Д-р Ангелина Недялкова завършва МУ-Пловдив през 2013г., след което работи и специализира в УМБАЛ“Свети Георги“ в гр. Пловдив, а в началото на 2019г. придобива специалност по Ендокринология и болести на обмяната на веществата. В момента се наслаждава на малката си дъщеричка и е в отпуск по майчинство, като използва времето, за да повиши на информираността на хората за най-четите ендокринни и метаболитни нарушения и превантивната медицина с помощта на социалните мрежи.
–
Метаболитният синдром може да се определи като едно от заболяванията на нашето съвремие. Макар да е познат в медицината още от 20-ти век, честотата му нараства значително през последните десетилетия.
Терминът „метаболитен синдром“ е използван през 1977 г. от Hermann Haller, който изучава рисковите фактори, свързани с атеросклерозата. През 1988 г. Gerald Reaven изказва предположение, че инсулиновата резистентност може да бъде основният фактор, свързващ това „съзвездие“ от аномалии, което той нарича „синдром X“.
Метаболитният синдром е основен рисков фактор за развитието на захарен диабет, сърдечни заболявания и инсулт.
В голяма част от случаите може да бъде предотвратен и да бъдат намалени усложненията от него. Ето защо е важно да се повиши информираността на хората за това състояние. Това би помогнало за ранната му диагноза и за ограничаване на социалните и икономически последствия от него.
Какво представлява метаболитният синдром?
Метаболитният синдром не е едно конкретно заболяване, а включва в себе си съвкупност от различни нарушения. По определение той представлява комплекс от взаимно свързани рискови фактори за развитието на захарен диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания.
Тези рискови фактори включват различни по вид нарушения на кръвната захар (дисгликемия), нарушения в нивата на холестерола и триглицеридите (дислипидемия), високо кръвно налягане (артериална хипертония) и разпределение на телесните мазнини предимно в коремната област (висцерален тип затлъстяване).
Това, че имате един от тези рискови фактори, не означава, че имате метаболитен синдром. Но означава, че имате по-голям риск от сериозно заболяване. Но колкото повече от рисковите фактори са налични, толкова повече се увеличава рискът от усложнения.
Имате ли метаболитен синдром?
Хората с наднормено тегло и затлъстяване имат повишен риск от метаболитен синдром. Понякога обаче може да имате нормално телесно тегло според индекса на телесната Ви маса (ИТМ), но разпределение на мазнините да бъде около вътрешните органи или т.нар. висцерален тип затлъстяване в съчетание с метаболитни нарушения, за които дори не подозирате. Ето защо профилактичните прегледи са важни.
Ако имате някои от рисковите фактори, трябва да се обърнете към Вашия личен лекар или към ендокринолог.
Например, ако скоро са Ви открили артериална хипертония и имате натрупване на мазнини предимно в коремната област, има резон да се консултирате със специалист в насока ранна диагностика.
Честотата на метаболитния синдром се увеличава с напредването на възрастта.
Как се диагностицира метаболитният синдром?
Лекарят ще проведе с Вас кратък разговор, с помощта на който да се ориентира какви са оплакванията Ви, от кога са, провеждате ли някакво лечение и какво и имате ли фамилна обремененост, след което ще назначи нужните изследвания, за да прецени дали отговаряте на критериите за поставяне на диагнозата.
През 2010 год. работна група към Българския институт “Метаболитен синдром” (БИМС) предлагат следните критерии:
- Повишена обиколка на талията ≥ 94 см. при мъжете и ≥ 80 cм. при жените.
- Повишени нива на триглицеридите ≥ 1.7 mmol/l или прием на медикаменти за повишени триглицериди.
- Намалени нива на HDL-холестерола – по-малко от 1.0 mmol/l за мъже и по-малко от 1.3 mmol/l за жени или прием на медикаменти.
- Повишено артериално налягане систолно ≥ 130 mmHg и/или диастолно ≥ 85 mmHg, или прием медикаменти за хипертония.
- Повишена плазмена глюкоза на гладно ≥ 5.6 mmol/l или прием на медикаменти за висока кръвна захар.
Необходимо да са налице поне 3 от горепосочените критерии, за да се приеме наличието на матаболитен синдром.
Какви са усложненията от метаболитния синдром?
Ако метаболитният синдром не бъде лекуван и не бъдат взети мерки за редукцията на теглото и процента на мазнините в тялото, инсулиновата резистентност може да доведе до повишаване на нивата на кръвната захар и в крайна сметка до диабет тип 2 и усложненията, свързани с него.
А високият холестерол и кръвно налягане могат да допринесат за увреждането на кръвоносните съдове, което да доведе до инфаркт или инсулт.
Какво е лечението и как да се предпазим?
Разполагаме с голям набор от медикаменти, които действат на различните компоненти на метаболитния синдром. Те могат да повлияят на нивото на кръвната захар, инсулиновата резистентност, затлъстяването, артериалната хипертония, дислипидемията и хиперурикемията (висока пикочна киселина). Това подпомага предотвратяването на усложненията. Но основната роля както за лечението на това състояние, така и за превенцията му, остава на подходящия хранителен и двигателен режим, без които медикаментозната терапия би имала частичен успех.
