Д-р Димитър Тасков
Д-р Димитър Тасков е роден през 1960г. в Търговище, потомствен очен лекар. Специализирал е офталмология като клиничен ординатор в Медицинска академия гр. София през 1990г. Работи в сферата на вътреочната хирургия дълги години като завеждащ Очно отделение в Търговище. Завършил е също Международната академия по информатизация – „Здравен мениджмънт“ и „Педагогическа компетентност“ в МУ Варна. През 1996 г. в чест на името на своя баща създава Очен център „Д-р Тасков“ в гр. Търговище, който през 2008 г . прераства в специализирана очна блоница „Д-р Тасков“. Основава очна болница „Луксор“ в гр. Пловдив през 2004г. През 2021г. очна болница и медицински център „Луксор“ гр. Пловдив значително се разширяват, премествайки се в новоизградена сграда.
Д-р Тасков е водещ офталмолог в областта на модерната микрохирургия на окото. С изключително висок личен принос за въвеждането на новите оперативни техники при лечение на катаракта през малък отвор като:
– Факоемулсификация (разбиване на катаракта с ултразвук),
– Аквалейз (операция с водна струя),
– Вграждане на първата многофокусна леща в България, чрез която пациентите могат да виждат на всички дистанции без очила.
Д-р Димитър Тасков извършва първата за България операция с факомашината Centurion, само месец след Европейската премиера на апарата.
Участва в множество международни конгреси и обучения на офталмолози.
Отличен е за:
– Инвеститор в областта на медицината за 2008г.
– Лекар на годината за 2009г.
– Почетен гражданин на гр. Търговище от 2017г.
– „Член наблюдател“ за особени заслуги в областта на медицината към БАНИ (Българска Академия на Науките и Изкуствата) от 2018г.
– Почетен гражданин на гр. Пловдив от 2021г.
______________
Станахте почетен гражданин на гр.Пловдив за изключителен принос в развитието на здравеопазването. Какво означава това звание за Вас?
За мен е голяма чест и признание обявяването ми за Почетен гражданин на гр. Пловдив. За всеки лекар няма по-голяма награда от благодарността на пациентите. Много съм щастлив, защото именно по инициатива на лекувани и излекувани пациенти аз получавам това признание. То е резултат от дългогодишен труд, свързан не само с пряка лечебна дейност, но и с организация и управление на една специализирана очна болница, наречена „Луксор“. Не съм роден в гр. Пловдив, но чрез болница „Луксор“ свързах живота си завинаги с този древен и красив град. И така вече почти 20 години болницата е лидер в офталмологията не само на територията на Пловдивска област, но и в страната. Лекуваме и пациенти от чужбина.
Инициатор сте на благотворителната кампания „Заедно ще се справим“ на Българското дружество по офталмология за подкрепа на медици и техните семейства, пострадали от Ковид-19. Как се роди тази идея и лесно ли беше нейното осъществяване?
След обявяването на пандемията през 2020г. се подеха много инициативи в помощ на болници и лекари. Аз като очен лекар не можех да участвам пряко в лечението на пациенти с Ковид-19. Именно поради тази причина реших, че мога да подпомогна с лични средства и чрез стимул към мои колеги – офталмолози, работещите на първа линия, както и техните семейства. Когато идеята се роди – тя беше приета от моите колеги в съсловието, подкрепена от Българското дружество по офталмология и Организацията на евреите „Шалом“, и бързо набра скорост. Така реално последните две организации реализираха идеята и бяха подпомогнати семействата на много лекари и други здравни специалисти, участващи пряко в лечението на пациенти с Ковид-19.
През септември месец открихте новата сграда на очна болница “Луксор”. Какви са новостите в лечебното заведение?
За да бъде едно лечебно заведение на ниво, то трябва да отговаря на три изисквания: добра материална база, качествена апаратура и добре обучен персонал. С преместването ни в новата сграда ние подобрихме значително материалната база на болницата, най-вече като площ. Тук разполагаме с 15 офталмологични и 3 специализирани диагностични кабинети, в които можем да извършим всичко необходимо за правилната диагностика на очните заболявания. Разширихме легловата база до 50 легла и по този начин можем да оформим специализирани сектори за лечение на заболявания на предния очен сегмент – катаракта и глаукома, възпалителни и съдови заболявания на окото, детски очни заболявания, заболявания на задния сегмент, аномалии в положението на клепачите и други пластични операции. Организирали сме и 4 модерни операционни зали, напълно отговарящи на най-съвременните изисквания. Винаги сме се стремили да въвеждаме най-новите достижения на офталмологията чрез подходящата апаратура. За новата болница сме обновили голяма част от диагностичната и оперативната апаратура. Получихме и разрешение от Министерството на здравеопазването за нови дейности, свързани с възможностите за присаждане на роговица, склера и амниотична мембрана.
Болницата вече има традиции в специализацията на младите лекари. В новата сграда сме създали конферентна зала със специализирана библиотека и възможности за пряко наблюдение на различни очни операции от младите колеги. Считам, че условията за работа в нашата болница са най-добри за пълната реализация на качествата на специализантите. Доказателство за това е, че всички от тях избират да останат да работят при нас.
Кои са най-честите офталмологични операции, които извършвате?
В болницата може да се извърши цялата гама на офталмологични операции, но лично аз съм тясно специализиран в операциите на предния очния сегмент – катаракта и глаукома, както и в операциите за кривогледство (страбизъм).
Кои според вас са големите постижения на съвременната офталмология?
С разсекретяването на военните технологии в края на миналия век в медицината навлязоха нови методи, които извършиха истинска революция в оперативното лечение на очните болести и по-специално на катарактата. В началото на моя трудов път преди 35 години операциите се извършваха като се срязваше практически половината очна ябълка, накрая се зашиваше с конци и не се имплантираха никакви лещи, пациентите гледаха с тежки и дебели очила. Само 7-8 години по-късно тази операция беше обявена за инвалидизираща. Въведоха се твърдите вътреочни лещи, но отново разреза на очната ябълка трябваше да бъде голям. Истинската революция в очната хирургия бе предизвикана от въвеждането на меките вътреочни лещи, които можеха да бъдат имплантирани през много малък разрез. Това даде стимул за развитие на оперативната техника – факоемулсификация, при която с помощта на ултразвук лещеното ядро се прави на каша (емулсия) и се аспирира през този изключително малък разрез, през който впоследствие може да бъде имплантирана меката леща. Това позволява много бързо възстановяване на пациента, като не изисква строгия режим, който се спазваше в миналото. Сега вече можем да извършим голяма част от операцията на катаракта автоматизирано със специален лазер – фемтосекунден, който ни позволява да елиминираме субективния фактор, т.е. трепването на ръката на хирурга.
За лечението на глаукомно болните се въведоха различни видове стендове, с които дозирано може да бъде намалено налягането на пациента до нужните стойности. По този начин се избягва прекомерно голямото или недостатъчното понижение на вътреочното налягане.
Другата голяма революция са методите, чрез които се постигна възможността за премахване на очилата на младите пациенти. През 2000-та година Aмериканската Oчна Aсоциация обяви пациентите с очила за болни хора, тъй като те са зависими от очилата си. До тогава тези пациенти бяха квалифицирани не в графата болест, а в графата аномалия. Сега ние разполагаме не с един, а с два лазера, наречени Ексимерен и Фемтосекунден, с които можем изключително сигурно да премахнем очилата. Този процес е свързан с един прецизен предварителен преглед на корнеален топограф и уейв фронт анализ, с който точно преценяваме как може да бъдат премахнати не само късогледството, далекогледството и астигматизма, а и очните аберации, които имат отношение към перфектното гледане.
В последните години все по-често се сблъскваме с едно заболяване на роговицата, което се нарича кератоконус, което доскоро се лекуваше единствено чрез трансплантация на донорна роговица. Сега ние разполагаме с метод, наречен крослинкинг, чрез който можем да забавим или да спрем напълно развитието на това заболяване.
Това, което изредих до момента е една част от революционните открития в офталмологията, които ние сме въвели. Има разбира се и други, които са за лечение на по-редки заболявания и на тях мога да се спра по-подробно при следваща наша среща.
Каква е разликата между различните импланти (лещи) при лечението на катаракта?
Както по-горе обясних, твърдите лещи имат вече само историческо значение. Те практически не се използват в офталмохирургията. Меките лещи, обаче, претърпяха значителна еволюция. Понастоящем с тях може да бъде коригирано късогледство, далекогледство, астигматизъм, даже на хора, които все още не са развили катаракта. Разработени бяха и мултифокални (многофокусни) лещи, с които може да се коригира така наречената пресбиопия, т.е. нуждата от очила за близка дистанция на пациентите над 45 годишна възраст. През 2005г. аз имплантирах първата такава леща в България. Тук е мястото да обясня неразбирането ми от използването на думата рутинна операция. Противник съм на унифицираните алгоритми за лечение на различните заболявания. Да, те са подходящи в най-обща рамка, но всеки пациент е различен и към него трябва да се подходи според индивидуалното му състояние или заболяване. Това прави отговорността на хирурга огромна, за да разбере не само точната диагноза, но и психическия статус на пациента. А за въвеждането на нови методи тези качества са задължителни.
В тази връзка искам да ви разкажа за първата операция с мултифокална леща, за която споменах. Самият аз бях запознат само от литературата и видеофилми с качествата на лещата и възможностите за оперативна корекция, така че подробно обясних на пациента възможностите, но и споделих, че никога досега не съм извършвал такава операция. След като получих информираното съгласие – той ми се довери и оттогава вече 15 години аз прилагам този метод с успех. Считам, че това е най-доброто, което съвременната наука може да даде на пациентите с нужда от очила.
Споделете някои от най-разпространените пациентски заблуди, свързани с лечението на катаракта (т. нар. “старчесто перде”)?
Най-разпространената заблуда за пациентите с катаракта е, че трябва да се изчака пердето да узрее. Това е не само невярно, но дори вредно. Колкото по-рано се извърши операцията при налично перде, толкова по-добре за пациента, тъй като от една страна операцията е по-лека, от друга – по-рано пациентът се връща към обичайния си начин на живот. Това, разбира се, се получава точно с тези съвременни оперативни методи, за които вече ви разказах.
Не е вярно също така, че пердето засяга само хора от третата възраст. В последните десетилетия то все по-често засяга хора на средна, дори млада възраст. Среща се дори при деца.
Друга заблуда е, че голяма част от медикаментите, които пациентите приемат предоперативно, трябва да се спрат. Съвременната операция е безкръвна и безшевна, т.е. работи се в зони без кръвоносни съдове и това позволява пациентите да приемат всички лекарства, които са необходими за правилното функциониране на техния организъм без прекъсване.
Също така не е точно да се смята, че операцията на перде не може да се извършва през лятото. Единствената причина да се избягва летния сезон е затруднението за спазване на режима след операция на пациенти, които са ангажирани със селскостопанска дейност, т.е. няма никакви противопоказания операцията да се извършва в най-топлите летни или най-студените зимни дни.
Ще спомена още една заблуда – Чуждо тяло ли е лещата? Има ли риск тя да бъде отхвърлена от организма? Съвременните лещи са изработени от напълно биосъвместим материал и няма описани случаи в световната практика на отхвърляне на импланта.
В заключение искам да пожелая на читателите здраве, а при очни проблеми те могат да получат качествено лечение в болница „Луксор“ гр. Пловдив.
