БЛОГ ЗА ЗДРАВЕ И КРАСОТА

д-р Стела Миланова: Цистит

Рейтинг 1Рейтинг 2Рейтинг 3Рейтинг 4Рейтинг  5 (4 вота, средно: 3,50 oт 5)
Loading...

Д-р Стела Миланова завършва медицина към МУ-Пловдив 2012 г.,Специализирала е Урология към УМБАЛ „Св. Георги“. От 2013 год. работи в  МБАЛ Уромедикс, Транспортна болница. Работи с пациенти от понеделник до четвъртък от 8 до 12ч. в 2-ро ДКЦ, гр. Пловдив

След като сезонът на грипа отмина, а пандемията от коронавирус остави трайна следа в нашето ежедневие, естествено е желанието ни да отдъхнем и да се отдадем на спокойна лятна почивка. За да не помрачи нищо доброто ни настроение, е важно да се подготвим за друг един проблем, който често се изявява точно тогава, когато е най-неудобно да се справиш с него – на почивка или по време на пътуване.

Малко хора знаят, че всяка втора жена е преживяла или ще преживее поне един епизод на цистит през живота си. А почти всяка трета жена ще го преживее до 24-годишна възраст.

Циститът или възпалението на лигавицата на пикочния мехур е една от най-разпространените инфекции при хората. Той се среща значително по-често при жени, особено във възрастта между 18 и 35 год. Според данни на Световната Здравна Организация над 50% от всички жени поне веднъж в живота си са имали циститни оплаквания. По-високата честота при женския пол е обусловена от анатомичните и функционални особености на женския организъм, водещи до по-лесно проникване на бактериите. Честотата на инфекциите на пикочния мехур в последните години се увеличава значително във всички страни в света. Тази тенденция е свързана с разпространението на полово-предаваните инфекции и неспазване на основните правила на половия живот и личната хигиена. Честите рецидиви на възпалителния процес (повтарящи се инфекции) съпроводени с дискомфорт, често и болезнено уриниране, водят до промени в качеството на живот, като нерядко се съпровождат и от сексуални и фертилни нарушения.

Повече от 50% от посещенията при уролог в амбулаторната практика са свързани с оплаквания за хроничен цистит. Важно е да се обърне внимание и че това заболяване е сред най-често срещаните инфекции при мъже и жени в млада и средна възраст и е честа причина за антибиотична терапия. Най-честият причинител на пикочни инфекции е Еsherihia colli, която може да бъде открита при около 90% от случаите. Това се свързва с чревния произход на микроорганизма и способността му да мигрира в пикочната система, както и от високата му растежна скорост в урината. Приблизително при половината от случаите бактериите асцендират към горните пикочни пътища. През последните години нарастна значението и на циститите, при които микробният причинител засяга пикочния мехур по кръвен път – при грип и при други вирусни и бактериални инфекции. Множество проучвания показват, че някои бактерии имат свойството да се залавят за лигавиците с помощта на специални адхезивни органели, а пикочният мехур е покрит с рецептори за тях. Доказано е, че при момичета и жени с повтарящи се уроинфекции лигавицата на уретрата показва по-голяма склонност да залавя E. coli, отколкото при жените, които не страдат от рецидивиращи уроинфекции. Тази склонност варира във връзка с менструалния цикъл, възрастта и бременността. Тя е най-ниска в деня на овулацията и най-висока по време на менструация и непосредствено след нея. Жените преди менопаузата и в ранните стадии на бременността са изключително склонни към адхезия на уропатогенната E. Coli. Лактобацилите във влагалището са важна бариера, възпрепятстваща навлизането на патогенна микрофлора и възходящите уроинфекции при жените до менопаузата. Половите сношения, интравагиналните противомикробни средства и промивки редуцират нормалната защитна влагалищна флора и улесняват възникването на асцендентни уроинфекции.

Рискови фактори за развитие на инфекции на долните пикочни пътища са:
  1. охлаждане на организма и спад в общия имунитет
  2. задържане на урина в пикочния мехур
  3. запек
  4. преумора
  5. катетеризация
  6. снижена хигиена
  7. полови ексцесии
  8. промяна в хормоналния баланс – предменструален синдром, бременност, климакс и др.

По време на бременността инфекцията може да протече като безсимптомна бактериурия, цистит или пиелонефрит. Честотата й е висока поради притискането на пикочния мехур и хормоналните изменения в организма на майката. С нея се свързва интраутеринната ретардация на плода, раждане на новородено с ниско телесно тегло, дори спонтанен аборт. Периодично изследване на урината е пропоръчително по време на бременността, а при първи признаци на цистит трябва да се търси лекарска помощ.

Около 10-11% от децата до 7-годишна възраст също страдат от уринарни инфекции. Те трудно дефинират оплакванията си, а симптомите често не се разпознават от родителите. Нелекуван циститът при децата може да доведе до по-сериозни здравословни проблеми, засягащи бъбреците. При съмнение за уроинфекция при деца, консултацията с лекар отново е задължителна.

Острият цистит се характеризира с:

 Чести позиви за уриниране;

 Парене;

 Болка в долната част на корема;

 Чувство за неизпразнен и напрегнат мехур;

 Болезнено уриниране на малки количества урина;

 Мътна урина с неприятен мирис;

 Възможно е леко повишаване на температурата и отпадналост;

 Възможна е поява на кръв в урината.

Изследването на урината потвърждава диагнозата – по правило се намират левкоцити (над 10 левкоцита на поле) и еритроцити (над 5 еритроцита на поле) до пиурия и бактериурия в седимента. Най-голямо значение има микробиологичното изследване на урината чрез култивиране и антибиограма (доказване на инфекциозния причинител и антибиотичната му чувствителност), което дава възможност за най-правилното лечение. Урокултурата преди започване на лечението на острия цистит е задължителнa при следните случаи:

  1. Ако пациентката е била лекувана наскоро с антибиотична терапия.
  2. Ако симптомите, въпреки проведеното лечение, продължават повече от 7 дни.
  3. При бременност.
  4. При всички мъже.
  5. При съмнение за усложнена инфекция, вкл. Бъбречно засягане.

Лечението на острия цистит започва с обилно пиене на затоплени течности, разтоварваща диета и постелен режим. Класическото лечение се провежда с антибиотици, спазмолитици и болкоуспокояващи средства. При жени до 65-годишна възраст без анатомични и функционални аномалии на пикочните пътища така проведената терапия обичайно е достатъчна. Прилагането на антибиотици винаги е свързано с опасност от развитие на микробиологична резистентност към тях и трябва винаги да бъде много стриктно прецизирано от лекар. В някои случаи голямо значение имат и намалените защитни сили на организма, поради което той става по-възприемчив към евентуална скрита бактериална инфекция. Освен медикаментите с активна субстанция има и голям брой други препарати на растителна основа, като американската червена боровинка (Vaccinium macrocarpon) и брезовите листа (folia Betulae). Действието им е свързано с повишаване на диурезата, елиминация на микроорганизмите, блокиране на тяхното свързване с мехурната лигавица, а някои от тях са обогатени с лактобацили и витамини, повишаващи локалния имунитет на пикочните пътища.

За консултация и лечение на цистита можете да се обърнете към личния си лекар,  но най-добре е да потърсите уролог, особено ако епизодите с цистит се повтарят. Рецидивиращият или повтарящ се цистит е най-често наблюдаваното усложнение, а една от основните причини за появата му е именно неадекватното лечение на острия цистит. Реинфекциите се появяват през различни, понякога дълги интервали и често пъти се дължат на различни бактерии, докато персистенцията се причинява от същия микроорганизъм след къс интервал, най- често след неправилна терапия. При жените в менопауза рецидивиращите цистити са чести. Те понякога се дължат на остатъчна урина в резултат на пролапс на пикочния мехур или матката, нарушаване на защитния слой на уротела и много често на естрогенна недостатъчност, вследствие на която нормалната защитна влагалищна флора от лактобацили силно намалява и се увеличава колонизацията с E. coli. Заместителната терапия с локални естрогени, фитопрепарати и пробиотици възстановява нормалната флора и елиминира колонизацията с патогенна флора. Профилактиката срещу рецидивиращите инфекции се извършва с малки дози антибактериални средства. Това се орални медикаменти, които причиняват минимални странични действия върху чревната и вагиналната флора в определени дози. Половите сношения са важен фактор за възникване на остър цистит при жените. Приемът на еднократна доза подходящ антибиотичен препарат – 30 минути преди или след полов акт, намалява ефективно честотата на реинфекците след полов контакт.

За предотвратяване появата на циститни оплаквания се препоръчва:
  1. Поддържане на висока лична хигиена.
  2. Промяна в сексуалните навици – препоръчва се уриниране след полов акт – така механично се изхвърлят навлезлите в уретрата бактерии и рискът да се появи т.нар. цистит на медения месец е минимален.
  3. Изключването на фактори като хроничен стрес, недоспиване и преохлаждане.
  4. Корекция в режима на хранене – увеличена консумация на плодове и зеленчуци, изключване на пикантни, мазни, пържени и пушени храни. При отделянето им с урината някои от съставките на тези продукти раздразват лигавицата на пикочния мехур и така засилват възпалителния процес.
  5. Консумация на поне 2-2,5 литра течности, както и диуретични чайове, водещи до поддържане на добра диуреза и самоочистване на пикочния мехур.
  6. Носенето на удобно, памучно бельо. Избягването на впити и тесни дрехи също допринася за оздравителния процес и профилактиката.
Свързани продукти

Също може да прочетете за...

Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Вижте всички коментари