Д-р Борис Стоилов
Център по майчино-фетална медицина
Д-р Борис Стоилов е акушер-гинеколог и специалист по фетална медицина, завършил престижния King’s College в Лондон, Великобритания. Той е управител на Център по Майчино-Фетална Медицина в гр. Пловдив и преподавател в Медицински Университет-Пловдив. Можете да си запишете час за преглед на тел. 0876 222 711. Прочетете повече на: http://pregnancy.bg/
______________
Така нареченият „биохимичен скрининг“ е част скрининга в първи триместър, за който имам подробна статия в сайта на центъра и затова няма да влизам в подробности. Биохимичен скрининг е само изследването на кръвта без нищо повече, както подсказва и самото му име. От връщането ми в България, за съжаление, наблюдавам една много тревожна тенденция и неправилно разбиране на резултатите.
При получаване на резултата от комбинирания скрининг (това е правилният термин) са важни няколко показателя, които формират крайния резултат, а той е най-важен! При разчитането на резултата се гледа за началния риск, който е само и единствено на база на възрастта на жената и крайния риск, т.е. комбиниран риск.В голяма част от лабораториите дават и биохимичен риск, който реално не съществува, защото няма нито едно проучване което да валидизира този риск, пък и той не е краен! Това означава, че ние не трябва да му обръщане никакво внимание!
Изходна точна е риска на база на възрастта на жената, а важен е комбинирания риск!
„Този показател е много нисък/висок! Трябва/хубаво е да повториш изследването с късен скрининг!“
„Твоят риск е висок! Твоят риск е нисък, но… трябва/хубаво е да направиш късен скрининг!“
За съжаление интерпретацията в тези случай е не само елементарна и без никакво разбиране, но се вкарва и психологическа принуда и задължение на бременната да направи нещо против нейния интерес!
Ето фактите:
Комбинираният скрининг, когато е взета коректно историята на бременната, ехографията е извършена от сертифициран специалист, кръвното изследване се извърши от лаборатория със съответната техника, която минава през регулярен контрол за качество, тогава имаме 90-95% достоверност на резултата за синдром на Даун и 5% фалшиво положителна честота. Т.е. от 100 бебета със синдром на Даун ние ще открием 90-95, а на всеки 5 жени от 100 ще кажем, че имат висок риск без бебето да е засегнато.
Късният скрининг в България е трипъл тест, при същите от гореизброените условия ще получим достоверност на резултата 50-60% с фалшиво позитивна честота до 20%. Късният скрининг е много по-неточен тест от комбинирания и след него се извършват най-много ненужни амниоцентези!
Късен скрининг за синдром на Даун се прави само, когато е пропуснат комбинирания скрининг.
При получаване на висок риск от комбинирания скрининг НИКОГА не се прави късен скрининг! Има други методи, с които се продължава до получаване на задоволителен резултат.
При получаване на разнопосочни резултати от биохимията (кръвта), те трябва да се интерпретират адекватно и след което да се прецени последващите действия. Твърде елементарно е всичко да се решава с късен скрининг!
Защо е важно да се извърши ехографията от обучен и сертифициран специалист и лаборатория? В край на 90-те във Великобритания е направен одит на всички лаборатории, които извършват този тест. Оказва се, че част от тях не дават коректни данни. Тези лаборатории им се забранява да продължат да правят този тест. В страната има няколко лаборатории, които поддържат високо ниво. Специалистите по фетална медицина знаят кои са тези лаборатории и работят само с тях.
Специалистите по фетална медицина са наясно как да интерпретират резултата като едно цяло – от ехографията, биохимията и риска! Получавате пълна консултация, без излишни подробности, но и без да се пропускат съществени неща.
