Д-р Иван Марков е с над 20 години опит като ветеринар. Можете да се свържете с него на тел. 0882022695.
__
Знаете ли, защо полярните мечки не ядат пингвини?
Отговорът е прост: защото полярните мечки живеят само на Северния полюс, а пингвините – само на Южния полюс. Всъщност те могат да бъдат намерени във всички океани в южното полукълбо. Пингвините са също толкова у дома си на широките ледени повърхности на Антарктика, колкото и на ръба на пустинята, във висока трева или дори на дървета. Едва ли някое друго животно е покорило толкова изключително разнообразни местообитания. Пингвините са майстори на адаптацията. Общо взето по-големите видове са разпространени в по-студените региони, докато по-малките обитават райони с умерен до тропичен климат.
По известни видове пингвини са: Императорски пингвин, Кралски пингвин, пингвин на Адели, Галапагоски пингвин, Магеланов пингвин, Африкански пингвин, Хумболтов пингвин и Качулат пингвин.
Пингвините са тумбести, тромави и изглеждат така, сякаш са облекли смокинг. Ходят изправени като хората, имат пера като птици и перки като риби. Те са се приспособили към живота в и около водата и са се отказали да летят в хода на еволюцията. Но, не съвсем, би си помислил човек – защото те буквално летят под вода. Крилата им се трансформират в перки, които осигуряват задвижване и плаваемост при плуване и гмуркане. Те са най-бързо плуващата и най-дълбоко потапяща се птица, като издържат под вода до 20 минути. За разлика от летящите си роднини, пингвините имат тежки кости и могат да ловят плячка си на дълбочина до 500 метра.
С торпедовидното си тяло те достигат скорост от около 25 километра в час. В зависимост от вида, пингвинът живее между 15 и 20 години и прекарва 75% от времето си под вода. Морето е техния източник на храна. Тук те ловуват риба, раци, ракообразни, крил и други дребни морски обитатели.
Най-големият вид е Императорския пингвин – възрастните са високи средно около 1,1 метър и тежат 30 или повече килограма. Най-малкият вид пингвин е Малкия син пингвин, който обикновено е висок от 35 до 45см и тежи около 1 килограм.
Елегантната окраска на пингвина действа като камуфлаж във водата – погледнат отгоре черният гръб на пингвина се слива с дълбините, а погледнат отдолу – бялото му коремче не личи от светлината и вълните.
Пингвините са специалисти в студа. Телесната топлина почти не прониква навън: снегът остава върху оперението на пингвините и не се топи. Дебел слой мазнини предлагат допълнителна защита срещу заледени полярни температури. Освен това пингвините запечатват оперението си със смес от масло и восък от корена на опашната си жлеза. Така те превръщат оперението си във водоотблъскващ „водолазен костюм“. Плътният пух образува вид „термо бельо“ директно върху кожата: върховете на перата лежат един върху друг плътно прилепнали като керемиди. Този патент за изолация от Майката Природа е тестван на студено до минус 70 градуса по Целзий. Но въпреки това, за да се предпазят от студа, десетки или дори стотици пингвини се скупчват на едно място на сушата, като се редуват кой да е посредата и кой от края.
Пингвините могат безпроблемно да пият солена вода – всъщност, в повечето части от обитанията си те нямат друг избор, а и плувайки поглъщат определено количество. За приспособяване към тези условия, те филтрират солта посредством специална жлеза, разположена близо до очите и я отделят пред назалните канали. Те имат по-добро зрение под водата, отколкото на сушата. Очите им са особено чувствителни в синьо-зеления цветен диапазон. Но също така, те зависят от светлината, така че ловят и се гмуркат най-дълбоко около обяд.
Въпреки отсъствието на видими уши, пингвините имат изключително добър слух, за да могат, връщайки се на мястото за гнездене, да идентифицират от далеч партньора си. Повечето видове пингвини остават с един и същи партньор до края на живота си.
Някои видове, сред които и Императорския пингвин, правят гнездото си от камъчета, които мъжкия събира. Когато женският пингвин снесе яйце, тя отива на лов за около 65-75 дни, оставяйки мъжкия да мъти яйцето. Затова той трябва да има достатъчно мазнини в тялото си, за да оцелее седмици без да яде.
Пингвините имат доста незащитени крака. Някои артерии в краката на пингвина могат да променят силата на циркулацията на кръвта в отговор на температурата на крайника. Те подават точно толкова кръв, колкото е необходимо да се задържи стъпалото с няколко градуса над замръзването. Но при някои пингвини тази биологична система работи с обратен знак – галапагоските пингвини, които обитават екваториалната зона, в която са разположени едноименните острови, са се приспособили към топлото време и при тях кръвообращението се увеличава, за да се получи охлаждане.
Предвид адаптивната им природа тези животни са много интересни и достойни за възхищение!
