Простата е разположена под пикучния мехур и пред ректума, а размерът й в нормално състояние е колкото на орех. Тя има своя репродуктивен принос под формата на секрет, който улеснява придвижването на сперматозоидите и им осигурява ценни хранителни вещества. Малко известен е факта, че голямата част от еякулата (течност отделяна по време на еякулация) идва от простата и малка част от нея е сперма, идваща от тестисите. Също така простата е богата на нервни окончания, което я прави по-силно чувствителна и ерогенна. След около 35-40 годишна възраст тя постепенно започва да нараства, под въздействието на мъжкия хормон тестостерон, като в определен момент се появяват проблеми с уринирането. Това е често срещано явление при голяма част от мъжете над 45-годишна възраст и 2/3 от мъжете над 80 години.
Какви могат да бъдат усложненията, свързани с уголемената простата?
- Острата ретенция представлява задържане на урината и невъзможност да изпразни докрай пикучния мехур. Това може да доведе до образуване на камъни в пикучния мехур, инфекции вследствие на застоя на урината в простатата, задръжка на урината в бъбреците и нарушаване на тяхната функция, кървене от простатата.
- Хиперплазията – с напредването на възрастта количеството на активния тестостерон в кръвта спада, което води до по-високи нива на естрогени и дихидротестостерони в простатната жлеза, където се предизвиква засилен клетъчен растеж. Това води до разрастване на жлезата и съответно уголемяване на простатата. Хиперплазията се дели на:
- Доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ) – при нея симтоматиката е забавено начало на уринирането, слаба струя, разделяне или разпръскване на струята, често нощно уриниране, изпускане на урина , усещане за непълно изпразване на мехура;
- Злокачествена – води до рак на простата. Това е второто най-често злокачествено заболяване при мъжете в България.
Какви са методите за диагностициране на проблеми с простатата?
Всички международни урологични асоциации препоръчват мъжете над 45-50 годишна възраст да се консултират с уролог поне веднъж в годината. Съществуват редица методи за диагностика на проблемите с простатата, а ето и някои от тях:
- Ехография – безболезнено изследване, позволяващо на лекаря да добие ясна представа не само за простатата, но и за състоянието на пикочния мехур и бъбреците.
- Ректално туширане – дава възможност на уролога да определи плътността, подвижността и консистенцията на простатата.
- Изследване на простатно специфичния антиген (PSA) – кръвно изследване за преценка на риска от рак на простатата. Препоръчително е всеки мъж над 50 години да изследва този маркер ежегодно.
- Изследвания на урина – могат да открият възпалителни или туморни клетки в урината, както и наличие на кръв.
Какви са методите на лечение?
- Медикаментозно лечение – провежда се с лекарства за простатата от различни групи, с които може да се повлияе на оплакванията и да се избегне оперативно лечение:
– Алфа-1 блокери: обикновено се използват в началото и имат бърз и сигурен ефект. Отпускат мускулатурата на простатата и шийката на пикочния мехур, и така улесняват уринирането;
– Инхибитори на 5-алфа редуктазата: те се изписват на мъже с тежки симптоми и силно увеличена простата. Влияят върху тестостерона и са ефективни, но лечението с тях изисква търпение. Ефект може да се очаква едва след 6 до 12 месеца;
– Комбинирани препарати – продължителният им прием намалява риска от усложненията от увеличена простата.
Според степента на уголемяване, тежест на симптомите и евентуални усложнения понякога се налага оперативно лечение:
- Отворената операция за ДПХ – прилага се само при много големи простати и при свързани заболявания на пикочния мехур – камъни или дивертикули.
- Съвременното оперативно лечение на ДПХ са ендоскопските операции. Наричат ги още „безкръвни”. При тях достъпът до простатата става през пикочния канал, от където се вкарват специални инструменти за отстраняването на жлезата. Тези операции могат да бъдат извършени с електрически ток или с лазер. При тях почти няма ограничение в размера на жлезата, има минимално кървене, престоят в болница е по-кратък, а възстановяването обичайно е по-бързо.
