Д-р Борис Стоилов е акушер-гинеколог, специалист по фетална медицина и преподавател в Медицински Университет – Пловдив. Управител е на Център по Майчино-Фетална Медицина в гр. Пловдив. Специализирал е фетална медицина в Лондон (Великобритания) под ръководството на доайена на тази специалност в света, проф. Кипрос Николаидис. Можете да си запишете час за преглед на тел. 0876 222 711. Прочетете повече на: http://pregnancy.bg/
__
Д-р Стоилов, Вие сте един от малкото специалисти по фетална медицина в страната. Как се развива тази специалност в България и има ли приемственост между акушер-гинеколозите и лекарите по фетална медицина?
Феталната медицина е една от съвременните и бързоразвиващи се специалности в наши дни. Тя неимоверно взема своето място навсякъде по света и в България. У нас тя търпи развитие – вече има изградени няколко съвременни центъра, които да подпомагат българските жени. Искам да благодаря на акушер-гинеколозите, които имат модернистично мислене и приемат новостите в развитието на медицината, така също и новите методики в съвременното акушерство.
В съвременната медицина как се оценява риска от вродени патологии на плода?
Ако става въпрос за вродени малформации на плода, то тогава всяка една малформация има своята изяви в различните срокове на бременността и може да се прояви по различен начин. Големите структурни аномалии може да ги открием още в началото на бременността, но има и такива, които могат да се изявят и в по-напреднал етап. Ултразвукът като метод е много добър от гледна точка на това, че е безопасен и лесно приложим за бременната и плода. Но все пак трябва да бъдем реалисти и да знам, че този метод не може да открие всички аномалии поради различни причини, но основно поради естеството и еволюцията на различните малформации. Имено заради това ние имаме статистика за всяко едно заболяване какъв е процентът на откриваемост по време на бременността. Нашата цел е да открием възможно най-рано аномалиите, за да можем да дадем най-рано прогноза за бременността.
Кога се прилагат амниоцентеза и хорионбиопсия?
Това са диагностични, инвазивни процедури, най-често използвани за установяване на генетични дефекти. Но от инвазивните процедури, които правим по време на бременност имаме също и кордоцентеза и други изследвания, които могат да се правят вътреутробно. С тези манипулации може да установим дали плода има анемия, дали е инфектиран от някакъв вирус, може да прелеем кръв и още много други интервенции. Важно е да се знае, че за тези манипулации трябва да има причина или както го казваме по медицински, да има индикации за тях. Основни индикации са:
- повишен риск от генетичен дефект, установен чрез скрининг;
- структурни аномалии на плода;
- роднина с генетичен дефект;
- съмнения за инфекции на плода.
Най-разпространената хромозомопатия е Даун синдром, но съществуват много повече генетични аномалии, които благодарение на генетиката могат да бъдат установени още по време на бременността и то в адекватни срокове. Генетичните изследвания са важни не само за настоящата бременност, но и за бъдещи такива. Страхът от инвазивните процедури е силно разпространен и много от бременните избягват да ги правят именно поради това.
Манипулациите като цяло не са много сложни технически, но разбира се, крият своите рискове. В ръцете на опитен специалист рискът от аборт е при 1 на 1000 такива интервенции. Има и някои други рискове като това да се получи инфекция на майката, да не получим резултат от манипулацията, да има стягане на матката, както и други по-редки оплаквания. Важно е да подчертая, че това е изключително добър метод за диагностика, който се използва в съчетание с
развиващата се генетика и множеството разширени генетични тестове, с които вече разполагаме.
Ето защо за сметка на неинвазивните пренатални тестове, диагностиката остава на заден план, а тя е много важна. Искам да успокоя бъдещите родители и отново да кажа, че когато се правят от обучен специалист и когато наистина има нужда от тях, решението, което вземат трябва да бъде с разума, а не
с емоциите.
Какво представляват тези изследвания и каква е разликата между тях?
Това са манипулации, при които се взима малко количество околоплодна течност (при амниоцентезата) или няколко власинки от плацентата (
при хорионбиопсията). След това материалът се изпраща до генетична лаборатория за изследване на определени заболявания. Амниоцентезата се извършва през 16-24 г.с. или по-късно, докато хорионбиопсията – през 11-15 г.с. И двете манипулации се правят с местна упойка на корема, подобна на упойката, която се слага при лечение на зъби. Така че, както не изпитвате болка докато вашият зъболекар ви прави кариеса, така и при двете процедури няма болка, а само лек дискомфорт. Разликата между нашите манипулации и на колегите ни стоматолози е, че те могат да работят половин час върху вашите зъби, а на нас ни отнема около 30 секунди.
Какво е усещането по време на тези изследвания?
Думичките амниоцентеза и хорионбиопсия звучат много по-страшно отколкото са в действителност. Повечето мои пациентки казват, че след такава манипулация не са усетили нищо. Обикновено след изследването може да има лек дискомфорт и стягане на корема, за което даваме спазмолитици, въпреки че в рамките на няколко часа всичко отшумява. Ето защо тези процедури могат да се извършат и в лабораторни условия.
Кога не трябва да се провежда хорионбиопсия?
Хорионбиопсията и амниоцентезата трябва да са строго индицирани и трябва да има ясни причини за това. Хорионбиопсията е по-сложната от двете процедури и се извършва от много малко хора, само от специалисти по фетална медицина. Така зададен въпросът към мен, означава, че „върлува“ погрешното схващане, че тя е много по-рискованата манипулация. Доказано е с проучвания, че не е така – даже напротив. Чрез хорионбиопсията може още много рано – в 11-15 г.с. да открием генетични аномалии, което я прави много полезна при съмнение, че нещо с бременността не е наред.
Необходима ли е предварителна подготовка за провеждането на амниоцентеза или хорионбиопсия?
Като цяло предварителната подготовка е изключително проста. В повечето случаи нужните изследвания вече са направени от водещия женската консултация гинеколог и не се налага нищо допълнително да се предприема.
Може ли да споделите интересен случай от вашата практика?
Освен за поставяне на лоши диагнози, тези изследвания много често и опровергават такива. Имам много пациентки, на които им е препоръчано да абортират заради висок риск от генетично заболяване, но след амниоцентеза или хорионбиопсия всичко излиза нормално. Ще дам пример с млада жена, която бе в 12 г.с., когато дойде при мен с изследване, което показваше много висок риск за синдром на Даун и увеличена нухална гънка. Преди това тя беше посетила няколко лекари, които я бяха посъветвали да прекъсне бременността. След като направих обстоен преглед на плода и не открих аномалии, й предложих да направим хорионбиопсия. Генетичното изследване показа, че плодът няма аноналия! Последваха допълнителни ехографии, фетална морфология и фетална ехокардиография, които показаха ясно, че с бебето всичко е наред. Сега юнакът е вече на 2 години и расте жив и здрав!
