Проф. д-р Петър Петров, дмн е завършил медицина в Медицински университет – Пловдив през 2003г., а през 2008г. придобива специалност по акушерство и гинекология. През 2010г. провежда проучването АНТИКОНЦЕПТ 2010, изследващо степента на информираност на българските жени относно средствата и методите за предпазване от нежелана бременност. В периода от 2009г. до 2011г. провежда проучване по въпросите, свързани с правото на пациентките да избират метода на раждане, резултатите и изводите от които са включени в дисертацията му за придобиване на докторска степен на медицински науки. Автор е на двадесет монографии и над 250 научни публикации в престижни медицински издания. Многократно е бил научен ръководител на специализанти и докторанти по акушерство и гинекология и здравен мениджмънт.
Ракът на маточната шийка е второто най-често срещано онкологично заболяване при женския пол след рака на млечната жлеза. Той е единственото злокачествено заболяване, за което има създаден изключително ефикасен скрининг. Ако бъдат проведени първичната профилактика и скрининг, смъртността от рак на маточната шийка може да бъде сведена до много ниски стойности. Причина за това е, че за щастие в 95% от случаите етиологията и генезата на заболяването са ясни и се свързавт с онкогенните серотипове на човешекия папиломен вирус. Това прави заболяването подходящо за добър скрининг и ранно откриване, когато е напълно лечимо и предотвратимо. Основна причина за все още високата заболеваемост в световен мащаб е недостатъчно добре развитата система за скрининг, ранно откриване и профилактика в много страни по света. Това е и основната причина в по-слабо развитите в икономическо и социално отношение страни карцинома на маточната шийка да е много по-разпространен. Към ограниченият достъп на жените до скрининговите програми обикновено върви и по-слаба информираност относно методите и средствата за предпазване и ранно откриване на заболяването. Ракът на маточната шийка е едно от малкото онкологични заболявания с доказана генеза. Водеща причина за развитие на заболяването в големия процент от случаите е онкогенното действие на някои от серотиповете на човешкия папиломен вирус (HPV, Human Papillomavirus). Важни са типовете вируси, с които е настъпила инфекция. Заразяването с високорискови типове вируси има най-голямо значение, особено тип 16 и тип 18, защото те са причинителите на карцинома в над 80% от случаите, тъй като имат висока цервикална онкогенност. Разбира се има и други онкогенни фактори, като действието на смегмата например, но тяхната честота за щастие е пренебрежително ниска.
Един от основните проблеми свързани с рака на маточната шийка е неговата безсимптомност и липса на каквито и да било клинични изяви в ранните стадии, когато заболяването е напълно лечимо. Това в пълна сила важи и за неговия основен причинител човешкия папиломен вирус, където при повечето от инфектираните пациенти няма никаква клининична проява. Особено при пациенти с добър имунитет. Слабият имунитет в случая може да се окаже от полза на пациентките, тъй като може да доведе до ранна изява на алармиращи симптоми, които да насочат навреме вниманието на лекарите върху инфекция с HPV. Ако вирусът не бъде открит навреме дългото му персистиране може да доведе до промени в клетките на маточната шийка, които в самото начало въпреки злокачествения си характер са съвсем преодолими и лечими, тъй като се разполагат в суперповърхностен слой и могат да бъдат премахнати лесно без остатъчни последици. Ако това не бъде направено в този ранен етап промените се задълбочават и водят до истински злокачествен процес.
Както казахме вече Човешкият папиломен вирус е основен причинител на рака на маточната шийка, но освен него съществуват и редица не по-малко важни фактори, водещи до разпространението му и честотата на заболеваемостта, които също е важно да бъдат познавани. Доброто познаване на тези фактори и най-вече предпазването от тях или най-добре елиминирането им от живота на жените също биха понижили многократно заболеваемостта от карцином на маточната шийка. Основните известни към момента рискови фактори за развитието на рак на маточната шийка са следните:
- висок промиксуитет (множество сексуални партньори)
- ранно започване на полов живот
- необезопасени полови контакти (неизползване на презерватив)
- слаба информираност
- ограничен достъп до лекарски услуги и до скринингови програми
- понижен имунитет – общ и/или локален
Всички тези фактори могат да бъдат елиминирани с добра работа в областта на профилактиката и превантивната медицина, които за съжаление в нашата страна не са на необходимото ниво, за което свидетелства изключително високата заболеваемост надвишаваща в пъти средната за Европейския съюз.
Превенцията и профилактиката са от ключово значение за всяко едно заболяване, а това в още по-голяма степен важи за рака на маточната шийка. Основните стъпки в превенцията на рака на маточната шийка, по които трябва да се работи са следните:
- повсеместно ваксиниране и обхващане на всички момичета във възрастта 12-14 години – първична профилактика. Най-добре е първичната профилактика да се извършва с ваксина на момичета, които все още не са имали сексуални контакти. Поради за съжаление прекалено ниската възраст на започване на полов живот в нашата страна е добре това да стане между 9 и 13 годишна възраст. Разбира се ваксината е напълно подходяща и за всички по-големи момичета, които не са започнали да водят полов живот и със сигурност не са имали среща с вируса. Ефектът от ваксинирането на млади жени които вече са срещали HPV продължава да е дискутабилен и за това имунизацията в по-голяма възраст не се финансира от НЗОК. Моето лично мнение е , че ако не помогне, то поне няма да навреди.
- повсеместно обхващане с ежегодни цитонамазки на всички жени във възрастта 18-55г. Въпреки че всяка жена задължително трябва да си прави цитонамазка поне веднъж годишно, процента на жените, които наистина правят това в нашата страна е критично нисък.
- осигуряване на безплатен достъп до течно-базирана цитология за всички жени с гранични или съмнителни резултати. Цитонамазката и последващото изследване на материала по метода течно-базираната цитология е изследване, чрез които още по точно се установяват клетъчни промени, ако има такива.
- популяризиране на HPV- тестовете сред жените с по-голям брой полови партньори. Тестовете за HPV са изключително важни, защото показват дали има инфекция с вируса, и ако има с кои серотипове е тя, което е много показателно относно риска от развитие на злокачествено заболяване. Липсата на инфекция също така е достатъчно основание за ефективността от евентуално ваксиниране и в по-голяма от препоръчаната по-горе възраст.
- осигуряване на безплатен достъп до колпоскопия + проби с 3% оцетна киселина за всички жени със гранични или съмнителни резултати. Чрез този метод неинвазивно се оглеждат външните полови органи, стените на влагалището и маточната шийка под увеличение от микроскоп. При необходимост се взема материал и се дава за хистологично изследване. Посредством проба с оцетна киселина лесно се откриват участъци с клетъчен атипизъм, които са склонни да малигнизират.
В заключение можем да кажем, че ракът на маточната шийка е може би единственото в момента онкологично заболяване, което може да бъде 100% предотвратено със скрининг, навременна диагноза на евентуалните клетъчни промени, в комбинация с адекватно лечение за настъпилите структурни промени и вирусната инфекция.