Елена Машонова
Елена Машонова е клиничен психолог в гр. Пловдив, завършила бакалавърска степен психология в University of Dundee в Шотландия и магистърска степен клинична психология в Erasmus University Rotterdam в Нидерландия. Работи в Клиника по психиатрия към УМБАЛ „Св. Георги“ като подходът ѝ интегрира емпирично изследвани методики с акцент върху когнитивно-поведенческа терапия, схема терапия и арт терапия.
Можете да се свържете с кл. психолог Елена Машонова на e-mail: egmashonova@gmail.com
________________________________________
Тревожните мисли не ни контролират, въпреки че понякога имаме такова усещане. Те са единствено продукция на съзнанието, което прекалено планира бъдещето или прекалено се връща към миналото. Тази статия има за цел да обсъди какво представляват тревожните мисли и как човек може да се справи с тях. Щом има начин за справяне с даден проблем, не би следвало да се твърди, че този проблем контролира човека.
Тревожни мисли може да има всеки човек. Обикновено в основата им стои трудност съзнанието да се концентрира върху настоящето като вместо това започва да се рее из хипотетични сценарии. Тези сценарии могат да бъдат както относно миналото,така и относно бъдещето. “Предъвкването” на какво се е случило, как е било възприето и какво е можело да бъде е един от примерите за тревожни мисли. В този случай човек се поглъща от тревожната си мисъл относно отминал момент, което може да доведе до занижена концентрация, нарушени сън и апетит, междуличностови конфликти и други неприятни състояния в последствие на тревожната мисъл. Такива неприятни състояния могат да се наблюдават и около силния страх относно бъдещето – неясно, приемано като вероятно пагубно. Тревожните мисли относно бъдещето, подобно на тези относно миналото, откъсват съзнанието от настоящето. Щом го откъсват, как би могъл човек да се справи?
Когнитивно-поведенческата терапия е насока в психологичната помощ, която подчертава важен аспект на есенцията на откъсването на съзнанието. Според когнитивно-поведенческата терапия мислите не са единственото, което определя състоянието и преживяването на човек, а напротив – мислите, поведението и емоциите винаги си взаимодействат. Ако съзнанието на човек се откъсва прекалено често от настоящето, то е защото човекът позволява емоцията и поведението да се доверяват на негативната мисъл и да я следват. Докато тревожните мисли могат да се усещат като мравки, които ни нападат, истината е че човек сам решава на кое да се довери и как да процедира относно даден проблем. Нужното е човек да насочи вниманието си към реалността:
- Какво се случва в момента?
- Случващото се отговаря ли на тревожната мисъл?
- Сигурни ли сме, че тревожната мисъл е 100% истина?
- Какво сме способни да направим СЕГА, което да ни помогне?
Например, тревожната мисъл: “Колегите ми ще се възмутят от работата, която съм свършил.” Тази мисъл съдържа възможно развитие на бъдещето – негативно, излагащо и травмиращо. Вместо това:
- В момента върша работата, която ми е възложена старателно.
- Никой не е възмутен от мен в момента.
- Тревожната ми мисъл не е истина, защото се старая и дори се притеснявам как би била приета, което показва, че ще направя най-доброто, което мога, защото съм отговорен. Отговорните хора свършват качествена работа.
- Мога да се концентрирам върху работата, за да се представя добре, а не да се тревожа и да губя ценно време.
Техниката демонстрира един от начините, по които човек може да се справи с тревожните си мисли. Основното е да се завърне към настоящето и да бъде обективен, тъй като тревожните мисли правят обратното – отделят от настоящето и са нереалистични. Когато човек търси помощ, той взима живота си в свои ръце. Работата с психолог би помогнала за допълнителни и задълбочени методи за справяне с тревожните мисли.
