БЛОГ ЗА ЗДРАВЕ И КРАСОТА

АРХИПАСТИРСКО ВЕЛИКДЕНСКО ПОСЛАНИЕ ДО ВСЕЧЕСТНИЯТ КЛИР И ПРАВОСЛАВНИТЕ ХРИСТИЯНИ ОТ ПЛОВДИВСКА ЕПАРХИЯ

Рейтинг 1Рейтинг 2Рейтинг 3Рейтинг 4Рейтинг  5 (2 вота, средно: 1,00 oт 5)
Loading...

Негово Високопреосвещенство

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

 

Светското име на митрополит Николай е Николай Методиев Севастиянов. Роден е на 19.07.196 г. в гр. София. Средно образование завършва в родния си град през 1988г. След отбиване на военна служба, продължава образованието си в Софийската духовна семинария, а от есента на 1990 г. e студент в Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски” . На 06.12.1990г. е постриган в монашество от Врачанския митрополит Калиник. От 1992г. йеродякон Николай преминава на служение в Софийска епархия и служи като празничен дякон при ПКСХП „Св. Александър Невски”. На 17.05.1993г. в столичния храм „Св. Николай Софийски” е ръкоположен за йеромонах от Българския патриарх Максим и е назначен за ефимерий при параклиса на Богословския факултет. От есента на 1994г. до 1996г. той е на богословска специализация в Московската духовна академия. След завръщането си в България, през 1996г. е назначен за ефимерий и преподавател в Софийската духовна семинария. На 29.06.1996г. по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско достойнство. От месец октомври същата година е назначен за протосингел на Софийската митрополия. Като такъв на 07.07.2001г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя” е хиротонисан в епископски сан с титлата „Знеполски” и е назначен за викарий на Софийския митрополит. На 04.02.2007г. е избран, а на 11.02. с.г. и канонически утвърден за Пловдивски митрополит.

___

 

                                                                                       „Да очистим чувствата си

и ще видим недостъпната светлина

                                                                       на Христовото Възкресение!”

 

Обични в Господа братя и сестри,

 

Отново възпяваме празника на празниците! Отново празнуваме тържеството на тържествата! Отново прославяме тайнствената Пасха! Този ден е най-победоносния, най-любвеобилния, най-свещения, най-новия и най-великия – затова е наречен Великден!

 

„Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него!”

 

Неизтощима е силата на Христовото Възкресение! Неизразима е благодатта на Христовото Възкресение! Непостижима е тайната на Христовото Възкресение! Неизказана е радостта на Христовото Възкресение! Неописуема е утехата на Христовото Възкресение! Незалязваща е светлината на Христовото Възкресение! „Свещените лъчи засияли с Христовата светлина. Дългата и тъмна нощ е изчезнала. Всичко е изпълнено с неизчерпаемата светлина. Великият Христос се яви по-светъл от слънцето. Настъпва дългия, вечен и неугасващ за нас, вярващите, светъл ден – тайнствената Пасха. Да се възрадват необятните небеса, да празнува и земята, умита чрез божествената кръв; да празнува и всяка човешка душа, възродена от Възкресението.”

Но може ли да празнува човешката душа, ако не възкръсне в нея Господ Иисус Христос? Може ли да тържествува човешкото сърце, ако то е безчувствено към този велик празник? Може ли да е спокойна човешката съвест, ако тя е опетнена от страсти и пороци?

Спасителят Христос страда, но и победи. Умря, но и възкръсна! Той и днес чрез евангелското учение и благодат може да побеждава и възкръсва в тези, които желаят да Го следват!

Спасителните семена, благите нрави, добрите обичаи се откриват в учението на Господ Иисус Христос, съхранено и до днес само в Православната църква.

Човек е заобиколен от видими и невидими врагове, човек се бори с поднебесните духове на злобата, човек е ограбван и потискан от нечисти сили. Но когато Христос възкръсне в него, враговете отслабват. Когато човек се бори с християнска надежда, той побеждава и тогава е свободен от изкушенията!

Когато обаче стремежът за опазване на морала е недостатъчен, когато волята е опорочена, когато сърцето е осквернено, когато духовната чистота е умъртвена, когато е погребан свещеният завет, тогава настъпва непрогледен мрак.

Когато раздорите, разногласията и разнодействията нанасят дълбоки рани в обществото, когато опасното сектантство смущава, съблазнява и погубва човешки души, когато духовното ни единство е разкъсано от противници на православната ни вяра, когато националните ни ценности се омаловажават, когато искрата на българския дух е застрашена от угасване, тогава нашата тревога е основателна.

Кому да възложим надеждата си? Кому да се уповаваме? Не трябва ли да кажем: Господи, без Теб загиваме! Помогни ни! Господ Иисус Христос с Възкресението Си от мъртвите срази дявола, победи смъртта, отвори рая, дарува вечен и блажен живот на повярвалите в Него.

Днес е сложна епидемиологичната обстановка, в която се намираме. Изпитанието с непознатата до сега зараза, което преживяваме е голямо, затова се пише и говори толкова много. Хората различно приемат това Божие допущение. У едни то поражда песимизъм, у други – страх, а в трети – задълбочен размисъл върху живота и делата си. Но, да не забравяме думите на Победителят над смъртта – „и Ме призови в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш“ (Пс.49.15). Ако искаме да спрем заразата, да опазим живота си от злото, да запазим националните си ценности, да поддържаме българския дух, трябва да съживим православната си вяра в себе си и в другите, да разпалваме християнската си любов, да стоплим изстиналите си чувства, да издигнем националното си съзнание, и да помним че без Христос не можем на направим нищо, както Сам Той ни каза – „без Мене не можете да вършите нищо“ (Ин. 15:5). Само така ще можем да се удостоим на трудностите и да се избавим от злощастието с благословението на Възкръсналия Христос и ще чуем утешителния Му глас: „Дерзайте! Аз съм, не бойте се!”

Обични в Господа братя и сестри,

И в тези пресветли дни светата Църква ни приканва да тържествуваме истински, да празнуваме свято, да очистим чувствата си, за да ни огрее Христовата светлина и да насочи нашето сърце към тихото пристанище на спасението, където царува правда, мир и радост в Светия Дух.

Когато Христос възкръсне в моето, твоето, в нашите, във вашите сърца, тогава Той наистина ще възкръсне в нашето общество и ще се разпръснат враговете Му, и ще бягат от лицето Му ония, които Го мразят. Ще възкръсне България, и ще настъпи новия ден на православната вяра. Амин!

 

ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО!

+ ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ Н И К О Л А Й

Също може да прочетете за...

Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Вижте всички коментари