Производството на хормони в организма на човека е задължение на щитовидната жлеза. Тя е тежка около 25 грама и е най-мащабната ендокринна жлеза с вътрешна секреция. Визуално наподобява пеперуда с разперени крила и метафорично се оприличава на летенето като символ на здраве.
Как работи щитовидната жлеза?
Щитовидната жлеза е съставена от много на брой мехурчета или фоликули, които са изпълнени с гъста течност. Именно тя държи хормоните. Те пък са богати на йод. Цели 80% от цялото количество йод в тялото, се намира точно тук. И в това е разковничето. Щитовидната жлеза е от първостепенна важност за здравето, от нейната стройна работа се влияят другите системи – сърдечна, храносмилателна, кръвоносна.
Когато нужното количество йод не може да бъде осигурено с храната, настъпва уголемяване на щитовидната жлеза, познато като гуша. При децата липсата на йод е с фатални последици. Дефицитът може да забави тяхното умствено и сексуално порастване. Това е причина за появата на кретенизъм в ранна детски години.
Колко са хормоните на щитовидната жлеза?
Трийодтиронин, Тироксин и „обърнат“ Трийодтиронин, съответно Т3, Т4 и rТ3 – тези трите, заедно с Калцитонин са хормоните, с чието произвеждане е заета щитовидната жлеза.
Те участват в сложно и перфектно регулирано химическо действие, което създава нови тъкани и доставя нужната енергия. По този начин хормоните управляват скоростта на метаболизма в тялото. От тях зависи телесната температура, мускулната енергия, сърдечната дейност, работата на черния дроб и нивата на холестерола.
Болести на щитовидната жлеза
Съвсем логично, повечето затруднения на щитовидната жлеза са заради ограничения прием на йод с храната.
Това обаче далеч не е единствената първопричина. Състоянието на щитовидната жлеза зависи от генетична обусловеност, наличието на автоимунни болежки, някакви ефекти от друго лечение, както и от стрес – физически и психически.
Когато жлезата е уедрена, без значение дали изцяло или на възли, това може да е сигнал за болести. Повечето затормозявания на щитовидната жлеза се свеждат до нараснало или занижено създаване на хормони.
Възли на щитовидната жлеза
Обикновено възлите не са опасни и не са придружени от каквито и да е симптоми. Те протичат без оплаквания, едва когато почнат да растат, могат да се напипат, да се видят при преглъщане или да предизвикат задух.
Понякога възлите се набъркват в работата на щитовидната жлеза и започват да произвеждат хормони над нормата. Тогава е вероятно да изскочат симптоми като мускулна слабост, сърцебиене, бързо слабеене, нервно напрежение, треперене, непоносимост към топло.
Рак на щитовидната жлеза
Ракът на щитовидната жлеза не е сред най-честите диагнози. Едва 10 % от възлите се проявяват като злокачествени, сочи медицинската практика. С надеждна диагностика и най-малкото изменение в щитовидната жлеза е възможно да бъде хванато навреме.
В ранен стадий карциномът протича без каквито и да е усещания. С напредване на заболяването започват и симптомите. Те са свързани с увеличени лимфни възли, дрезгав глас и затормозено преглъщане, болки в гърлото,напипване на бучка.
Хипофункция на щитовидната жлеза
За хипофункция говорим, когато щитовидната жлеза спре да произвежда хормони или ограничи количеството им. Това състояние, според последни проучвания, засяга всяка трета жена в света.
Хипофункцията е в състояние да нанесе неприятни последици, чиито отстраняване изисква доста време и усилия. Засегнатите споделят за дискомфорт, за невъзможност да се справят с обичайните си ежедневни ангажименти.
Сред симптомите, засягащи предимно жените, са умора и изчерпана енергия, видимо суха кожа и косопад, нередовна менструация и проблеми със забременяване, задържане на вода и трупане на килограми, високи нива на холестерол и мъчителен запек, депресивни състояния и губене на памет.
Хиперфункция на щитовидната жлеза
Обратно на хипофуткцията, при хиперфункцията има повишен секрет на щитовидните хормони. Заболяването тръгва постепенно, като в много редки случаи е възможно да избухне остро и внезапно.
Болните изпитват напрежение и безпокойство, емоционално уязвими са и все ги избива на плач, страдат от безсъние и говорни промени, потят се обилно и в най-студено време.
Характерен белег за страдащите от хиперфункция на щитовидната жлеза са изпъкналите очни ябълки и промени във вида и движението на клепачите. Оплакват се още от тахикардия, екстрасистоли и учестен пулс. Някои споделят и за чувствително отслабване, без да са променили хранителните си навици.
При около 90 % от болните се наблюдава уголемена гуша. При тях жлезата е мека и гладка и без наличието на болка.
Кисти на щитовидната жлеза
Голям процент от случаите, при които са намерени кисти на щитовидната жлеза, се оказват безопасни. Почти 90 % от тях нямат склонност да преминат в злокачествени образувания. Дали това е така могат да потвърдят единствено ендокринолозите, след като направят задължителните изследвания.
Понякога кистите могат да имат сериозни последици като възпаление и абсцес. Могат да бъдат разпознати по следните симптоми: нетърпима болка в зоната на самата киста; завишена температура, достигаща до 40 градуса; набъбване на лимфните възли; видими следи от интоксикация.
Кистата рядко преминава в злокачествен тумор, но не е изключено да се случи.
Изследване на щитовидната жлеза
В медицинската гилдия няма единодушно мнение колко често да се прибягва до изследвания на щитовидната жлеза. Според данните от назначено такова, специалистите предприемат следващите стъпки и решават какво да предпишат.
При хипофункция се правят още изследвания в търсене на антитела. При хиперфункция се преминава към рентгеново изследване – сцинтиграфия. Ако са налице възли в жлезата, единствено биопсията е в състояние да определи има ли раково образувание.
Ехография на щитовидната жлеза
Ултразвуковата диагностика – ехография, с максимална точност визуализира щитовидната жлеза и органите, близо до нея. Тя се прилага, когато има симптоми за увеличена или снижена функция на щитовидната жлеза, за установяване вида на възлите, открити при напипване, както и за проследяване след проведен курс на лечение.
Някои образувания, били те доброкачествени или не, могат да бъдат видени единствено при тази процедура. Самото ултразвуково изследване не крие никакви рискове за подложените на него.
Операция на щитовидната жлеза
Голяма част от разстройствата на щитовидната жлеза успешно се разрешават с медикаменти. Има и други, при които хирургичната намеса е неизбежна.
Операцията е единствен изход за хора с диагноза рак на щитовидната жлеза или за пациенти със свръх увеличени лимфни възли. Оперативното лечение се прилага и при хипертиреоидизъм, когато има усилено производство на този хормон.
Винаги съществува риск от рецидив на заболяването, но той е сведен до минимум след проведено адекватно лечение. При извършена операция на щитовидната жлеза е много по-лесно тя да продължи да се поддържа само с лекарства.
Полезни съвети за здрава щитовидна жлеза
Тези, при които щитовидната жлеза е излязла извън строя поне веднъж, нека бъдат готови за сериозни промени. Начинът на живот е определящ за поддържането на правилния работен цикъл на жлезата.
Стресът, за който толкова често слушаме и говорим, е в състояние да отключи неподозирани по размер и опасност изпитания. Именно намирането на начини за преодоляване на стресови моменти, е ключов при грижите за ендокринната жлеза.
Препоръчително е с цел профилактика да се приемат следните добавки: на първо място йод, витамини, аминокиселини и оксиданти, водорасли омега-3 и омега-6 мастни киселини.
Диета при заболяване на щитовидната жлеза
Спазването на хранителен режим помага при оздравяването на жлезата с вътрешна секреция. Не трябва да се прилага някаква строга диета. По-скоро плавно и поетапно определени храни трябва да се заменят с други.
В началото е добре да бъдат ограничени газираните напитки, сладкишите, кафето, консервираните храни, солта и оцета, пикантните подправки. Алкохолът е най- удачно изобщо да отсъства от менюто. Същото важи и за цигарите.
Нека някои от приемите на месо да бъдат заменени с риба. Морските дарове и популярната средиземноморска диета се препоръчват с две ръце. Плодове и зеленчуци в суров вид са истински бонус. Вместо торта и сладолед, нека бъдат сушени сливи.
Забравете за кремвиршите и готовите колбаси. Наблегнете на ябълки, вишни, моркови, зелени салати, домати, краставици, зеле, патладжани, червено цвекло.
Храната, която се консумира не трябва да е нито гореща, нито студена. Трябва бавно и старателно да се сдъвква и най-важното е да не се хапва, ако не се изпитва глад.
След като знаете колко специална е щитовидната жлеза, то не пропускайте да я държите здрава с помощта на подбрана храна и подходящи добавки
