигне. Аз стигнах моето. И започнах да действам. По Програмата на АА, по промяната на моята „велика личност”. Благодарен съм на Анонимни Алкохолици, че ги има и че аз съм една малка частица от това братство. Благодарен съм, че ми разкриха и посочиха пътя, по който трябва да вървя. И аз тръгнах. И вървя.
А., алкохолик
Имате проблем с алкохола? Можем да ви помогнем. Ние сме като вас.
АА Пловдив
GSM:0885639777
email: [email protected]
www.aa-bg.info
