д-р Борислав Матеев, дб е клиничен емрбиолог и университетски преподавател, ръководител е на научна лаборатория в клиника за асистирана репродукция в гр. Пловдив и има дългогодишен опит в сферата на репродуктивните биотехнологии.
___________________
Зрялата яйцеклетка е най-голямата клетка в човешкия организъм, с диаметър около 120 микрометра, а зрелите сперматозоиди (наред с еритроцитите) са сред най-малките – 3-5 микрометра. Времето за овогенеза (съзряването на яйцеклетката) е около 28 дни, докато при сперматозоидите този период е около 78-80 дни, тоест доста по-бавен и продължителен. Първоначално, след еякулацията, всички сперматозоиди са неподвижни и се нуждаят от определен период от време – около 10-15 минути, за да се активират определени биохимични и физиологиччни процеси и да навлязат в т.нар. състояние на капацитация, което всъщност им позволява да осъществят оплождането на зрялата яйцеклетка. Яйцеклетката се среща със сперматозидите във фалопиевата тръба. Противно на популярното схващане, че един сперматозоид е достатъчен, за да се оплоди една яйцеклетка, на практика са необходими няколко милиона сперматозоидни клетки, които да преминат през различните слоеве и типове клетки, предпазващи зрялата яйцеклетка и накрая достигайки до нея, един от тях да я оплоди успешно. След успешното оплождане, нововъзникналият ембрион започва „пътуването“ си по маточната (фалопиевата) тръба надолу към маточната кухина, придвижвайки се чрез контракциите на гладката мускулатура и цилиарните движения на епителните клетки (Croxatto, 2002). Матката той достига около 4-тия или 5-тия ден след овулацията. Към този момент от развитието си, ембрионът е достигнал до т.нар. стадий на бластоцист, който е претърпял няколко значителни промени: интензивно клетъчно делене, активация на ембрионалния геном и формирането на т.нар. експандирал бластоцист. На стадия на 4 клетки/бластомера транскрипционните процеси започват да се изменят към активиране на ембрионалния геном а информационната майчина РНК рязко се редуцира. Точно в този стадий на 4 до 6 клетки на ембриона, всяка една от тях е с характеристиката на т.нар. тотипотентна стволова клетка и на практика, при подходящи условия би била в състояние да даде началото на развитието на напълно отделен организъм. Буквално няколко часа по-късно, тези им характеристики и свойства биват изгубени.
Достигайки до маточната кухина, ембриончето на възраст 4-5 дни има на разположение един кратък период от около 24 до 48 часа, през които епителните клетки на маточната лигавица са „гостоприемни“ за него и позволяват процеса на имплантация на ембриона. Това е т.нар. „имплантационен прозорец“ и имплантацията е възможна само в този кратък интервал, но не преди или след него. Така например, консумацията на 1-2 резена ананас (ананасът съдържа бромелин) в периода на въпросния „имплантационен прозорец“, има положителен ефект върху имплантацията на ембриона в маточната лигавица. Успешната имплантация е резултат и въпрос на комуникация и диалог на биохимично ниво между майчиния организъм и развиващото се ембрионче. Този така наречен ембрионален-матернален диалог изисква различни молекули, секретирани автокринно и пракаринно и от двете страни. Участващите молекули биват различни типове и именно проблемите и несъответствията в този „диалог“ се считат за причината поради която огромен процент >60% от всички първоначално реализирани бременности спират развитието си в периимплантационния период (Herrler, von Rango, and Beier, 2003).
От друга страна, споменавайки сперматозоидите, е важно да се отбележи, че мъжете консумиращи интензивно и за дълги периоди продукти на базата на соя, трябва да имат предвид, че това може да повлияе негативно броя и подвижността на сперматозоидите им поради специфичния химичен състав на соята. Прекомерната консумация на алкохол, тютюнопушенето и канабиса са доказано вредни за сперматогенезата и качеството на сперматозоидите, като марихуаната оказва негативно влияние върху подвижността и скоростта на зрелите сперматозоиди. От друга страна, отново поради химичния си състав, билката „Бабини зъби“ (Трибулус террестрис) пък има положителен ефект върху процесите на сперматогенеза.
Любопитен факт например е, че един мъж се нуждае средно от 52-54 гр. протеини дневно, а женският организъм поне от 45-47гр. дневно, като потребността от това количество се удвоява по време на бременността (на 80-90 гр. дневно).
