Д-р Ина Тодорова завършва медицина в Медицински университет – Пловдив, където придобива специалности по Обща медицина и Педиатрия. Понастоящем работи като педиатър в Детска клиника на УМБАЛ „Александровска“, гр. София. От 2019г. преглежда деца до 18 години в собствена специализирана практика по Педиатрия в гр. Пловдив, ул. „Пере Тошев“ 11 след предварително записване на тел. 0885299925.
Кои деца се характеризират като често боледуващи в различните възрасти?
Дефиницията на „често боледуващото дете” е комплексна, трудна и зависи от коя страна разглеждаме проблема. За родителите 2-3 поредни банални инфекции през 1-2 седмици се приемат като често боледуване. За нас, лекарите, „често боледуващото дете“ би следвало да се обследва за поне една календарна година и да се оцени броя на инфекциите за този период. Друг важен критерий е характерът и тежестта на заболяванията, имало ли е последици за детето в дългосрочен план, какво лечение е прилагано, какъв е бил ефектът му и т.н.
Броят на инфекциите за година, който се смята за нормален, зависи на първо място от възрастта на детето. Ако годишната честота на респираторните инфекции е повече от нормалната се говори за често боледуващо дете.
| Възраст на детето | Нормална честота на острите респираторни инфекции |
| 0-1 година | до 4 инфекции годишно |
| 1-3 години | 6-8 инфекции годишно |
| 4-5 години | до 5 инфекции годишно |
| Над 6 години | до 4 инфекции годишно |
Но това далеч не е единственият критерий. Ако детето боледува не само често, но тежко и продължително (повече от 10-14 дни) с развитие на различни усложнения и формиране на хронични процеси, също се отнася към категорията на често боледуващите. За децата, които посещават детско заведение или имат брат или сестра, които посещават такова, броят инфекции се увеличава на 10 и повече годишно, предимно концентрирани в есенно-зимния сезон. Това на практика означава, че ако едно дете, посещаващо детска градина, боледува от остри респираторни инфекции на всеки 2 седмици от октомври до февруари, то се приема за нормално боледуващо. Това „нормално“ от физиологична гледна точка боледуване е истинско предизвикателство за родителите.
От какво боледуват най-често тези деца?
През есенно-зимния сезон децата страдат от повтарящи се инфекции на дихателната система и УНГ сферата. Тези инфекции в над 90% са вирусни (остри вирусни инфекции – ОВИ), преминават бързо, а в случаите на бактериални усложнения, се повлияват добре от антибиотично лечение. Най-честите вирусни причинители са респираторно-синцитиален вирус (РСВ), аденовируси, коронавируси, грипен вирус А и Б, риновируси, парагрипни вируси и т.н. до над 300 различни респираторни вируси. Тук е мястото да се отбележи, че за най-често срещаните разполагаме с бързи антигенни тестове, които са вече широко достъпни и позволяват поставяне на диагноза за 20 мин.
През летните месеци децата боледуват по-рядко и преобладават инфекциите на гастро-интестиналната система, които също са бързопреходни и не налагат антибиотично лечение в масовия случай.
Не трябва да се забравят и острите инфекциозни заболявания, които протичат с обриви и засягат основно детската възраст – групата на „шарките“. Често в началото децата са с влошено общо състояние и повишена температура, съвсем аналогично на по-горе споменатите ОВИ. В първите дни разграничаването им може да е невъзможно. Тук се причисляват:
Варицелата, която се причинява от варицела-зостер вирус и протича с повишена температура, хрема, отпадналост, последвани от характерния за варицела мехурчест обрив.
Екзантема субитум или “шестата болест“ се причинява от херпес вирус 6. Започва остро с температура до 40‘С за 2-3 дни. След спадане на температурата се появява макуло-папулозен обрив по гърба, корема, шията и крайниците, който изчезва напълно за 2-3 дни.
Еритема инфекциозум или „петата болест” се причинява от Parvovirus B19. Започва с общо неразположение, отпадналост, повишена температура, загуба на апетит. Обривът се появява първо по бузите и бързо се оформят червени, леко надигнати плаки. До 1-2 дни обривът се разпространява по тялото и крайниците.
Рубеолата също протича с повишена температура, хрема и лека кашлица. Обривът при рубеола е от лицето, постепенно към тялото и долните крайници, със светло червен до розов цвят. Най-силно се засягат лицето, гърба и седалището. Характерен симптом е уголемяването на задношийните и тилните лимфни възли – симптом на Теодор.
Морбили или дребната шарка е особено актуален проблем към момента, защото след юни 2023г. се наблюдава стабилно нарастване на случаите с морбили в Европейския съюз и особено в нашата съседка Румъния. Тя протича с висока температура до 39‘С, хрема, суха кашлица и конюнктивит. Няколко дни след тези симптоми се явява типичният обрив, който започва зад ушите и в рамките на 2-3 дни последователно обхваща лицето, шията, тялото и крайниците. Представя се от малки червени петънца – макули, които се сливат в плаки. Отличителен белег е характерният обрив по устната лигавица 1-2 дни преди появата на обрива по кожата – бели петна, които са с големина на карфица. След 3-4 дни обривът изчезва и настъпва фино залющване на кожата. Обривът завяхва в същата последователност, с която се е появил – от лицето към долните крайници.
Скарлатината също се причислява към шарките, макар че е единствената, която се причинява от бактерия (хемолитичен стрептокок), детето не си създава имунитет, може да боледува многократно при заразяване и налага лечение с антибиотик. Типични за заболяването са високата температура, повръщане, болки в гърлото, ангина, характерни обриви по кожата, малинов език. През 2023г. се отчете сериозен ръст на случаите на скарлатина у нас. За скарлатината също има налични бързи тестове, които дават диагноза до 20-тата минута.
Какви са причините за често боледуване при децата?
Това е огромна тема! Тук можем да посочим редица особености на детския организъм и провокиращи фактори отвън.
Детство е период на динамични и съществени промени във всички органи и системи. Една от най-бързо развиващите се е имунната система. В ранното детство тя се определя като „невинна“ и „незряла“. Все още не се е срещала с причинителите на заболявания и трябва да се тренира, за да успее да различи своето от чуждото и да осъществи защитата срещу инфекциите. С годините, вследствие на тези срещи, се изграждат антитела и имунни клетки, които се борят много по-ефективно и бързо с вече срещаните или подобни вируси и бактерии. Дотогава детето боледува по-тежко, по-продължително и с повече усложнения.
Новородените са с най-незряла имунна система и затова са с най-висок риск от развитие на животозастрашаващи инфекции. Първата защита срещу инфекциозните заболявания се осигурява пасивно през плацентата по време на бременността, а впоследствие с кърмата. Тя се изчерпва до 6-месечна възраст. След този период, децата стават по-уязвими към вирусите и това не е отклонение от нормата, а характеристика на този възрастов период. Тази тенденция продължава до към 6-8-годишна възраст, когато имунната система съзрява.
Друга причина за често боледуване е голямото инфекциозно натоварване върху имунната система: среща с агресивен инфекциозен причинител във висока концентрация. Когато детето посещава детско заведение, то се среща с много вируси и бактерии. Предвид незрялата детска имунна система тези много причинители го карат да боледува почти непрекъснато.
Съответно значение има и сезонността. Есенно-зимният сезон е времето, когато климатичните условия предразполагат за тесен и затворен контакт в различните колективи, а оттам и за по-лесно разпространение на вирусни, бактериални и други инфекции. От своя страна по-ниските температури потискат имунната система на детския организъм и го правят по-податлив на заразяване.
Всяко следващо заболяване отслабва имунна система на детето, а увредените дихателни пътища имат нужда от 1-2 седмици, за да се възстановяват. Ако детето се върне обратно в колектива преди да се е възстановило напълно, новите вируси и бактерии ще преминат безпрепятствено през защитните бариери и лесно ще инфектират все още неукрепналия детски организъм.
Освен това има вируси като грип, Ковид-19, варицела, морбили, Епщайн-бар вирус, които доказано потискат имунитета до няколко месеца след преболедуване. Съществуват и вируси, които успяват да избегнат имунния отговор на организма и да останат като персистираща инфекция (херпесвирус, цитомегаловирус, Епщайн-Бар вирус). Те допълнително отварят път за нови инфекции.
Алергичните деца са по-специални и съставляват голям процент от често боледуващите. След прекарани вирусни инфекции тези деца имат продължителна кашлица, която създава значителни проблеми за лечение.
Важна особеност на имунната система при децата в ранна и предучилищна възраст е фарингеалният лимфен пръстен, който осигурява локална противоинфекциозна защита на дихателните пътища. Небните сливици се появяват след 9-месечна възраст. От втората година започва образуването на фарингеалната (третата) сливица, която е локализирана в така наречената „стратегическа зона“ на горните дихателни пътища. Там се регистрира най-интензивната инфекция. При част от децата като резултат от честите инфекции са налице увеличени аденоидни вегетации (трета сливица), което от своя страна способства за по-продължително и тежко боледуване с редица усложнения като отити, конюнктивити, бронхити и др.
Тези, които приемат дълго време антибиотици, страдат от дисбактериоза – нарушен баланс на добри и лоши бактерии. Дисбактериозата е друга причина за често боледуване.
Замърсеният въздух и пасивното тютюнопушене благоприятстват заразяването и бактериалните усложнения.
Значение върху имунната система на развиващия се организъм имат още неправилното хранене, хиповитаминозата, физически и психо-емоционален стрес.
Накрая е възможно детето да има вроден или придобит имунен дефицит.
По какви признаци ще разберем, че детето има проблем с имунитета, а не страда от друго заболяване, например алергия или т.н. „трета сливица“?
Първичните имунодефицити са група наследствени заболявания, при които имунната система е с нарушена структура и функция. Имунните клетки и молекули могат да бъдат намалени, увеличени, а техните функции – най-често потиснати. Симптоматиката е разнообразна, но е фокусирана почти изключително в дихателната система. Симптомите могат да бъдат различни или обратно – „всеки път е едно и също“. Най-често клиничната картина включва продължителна кашлица, „задна хрема“, рецидивиращи ангини, ларингити, бронхити, бронхиолити, отити и др. Алармиращи симптоми са:
- Четири или повече ушни инфекции за 1 година;
- Два или повече синузита за 1 година;
- Две или повече пневмонии за 1 година;
- Повтарящи се дълбоки кожни или органни абсцеси;
- Две или повече дълбоки инфекции, включително септицемия;
- Гъбична инфекция в устната кухина или на кожата, продължаваща седмици и месеци;
- Детето не се повлиява от стандартна антибиотична терапия и боледува повече от 2 месеца;
- Нужда от интравенозни антибиотици за лечение на инфекциите;
- Ако има установено изоставане в теглото, ръста и развитието;
- Ако детето има близки, които боледуват по-често, включително и родителите.
При повече от едно от гореизброените е уместно да се направи консултация в специализиран център, тъй като за поставяне на диагнозата са нужни различни специалисти и широк панел от изследвания. Такъв център е например Клиниката по Педиатрия в Александровска Болница, където се изследва имунният статус на детето, активни вирусни или бактериални инфекции, алергии или други причини за често боледуване. Детето се консултира с имунолог, детски пулмолог, алерголог, УНГ специалист и други при необходимост.
Всъщност честото боледуване при децата развива ли имунитета или го компроментира?
Отговорът не е еднозначен. Вследствие на последователен сблъсък с вируси и бактерии имунната система на детето се развива и надгражда. Ако първите 6 месеца са относително спокоен период заради майчиния имунитет, преминал към детето по време на бременността и с кърменето, то след това започва процесът на развитие на детската имунна защита. Острите респираторни инфекции, прекарани в ранна детска възраст, допринасят не само за формирането на имунологична памет и антивирусен имунитет, но и за функционално съзряване на имунната система на детето като цяло. Затова умерено честото боледуване може да се счита за целесъобразно, градивно и оправдано. Но, ако честотата на острите респираторни инфекции надвиши 8-10 пъти годишно, не настъпва адекватно възстановяване на имунната система. Още повече, че тежките инфекции, протичащи с увреждане на дихателните пътища, могат да прогресират до пневмонии или хронични заболявания. Съществуват и вируси, които компрометират и потискат имунитета, като това може да продължи няколко месеца и да допринесе за по-често и продължително боледуване в този период. Такъв вирус е варицелата, Епщайн-бар вирусът, Ковид-19. Споменах и за персистиращите вируси, които правят имунната система неефективна. Не на последно място са и ко-инфекциите с 2-3 различни причинителя, които протичат много затегнато и с повече усложнения. Всичко това затруднява правилното функциониране и може да доведе до временно потискане на имунната система на детето.
Какво могат да направят родителите на често боледуващите деца, за да разредят честотата и намалят тежестта на боледуване?
За да се изгради една силна имунна система е нужно адекватно лечение на острите заболявания и правилно поведение между инфекциите за укрепване на детския организъм.
При първи симптоми на остра вирусна инфекция (висока температура, силна отпадналост, болки по мускулите, хрема, кашлица), особено в епидемична обстановка, е уместно да се направи бърз комбиниран или моно тест, за да се установи точният причинител. Най-подходящо е това да се случи 24 часа след повишаване на температурата или старта на оплакванията. Ето защо е важно при първи симптоми на вирусно заболяване да не се отправяме моментално към лекарския кабинет, а да се започнат общо-укрепващи и температуро-понижаващи мероприятия. Ако в следващите дни детето не се подобрява, да се потърси лекар, който да прегледа детето с вече разгърната картина на заболяване. Това ще му позволи да се ориентира по-правилно в диагнозата, да направи бърз тест, да назначи изследвания и така правилно да лекува детето.
Разбира се, много е важно родителите да познават и спешните състояния, при които се търси незабавна помощ, но това е тема на друг разговор.
След прекарани тежки респираторни инфекции е добре да не посещава колектив до пълно възстановяване (поне 1 седмица след отзвучаване на оплакванията). Ако детето боледува почти постоянно от ОВИ се изисква преглед от педиатър и УНГ специалист, включително оценка на състоянието на сливиците, аденоидите, синусите и тъпанчевата мембрана, тъй като сред тези деца хроничните заболявания на УНГ органите са много чести. Децата, които покриват критериите за възможен имунен дефицит трябва да се насочат за консултация с имунолог за допълнителни изследвания. Децата със съмнение за алергия и фамилна анамнеза за алергични заболявания се консултират с алерголог.
Възстановителни или рехабилитационни мероприятия се препоръчват след преболедуване. Извършват се закаляващи процедури – обливане с хладка вода, спане на чист въздух, вани, душове, балнеолечение, общ масаж, лечебна гимнастика, спорт. Към това се добавят и физиотерапевтични методи – ултравиолетово, микровълново или хелий-неоново лазерно облъчване, инхалации с физиологичен разтвор. Рехабилитацията включва и редица общи хигиенни дейности: рационален режим на деня на детето, ограничаване на екранното време, пълноценен, достатъчен сън, премахване на преумората и стреса, задължителни и достатъчни разходки, ограничаване на места с много хора, добро хранене, съобразено с възраст и алергия, разумен прием на въглехидратните храни и сладкиши.
За намаляване на тежките инфекции голямо значение има задължителния имунизационен календар на България. Редовната имунизация допринася за съществено намаление на тежки инфекциозни заболявания и развива имунната система на детето. Като основна причина за бума на морбили в Румъния се посочва ниския имунизационен обхват на децата. Родителите на често боледуващите деца и децата с хронични заболявания (например бронхиална астма) трябва да помислят и да обсъдят с личния лекар или педиатъра препоръчителните ваксини срещу сезонен грип, варицела и др.
Какви са Вашите съвети за по-здрави деца?
Имунната система има нужда от грижа през цялата година, както на физическо, така и на психо-емоционално ниво и чак на последно място с помощта на фармацевтични продукти. За да подпомогнем имунитета, е важно да започнем от рано. Доказано е, че бебетата, които са кърмени, преминават по-леко през вирусни и бактериални инфекции и имат по-голяма защита. Има няколко правила, които звучат банално, но имат доказан принос: тютюневият дим увеличава броя на ОРИ в детска възраст и не трябва да се допуска. Ранният прием на антибиотици преди 1-годишна възраст увеличава рискът от развитие на бронхиална астма и трябва да се избягва. Стресът трябва да се контролира, защото при стрес се отделят хормони, например кортизол, които потискат имунната система.
НАРЕД с това, родителите разполагат с огромно разнообразие от витамини, добавки и лекарства за подпомагане на имунитета на децата. За децата, често боледуващи от бактериални инфекции на дихателната система, са разработени имуностимулатори на основата на обработени бактериални щамове, които мобилизират имунната система за борба с тези бактерии. Към тях могат да се добавят естествените имуностимуланти – бета-глюкан, прополис, ехинацея, черен бъз, пеларгониум, цинк, витамин С… Имунитетът може да се подсили и чрез прием на хомеопатични лекарства в различни схеми. Ниските нива на Витамин D се коригират, защото той също регулира имунната функция и потиска възпалителните реакции. За превенция на дисбактериозата след антибиотична терапия се препоръчва пробиотик за поне 14 дни.
Днес родителите трескаво търсят онова вълшебно лекарство, което ще повиши имунитета на техните „често боледуващи деца“. За съжаление това лекарство не съществува. Добър имунитет се гради с постоянство и дисциплина.
