(6 вота, средно: 2,33 oт 5) 
Loading...
Доц. д-р Лилия Зисова, дм е член на академичния колектив на Катедрата по Дерматология и Венерология към Медицински Университет Пловдив. Членува в Европейската академия по дерматология и венерология (EADV) и в Българско Дерматологично Дружество (БДД). Работи с пациенти в Медицински Център “Дермавижън” в гр. Пловдив.
–
Доц. д-р Зисова, какво представлява заболяването акне?
Акнето е често срещано хронично заболяване, дължащо се на запушване (вроговяване) на oтвора на космено-мастния фоликул и последващо възпаление. Локализира се предимно в т.нар. себорейни зони, местата богати на мастни жлези – лице, гръб и деколте.
На какво се дължи това заболяване? Кои са факторите, които водят до неговата поява?
Акнето се дължи на множество вътрешни и външни фактори. Ендогенните (вътрешни) фактори биват генетични и хормонални.
- Генетични – Големината и функционалната активност на мастните жлези са генетично предопределени. Има цели фамилии, които страдат от мазна кожа и разширени пори.
- Хормонални – Повишеното ниво на андрогени води до увеличаването на производството на себум. Значение имат и нивата на хормона тестостерон. Степента на акне през пубертета при момичетаима връзка с циркулиращите нива на надбъбречния андроген дехидроепиандростерон-сулфат (DHEA-S). Всъщност акнето може да бъде първата кожна проява на хиперандрогенизъм.
Акне може да се наблюдава при хиперплазия и тумори на надбъбреците и на яйчниците. То може да бъде част от синдрома на Stein-Lewenthal (Синдрома на поликистозните яйчници) – акне съчетано с прекомерно окосмяване и поликистоза на яйчниците.
От екзогенните (външни) фактори най-голямо значение имат:
- Прием на медикаменти – андрогенни лекарствени препарати, кортикостероиди, успокоителни, йод и бром.
- Контакт с машинни масла, катрани и др.
- Използването на неподходяща козметика
- Стрес
Какъв е механизмът, по който се развива появата на обрива?
Развитието на акне бива класифицирано в четири етапа.
1. В основата на заболяването стои повишената мастна секреция, вследствие на повишена андрогенна стимулация на мастните жлези. Кожата става мазна, лъщяща и порите се разширяват. Тук в важно да отбележим, че себумната секреция участва в образуването на хидролипидния слой на кожата, отговорен за кожната хидратация. Затова е важно, когато третираме мазна кожа, да не се елиминира себумната секреция, а да се регулира.
2. Вроговяване и запушване на канала на космено-мастния фоликул (мастните жлези са свързани с космения фоликул) вследствие на слепване на клетките, които покриват фоликула отвътре. Това води до задържане на мастен секрет. В терапията на акне е за предпочитане нежното отстраняване на образувалата се “запушалка”, а не активно залющване на кожата.
3. Развива се в по-голямо количество нормалния обитател на космено-мастния фоликул бактерията Propionibacterium acnes, който използва за храна мастите в себума. Той разцепва триглециридите от мастния секрет, чрез своите ензими липази до свободни мастни киселини, които имат дразнещо действие върху кожата и предизвикват иритация – възпаление на кожата. Propionibacterium acnes е Gram + , анаероб, част от кожната микрофлора Има 6 различни филотипа Propionibacterium acnes: IA1, IA2, IB, IC, II, III, но не всички имат еднаква възпалителна сила за развитие на акне. Тежестта на акнето е свързано с инфламаторния (възпалителния) потенциал на Рropionibacterium acnes.
4. Възпаление– появява се иритация като отговор на тъканите. Затова е важно терапията на акне да комбинира антибактериално и противовъзпалително действие.
Има ли различни видове акне и какви са те?
Да, има различни видове акне на база възраст, локалицазия и причинител. Най-разпростанените видове са следните:
- Acne vulgaris – развива се по време на пубертета. Наблюдава се полиморфен обрив – затворени и отворени комедони, папули, пустули, възелчета, кисти, абсцеси, цикатрикси. Съществуват различни по тежест форми на заболяването – acne comedonica, acne papulo-pustulisa, acne conglobata и acne fulminans.
- Acne fulminans – обривът се съпровожда със системни симптоми (треска, болки в ставите, общо неразположение).
- Acne excoriatica (neurotic excoriation) –наблюдава се при невротични момичета. Най-характерно за този тип акне е, че протича със сърбеж.
- Acne neonatorum (infantum) -среща се при деца от 0-3мес.Представя се с бързопреходен папупо-пустулозен обрив по лицето, който може да отзвучи и без лечение.
- Acne adultorum (акне след 20г. възраст) – можете да го срещнете и като “възрастово акне”. Свързва се с хормонални нарушения и повишени нива на стрес.
- Acne medicamentosa – появява се вследствие на прием накортикостероиди, андрогенни препарати, йод, бром, В6 и В12.
- Acne contacta – възниквапри контакт с машинно масло, катрани и парафин. Типичното е, че при тази форма преобладават комедоните.
- Kозметично индуцирано акне – появява се обрив като резултат от употребата на неподходящ грим, неподходящи козметични продукти, плътни кремове и масла. Лоша лична хигиена също може да бъде причинител.
Напоследък все по-често се среща т. нар. “възрастово акне”. Разкажете нещо повече за него.
Най-често факторите, които водят до това заболяване са ендокринопатии, синдром на поликистозните яйчници, хипотиреоидизъм, базедова болест, метаболитен синдром, хроничен стрес, късна бременност, хормонална нестабилност, пушене, употреба на неподходяща козметика – например, агресивни почистващи средства или несъвместими помежду си козметични продукти. Независимо от основния причинител, хроничният стрес обостря заболяването.
Именно високите стресови нива в комбинация със замърсена околна среда са основните причини за зачестяването на заболяването. Всъщност около 1/3 от пациентите с акне, които се консултират с дерматолог, са над 25г.
Важно е да се отбележе, че за разлика от acne vulgaris (тинейджърско акне), при acne adultorum обривът е разположен обикновено в долната половина на лицето и шията.
До какви последици може да доведе акнето?
Акнето може да доведе до временни несъвършенства през първите 3-12 месеца като постинфламаторни (следвъзпалителни) белези и пигментации – еритемни белези и пигментни петна. Инфламаторното акне оставя трайни белези в над 65% от слаучаите – атрофични и хипертрофични цикатрикси.
Това са кожните последици при акне, които са видими с просто око. Последиците, за които по-рядко се говори, са психически. Често акнето води до психогенно страдание – например депресия, враждебност, гняв, ниско самочувствие, чувство на неувереност, притеснителност и антисоциално поведение.
Каква е съвременната терапия на заболяването акне?
Терапията на акнето е комплексна, като сьщевременно подхода трябва да бъде индивидуален.
В зависимост от формата и тежестта на заболяването се комбинират локални кератолитични средства (излющващи средства); локални антибиотици; препарати, съдържащи витамин А киселина (Rethinaldehyde), салицилова киселина, урея, бензоилпероксид, азелаинова киселина , алфа-хидроокси киселини и/или полихидроокси киселини.
При по-тежките форми се включват перорални антибиотици, ретиноиди, цинкови препарати и/или хормонални препарати.
Съвременни средства са прилагането на химичен пилинг със салицилова киселина, млечна киселина и алфа-хидроокси киселини; IPL и лазерна СО2 терапия. При наличие на цикатрикси (белези) се препоръчват радиочестотни процедури, дермоабразио, дермаролер и СО2 лазерен пилинг. Важно е да се подчертае, че не се препоръчва прилагането на енергийни медицински уреди при обострено възпалително акне.
Мит ли е, че акнето е свързано с начина на хранене?
В моята практика съм забелязала, че начинът на хранене има отражение към акнето. Затова препоръчвам на моите пациенти с акне да не приемат храни с висок гликогенен индекс – например шоколад, мед, подсладители и фрешове. Отразява се положително върху терапията при тежки акнета и намаляването на белтъците с животински произход.
Какво е посланието Ви към хората, страдащи от акне?
Не препоръчвам прикриването на обрива с грим и пудри, тъй като в дългосрочен план задълбочава проблема. Навреме започнатата и адекватна терапия предотвратява последиците, които заболяването може да остави. Затова да се консултират със специалист своевременно и да не предприемат самолечение! Също така да бъдат търпеливи в терапията и да не очакват мигновенни резултати.
