Болестта на Хашимото – кого засяга и какви са симптомите

Какви са симптомите на болестта на Хашимото?

Независимо, че болестта е нелечима, навременното поставяне на диагноза и правилно подбраното лечение позволяват на човека да живее пълноценно и да избегне усложненията. Болестта на Хашимото или иначе казано автоимунният тиреоидит, е описана напълно през 1912 г., от японския медик Хакари Хашимото. Именно той я определя като разстройство на имунната система, което засяга щитовидната жлеза.

Какво точно е щитовидната жлеза?

Тя изработва хормоните, съдържащи йод, които участват в обмяната на веществата, в растежа на отделни клетки и на организма като цяло, в предпазване на костите от износване. Щитовидната жлеза се намира на шията, над трахеята и има формата на пеперуда. При наличие на Хашимото, жлезата намалява изработката на хормони и нанася непоправими вреди върху човека.

Защо възниква заболяването?

До този момент, точните причини не са установени, но според медиците, има 4 фактора, които оказват сериозно влияние на развитието на болестта. При наличието на поне един от тях, посещението при лекар е наложително.

Генетическа предразположеност

Рискът за поява на Хашимото се повишава, когато човек има роднини, които са болни от тази или друга болест от същия тип. Когато има такава наследственост, заболяването се открива при деца на 12 -16 години и това е първият пик при напоследък масовата проява на Хашимото.

Високи нива на йод

Повишеното ниво на йод в организма може да провокира развитието на болестта Хашимото. Злоупотребата с йод е изключително вредна, особено, ако вече има подобни случаи в семейството.

Безпричинни промени в хормоналния фон

Доколкото болестта нанася вреди на щитовидната жлеза, общата картина на хормоните се променя. В болшинството от случаите, ситуацията се развива при жените в първите пет години след раждане, въпреки че болестта се открива и при жени, които не са забременявали. На хормоналните промени се дължи вторият от общо двата пика за масово регистриране на болестта – обхваща жени на възраст 30-40 години. Жените боледуват много по-често от Хашимото, но и мъжете не са защитени от такава диагноза.

Радиация

Често болестта се развива под въздействие на радиоактивно излъчване. Изводите се базират на фактите от изследване на хора, преживели бомбардировките в Хирошима и Нагасаки и Чернобилската ядрена авария. Болестта се среща и след лъчетерапия на болни от левкемия и други онкологични заболявания.

Симптоми

Симптомите се проявяват постепенно и затова дълго време остават незабелязани от пациента. Основните поводи за съмнения са:

• Отпадналост и хронична умора ;
• Силна чувствителност към студ;
• Запек;
• Хъркане;
• Бледа и лющеща се кожа;
• Напрежение в мускулите на раменете и бедрата;
• Слабост в краката;
• Увеличаване на теглото от задържане на течности;
• Ограничена подвижност на ставите на ръцете и краката;
• Хронична депресия;
• Обилна менструация;
• Оттоци и тъмни кръгове около очите;
• Сухота в очите и нарушено зрение.

Диагностика

За да се постави точната диагноза, се извършват няколко специфични анализа, а именно:

• Анализ Т3: открива нарушения в работата на хипофизата и установява нивото на хормона трийодтиронин;
• Проба TSH: TSH е хормон, от който зависи работата на щитовидната жлеза и позволява в кръвта да се отделят необходимите количества други хормони;
• Анализ Т4: нивото на хормона Т4 се променя от прием на медикаменти и хормонални контрацептиви. При прием на барбитурати, нивото на Т4 пада.

Къде е основният проблем?

Хашимото е коварно автоимунно заболяване. С времето, имунитетът на болния престава да разпознава собствените му тъкани и органи и ги атакува. Пострадалите органи постепенно престават да изпълняват функциите си. Това води след себе си нови болести, като Диабет тип 1, Системен Лупус Еритематозус, смущения в работата на яйчниците, заболявания на сърцето, гуша, Микседема, Ревматоиден артрит, болест на Адисон. За съжаление, не е възможно болестта да се излекува напълно. Съвременните медицински възможности предлагат само лечение на симптоматиката и така се контролира общото състояния на болния. Това става с помощта на ехографски прегледи, кръвни тестове и заместители на хормоналните препарати. На по-късен стадий, може да се наложи и хирургическо отстраняване на щитовидната жлеза. За съжаление, тези методи не могат да избавят пациента от причините за заболяването и да повлияят на работата на имунната му система.

Диета

Може ли и в каква степен храненето контролира работата на щитовидната жлеза? Да, доколкото храната влияе на хормоните. Повечето изследвания показват, че благотворно на болните от Хашимото се отразява нисковъглехидратната диета, в която общия обем на въглехидратите в намален до около 15%. В диетата са включени нетлъсти меса и риба и много зеленчуци, в това число зеленолистни , но не и карфиол, спанак, картофи, домати, чушки. Намалява се и количеството на плодовете. Забранени са храните, които предизвикват чувствителност и отключват алергии – млечните продукти, бобовите култури, яйцата, ядките, семената и др. Безглутеновата диета също способства за влизане в ремисия.

Дефицит на витамини и минерали

При болестта Хашимото се получава недостиг на важни витамини като витамин D, витамините В1 и В12. Често липсват и така необходимите феритин, селен и магнезий. Всичко това пряко се свързва с депресивните състояния, с мускулната слабост, с честото главоболие и общото влошаване на състоянието. Препоръчително е пиенето на съответните таблетки, понеже с храната не може да се усвоят необходимите количества за нормалното функциониране на организма.

Заключение

Никой не може да се опази напълно от Хашимото, но може навреме да отстрани някой фактори, причинители на болестта или да забележи навреме симптомите ѝ.Ако в семейството има болни или личният лекар сметне, че има вероятност болестта да се развие, се препоръчват редовни профилактични прегледи. Съобразеният със здравето начин на живот – диетично хранене, умерено физическо натоварване, редовните почивки и отсъствие на стрес, ще намалят риска от влошаване на симптомите. Първите симптоми са лесно различими и затова диагнозата се поставя бързо и лечението може да започне навреме, а ремисиите да бъдат по-дълги.