проф. д-р Ваня Юрукова
УМБАЛ “Св. Иван Рилски“
Проф. д-р Ваня Юрукова е с придобити специалности пулмология и фтизиатрия и вътрешни болести. Дългогодишен преподавател в Катедрата по белодробни болести на Медицински Университет, София. Над 30 години работи в Университетска специализирана болница за активно лечение на белодробни болести „Св. София“, на която в последните 10 години е зам. изпълнителен директор по лечебната дейност и Началник на КЛНББ. За периода март 2020г. – април 2022г. Клиниката е трансформирана като инфекциозна и проф. д-р Юрукова ръководи Клиниката, в която се лекуват тежки пневмонии причинени от COVID-19. През цялото време на пандемията проф. д-р Юрукова продължава да работи и в доболничната помощ като специалист пулмолог. От октомври 2022 г. е част от екипа на УМБАЛ “Св. Ив. Рилски“ ЕАД.
Проф. д-р Юрукова е републикански консултант по белодробни болести и член на УС на БДББ.
______________________________
Професор Юрукова, кои са най-честите сезонните вирусни инфекции, които поразяват белите дробове и водят пациентите в клиниката?
През есенно-зимния период най-чести са грипните вируси – Influenza A and B. Освен тях риновирусите, аденовирусите, респираторен синцитиален вирус, не на последно място и коронавирусите – SARS CoV-2 (Covid-19). Разбира се има и други вируси, които поразяват белите дробове, като Coxsackie virus, Echovirus, Epstein-Barr virus, Cytomegalovirus, Herpes simplex virus, но се наблюдават по-рядко. Varicella-zoster virus усложненията при здрави възрастни могат да бъдат дори фатални в 10-30%.
Кои пациенти страдат най-често от усложнения?
Най-честите усложнения са при най-малките пациенти, имуно-компрометираните, страдащи от хронични белодробни и сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, пациенти, които се самолекуват и не търсят лекарска помощ.
Кои са най-честите поражения на белите дробове?
Пневмонията, но също така чести са обострянията на хроничните белодробни заболявания като хроничен бронхит, бронхиектазии, бронхиална астма и ХОББ.
Други белодробни усложнения са остра дихателна недостатъчност, остър респираторен дисстрес синдром ( ARDS), плеврален излив (плеврит), абсцедираща пневмония, абсцес и емпием. И днес при всички тези заболявания може да се наблюдава летален изход. Всички бяхме свидетели на голямата смъртност от COVID-19. При фудроянтно протичане, при коморбидни заболявания и тежка имуносупресия, при ненавременна лекарска помощ. Разбира се не бива да забравяме сърдечно-съдовите усложнения, които често наблюдаваме при пневмония като перикарден излив и миокардит, хеморагия или тромбоемболия, както и усложнения от други органи и системи – ОБН или хепатит.
Могат ли сезонните инфекции да доведат до трайни последствия и какви са те?
Да, могат. Например да оздравеят дефектно с фиброза, да са причина за новодиагностицирана астма или ХОББ, както и за новопоявил се захарен диабет. Всички усложнения, за които споменах по-горе може да увредят трайно нашето здраве. Затова пациентите да си обръщат повече внимание, да се грижат за себе си, да не се самолекуват, да провеждат правилно назначеното им лечение и да лекуват хроничните си заболявания, да потърсят навременна лекарска помощ, при нужда специалист и хоспитализация.
Има ли правила, които можем да спазваме, за да не се разболеем?
С появата на Covid-19 придобихме полезни навици като да си мием по-често ръцете, да спазваме дистанция, да носим маски, да избягваме местата, в които има струпване на много хора. Важна е и грижата за имунитета. Грижим се за външния си вид, за дрехите ни, но колко от нас се грижат за имунната система.
Около 80% процента от имунната ни система се намира в червата или т.н. микробиом. Пробиотичните бактерии играят важна роля за поддържането на чревната бариера и са в състояние да повлияят в положителна посока собствените ни имунни клетки. Освен това същите са развили специални механизми, с които да деактивират нежеланите нашественици, каквито са вирусите например. Между червата и белите дробове съществува тясна връзка – така наречената чревно белодробна ос. Промяна в чревния микробиом води до промяна и в белодробния микробиом и обратно. Имунният отговор се определя до голяма степен от чревния микробиом, който балансира про- и противовъзпалителните процеси и по този начин регулира имунния отговор към патогените. От друга страна вирусните заболявания на дихателните пътища особено силно променят състава и функцията на микробите в червата. Здравият чревен микробиом е от съществено значение за адекватния имунен отговор. Ето защо поддържането на чревната микрофлора ще спомогне, както за превенция на сезонните вирусни инфекции, така и при вече съществуваща инфекция за по-леко протичане.
Вирусните инфекции не се лекуват с антибиотици. Трябва да спрем безразборния прием и самолечението с антибиотици. Към нас специалистите често се обръщат за помощ пациенти след няколко курса антибиотици с тежка дисбактериоза или антибиотик индуцирана диария, а и не рядко с изолиран Clostridium difficile. Пробиотичните бактерии са в състояние значително да модулират имунната система и да подсилят епителната бариера по отношение защита от вируси. Пробиотиците се препоръчват за профилактика и за намаляване на вирусния товар след възникнала вече инфекция. Като резултат скъсяваме периода на боледуване, ускоряваме реконвалесцентния период и възможно най-пълно възстановяваме имунната система.
Застрашени ли са болните с бронхообструктивни заболявания повече от грип и Covid-19?
Пушенето може да повиши експресията на рецептора на ангиотензин-конвертиращия ензим-2: потенциално място за адхезия за SARS-CoV-2. ХОББ значително увеличава риска от тежка форма на COVID-19, приемане в интензивно отделение и риска от смъртност. Рискът от COVID-19 и тежко протичане е сигнификантно по-висок при пациенти с интерстициални белодробни заболявания. Препоръчват се спазване на физическа дистанция и екраниране, продължаване поддържащата терапия непроменена, включително и на инхалаторните кортикостероиди, осигуряване ежегодна ваксинация срещу грип и поддържане физическа активност.
При бронхиална астма няма данни да повишен риск от COVID-19 . Като цяло проучванията до момента показват, че хората с добре контролирана астма не са изложени на повишен риск от смърт, свързана с COVID-19 и в един мета-анализ смъртността изглежда е по-ниска отколкото при хора без астма.
Рискът от смърт от Covid-19 е повишен при хора, които наскоро са имали прием на перорални кортикостероиди за тяхната астма и при хоспитализирани пациенти с тежка астма.
Важно е да се продължи доброто управление на астмата (както е описано в доклада на GINA), със стратегии за поддържане на добър контрол на симптомите, намаляване на риска от тежки екзацербации и минимизиране на необходимостта от орални кoртикостероиди.
Бихте ли препоръчали ваксинация за грип и Covid-19 на вашите пациенти?
Ежегодна ваксинация за грип се препоръчва при астма и ХОББ. Ваксинацията за грип редуцира риска от сериозно заболяване на долните дихателни пътища, хоспитализация и смърт. Базирайки се на популационни проучвания, се предполага, че при ХОББ особено при възрастни се намалява риска от сериозно исхемично заболяване при ваксинации за грип в продължение на години.
