Елена Машонова
Елена Машонова е клиничен психолог в гр. Пловдив, завършила бакалавърска степен психология в University of Dundee в Шотландия и магистърска степен клинична психология в Erasmus University Rotterdam в Нидерландия. Работи в Клиника по психиатрия към УМБАЛ „Св. Георги“ като подходът ѝ интегрира емпирично изследвани методики с акцент върху когнитивно-поведенческа терапия, схема терапия и арт терапия.
Можете да се свържете с кл. психолог Елена Машонова на e-mail: egmashonova@gmail.com
________________________________________
Усещането за уязвимост се характеризира с вярването, че всеки момент предстои катастрофа, с която личността не може да се справи. В сърцевината на усещането за уязвимост стои възгледа, че ресурсите (финансови, физически, психологични) са прекалено малки или липсващи.
Усещането за уязвимост се заражда както в ранното детство покрай нарушена автономност, така и се закрепя в поведението чрез събития, които дестабилизират личността допълнително. Типични родители, покрай които се закрепя усещане за уязвимост, могат да се инвестират прекалено много с цел да помогнат. Свръхпредпазващите родители е възможно с добронамереното си поведение да попречат на зараждането на самочувствие у детето си, че то е способно само да се справи със ситуацията. Очакванията на личността, която като дете е била свръхобгрижвано, се разпростират върху себе си и обстоятелствата. Обикновено тези очаквания са, че личността няма способността да се отдели, оцелее, функционира самостоятелно или да се представи на желаното ниво.
Проявления на усещане за уязвимост при възрастни:
- Страх от заболявания (най-често от сърдечен удар, високо кръвно, рак, инфекции). Такива хора често могат да се дезинфекцират, следят кръвното си, наблюдават тялото си за промени и тн.
- Очакване, че емоциите няма да бъдат овладяни. При такива личности често се наблюдава “страх от полудяване”.
- Страх от външни катастрофи, например пропадане на асансьор, нападение от недоброжелатели, самолетни или други катастрофи, земетресения. Често в такива случаи се избягват обстоятелства, при които се очаква катастрофа извън контрола на личността.
- Възглед за ограничени ресурси, при който финансите се очаква да се сринат, а възможността да се превъзмогне финансовата криза изглежда невъзможна
Възможно е човек да се подчинява, да избягва или да свръхкомпенсира усещането си за уязвимост. Когато личността се подчинява на усещането си за уязвимост, той приема, че то е вярно и правдоподобно. При начин за справяне чрез подчинение, личността директно усеща емоционалните последици от очаквания катаклизъм. Примери за подчинение на усещане за уязвимост са:
- Обсесивно четене относно катастрофи по новините
- Очакване всеки момент да се случи катастрофа
Когато личността избягва усещането за уязвимост, се наблюдава избягване на ситуации, които биха напомнили за тревожността. Примери за подчинение на усещане за уязвимост:
- Избягване на дълго пътуване, влизане в асансьор
- Избягване на социални интеракции или близки контакти
Когато личността свръхкомпенсира усещането си за уязвимост, се използват крайни методи за отричане, че уязвимостта е възможна. При активиране на усещането за уязвимост се наблюдава силна борба чрез:
- Задвижване на защитни механизми, чрез които другите изглеждат по-уязвими от личността
- Работохолизъм с цел финансова подготовка за екстремни ситуации
Възгледа за ограничени средства се проявява често в пост-комунистически или бедни държави, при които недостигът е бил част от детството на личността. При такива случаи се наблюдава невъзможност да се изхвърлят ненужни вещи или да се събират повече от нужните средства за “черни дни”.
Психологът е специалистът, чиято роля е да прецени дали усещането за уязвимост е водещо и възпрепятстващо живота на личността. Терапията за усещане за уязвимост е дълъг процес, който включва осъзнаване, вътрешен здравословен диалог и изграждане на нови начини за справяне.
