Венелина Станева е завършила Медицински университет – Пловдив, специалност „Медицинска езикова и речева патология“. Преминала е през редица практически обучения в Италия, както и специализиран стаж в УНГ отделение и отделението по инсулти в болница „Сан Джузепе“ – Емполи (Флоренция) относно логопедичната рехабилитация на пациенти с тотални и парциални ларингектомии (OPHL), дисфагии, дисфонии, парализа на гласните връзки, афазии и дизартрии. В момента практикува в гр. Пловдив. За контакти: 0887842423
„Знам какво искам да кажа, но от устата ми излизат само объркани и неразбираеми звуци“, „Страх ме е, че няма да мога да се храня, както преди“ – това са само два примера за страховете и трудностите, с които могат да се сблъскат хората, претърпели инсулт.
Инсултът е сред водещите причини за смъртност и инвалидизация в световен мащаб. Според данни на Световната здравна организация (СЗО), всяка година инсулт поразява около 12 милиона души, като близо 5 милиона остават с трайни увреждания. В България въпреки напредъка в диагностиката и терапията, инсултът продължава да бъде водеща причина за хоспитализация и дългосрочна инвалидизация при възрастното население.
Съществуват два основни типа инсулт:
- Исхемичен инсулт – причинен от запушване на кръвоносен съд. Съставлява около 80% от случаите;
- Хеморагичен инсулт – причинен от мозъчен кръвоизлив. Обикновено протича с по-тежка клинична картина.
Неврологичните последици варират в широк диапазон – от двигателни дефицити до тежки когнитивни, говорни и гълтателни нарушения.
В България липсва добре координирана система за слединсултна грижа, а логопедичната рехабилитация често е пренебрегвана. Това води до забавяне във възстановяването и до по-високи нива на инвалидизация.
Съвременната неврорехабилитация изисква мултидисциплинарен подход, в който специално обучен езиков и речеви терапевт (логопед със здравно образование, чиято роля не се ограничава само до говорни упражнения) провежда оценка и рехабилитация на:
- езикови и речеви нарушения (афазия, апраксия) и моторни говорни нарушения (дизартрия),
- нарушения на гълтателната функция (дисфагия),
- комуникативни и когнитивни дефицити.
Най-честите комуникативни нарушения след инсулт
Едни от най-сериозните последици на инсулта са езиковите и речевите нарушения, които се проявяват при голям процент от пациентите. Те могат да варират от леки затруднения до пълна загуба на речева комуникация.
Афазия
Афазията е езиково нарушение, причинено от увреждане на езиковите центрове в мозъка. Засяга способността за разбиране, изразяване, четене и писане. Афазиите обикновено се разделят на две основни групи:
- Неплавни (нефлуентни) афазии – речта е бавна, затормозена и телеграфна (с много кратки и откъслечни изречения). Пациентите често знаят какво искат да кажат, но не могат да го изразят (напр. афазия на Брока).
- Плавни (флуентни) афазии – речта е гладка, но съдържанието е объркано, неразбираемо и лишено от смисъл. Пациентите често не осъзнават грешките си (напр. афазия на Вернике).
Освен езиковите разстройства, много пациенти развиват и моторни нарушения като:
Дизартрия
Възниква при мускулна слабост или парализа на органите на речта. Характеризира се с неясна артикулация, назален говор, променена интонация и ритъм. Разбирането на речта обикновено е запазено.
Вербална апраксия
Засегнато е моторното планиране на речевите движения. Пациентът знае какво иска да каже, но има затруднения с артикулационната последователност. Речта е колеблива, с множество опити за самокорекция.
Комбинацията между афазия и моторно говорно нарушение е честа и налага индивидуален терапевтичен подход.
Гласовите нарушения (дисфония) след инсулт често са резултат от засягане на мозъчния ствол, при което може да бъде увреден блуждаещият нерв, който отговаря за инервацията на мускулите на ларинкса. Най-честата причина е нарушена координация между дишането и говоренето или парализа на гласните връзки. Симптомите могат да включват пресипнал или дрезгав глас, намалена сила на гласа, умора при говорене и други прояви.
Дисфагия
Дисфагията е друг сериозен проблем, който засяга почти половината от пациентите в първите дни след инсулт. Тя може да бъде изразена в различна степен – от леко затруднение при прием на течности до невъзможност за самостоятелно хранене. Липсата на ранна интервенция може да доведе до аспирационна пневмония, удължен болничен престой и влошено общо състояние. И тук клиничният логопед има важна роля в оценката на дисфагията, в рехабилитацията на гълтателната функция и обучението на близките за безопасно хранене и наблюдение за евентуални рискове.
Инсултът оставя дълбок отпечатък върху живота на пациента и неговото семейство. Ранната, специализирана и добре координирана логопедична рехабилитация е от ключово значение за възстановяването на комуникацията, безопасното хранене и пълноценното участие в обществения живот.
