Д-р Десислава Георгиева е лекар по дентална медицина, част от екипа на Дентална Клиника K DENT, гр. Пловдив. Професионалните й интереси са в областта на оперативното зъболечение и ендодонтия, протетичната дентална медицина и пародонтологията.
–
Като част от един организъм, състоянието на устната кухина зависи от общото здравословно състояние. Оралното здраве се влияе от наличието на хронични и системни заболявания у пациента. Такава е и ситуацията при захарния диабет.
Захарният диабет е метаболитно нарушение, характеризиращо се с високи нива на кръвна захар (хипергликемия), в резултат на дефицит в производството на инсулин (тип I) или инсулинова резистентност (тип II). Инсулинът помага за преминаването на глюкозата от кръвта в клетките на тялото, където тя се използва за енергия. Тип I или инсулинозависимият диабет се среща предимно в детска и младежка възраст (до 30 год.) и изисква прием на инсулин доживот. Тип II или инсулинонезависим диабет и по-разпространен и е генетично обусловен. Наблюдава се у възрастни индивиди и се асоциира със затлъстяване и заседнал начин на живот. При захарния диабет има нарушение във всички обменни процеси, водещи до увреждане на органи и системи у организма с приоритет на кръвоносните съдове. Прогнозата е добра при диабетици, които приемат редовно инсулин или орални антидиабетични медикаменти, изпълняват физически упражнения и елиминират излишните килограми.
Захарният диабет е широко разпространено заболяване, което може да усложни оралните инфекции и обратно. Едни от първите изяви са именно в устната кухина и лекарят по дентална медицина може да насочи пациентa към съответния специалист. Диабетът е най-пряко свързан със заболявания на зъбодържащия апарат, пародонта. Диагностицираните с диабет хора са с 3-4 пъти по-голям риск от развитие на пародонтит, с по-висок процент на по-тежки нива на загуба на костна тъкан. Възпалението на венците протича по-тежко и доста по-прогресивно при неконтролирания диабет, поради увреждане на белите кръвни клетки, основна защита срещу бактериални инфекции. Това довежда до намалено количество слюнка и чувство за парене в устата (синдром на парещата уста). В съчетание с некоректна устна хигиена се повишава опасността от развитие на кариес, инфекции в меките тъкани, които трудно се поддават на лечение. Кандидозата (гъбична инфекция) може да се наблюдава като вторично заболяване в резултат на сухотата в устата. Рискът е по-голям при пациенти със снемаеми протези. Поради увреждане на кръвоносните съдове, се повишава кървенето и по-бавното зарастване на раните. Обратно, подобреното пародонтално здраве може да улесни метаболитния контрол.
Необходимо е пациентите винаги да съобщават за съпътстващото си заболяване на стоматолога. Добре контролираният диабетик се лекува подобно на всички пациенти, като се взема под внимание и основната терапия. Лекарят по дентална медицина, съобразно бъдещото лечение, преценява необходима ли е предварителна подготовка на пациента. Това може да включва прием на антибиотични средства, определяне на денталната манипулация в час, съобразен с приема на храна и инсулин. Не забравяйте, че захарният диабет е състояние, което следено и лекувано акуратно, не представлява трудност за оралното лечение, а изисква необходимото внимание. Една успешна колаборация между пациента и лекаря по дентална медицина, може да доведе единствено до положителен резултат.
