Проф. д-р Ангел Учиков, дмн е ректор на Медицински университет – Пловдив. Завършил е специалност „Медицина” в Медицински университет – Пловдив през 1991 г., притежава две признати специалности по „Хирургия” (1996 г.) и „Гръдна хирургия“ (1998 г.) и е провел специализации по лапароскопска, торакоскопска и чернодробна хирургия във Франция и Австрия.
Повече от 13 години участва в управлението на УМБАЛ „Свети Георги“ като началник на Втора клиника по хирургия и заместник-председател на Съвета на директорите.
Проф. Учиков има над 130 публикации в български и чужди издания, от които 101 включени в база данни Web of Science и Scopus, както и 24 публикации с импакт фактор, над 160 цитирания и хирш индекс 6. Има значимо участие в 6 учебника и монографии и е научен ръководител на 9 докторанти и на 18 специализанти по специалност „Обща хирургия“ и „Гръдна хирургия“.
Проф. д-р Ангел Учиков, дмн е сред водещите специалисти по гръдна и коремна хирургия в България. Член е на Българското хирургическо дружество, ЕSТА и е Републикански консултант по хирургия и гръдна хирургия (2013 г.)
Какво Ви насочи към медицината и по-специално към хирургията? Имаше ли конкретен момент или личност, които повлияха на решението Ви?
– Произхождам от лекарско семейство и няма да е пресилено, ако кажем, че израснах в болниците. Майка ми и баща ми по неволя ме водеха с тях по дежурства, така че от малък разбрах колко отговорна, динамична и благородна е работата на един лекар. Майка ми е микробиолог, а баща ми беше изтъкнат хирург, дългогодишен преподавател и учен, който повече от 50 години бе отдаден на хирургичната наука и практика, както и на Медицински университет – Пловдив. Трудно ми е да говоря за него в минало време. Нямах никакви колебания, че искам да следвам неговия път и да стана именно хирург. Знаех, че не е лесно, защото се изискват точна ръка, сръчност, огромни теоретични познания, физическа устойчивост и търпение. Стресът е всекидневен, напрежението и отговорността – големи. Но усещането, че помагаш, че нерядко побеждаваш смъртта, е несравнимо.
Има ли случай от практиката Ви, който Ви е оставил дълбок отпечатък – като урок, като емоция, като човешка история?
– Всеки случай е важен, защото става дума за човешки живот, и от всеки случай се учиш. Винаги има изненади, колкото и да си подготвен и опитен специалист. Преди време имах такава ситуация, от която и до днес не знам как излязох. За първи път се почувствах безсилен, че не мога да се справя, въпреки че направих всичко каквото трябва. И в един момент нещо не случи, не мога да го обясня, но успях да спася пациента, който беше с рак на дебелото черво, с четвърта поред операция, с нарушена анатомия и който живя дълги години след това. Не знам дали беше намеса свише. Аз съм свикнал да разчитам на себе си, когато съм в операционната, и да дам максималното.
С какво се гордеете най-много – като лекар, като преподавател и като човек?
Репутацията на един човек се гради ежедневно. Тя идва от работата и усилията, които влагаме дори в дребни на пръв поглед неща. Важно е да си последователен и постоянен, когато имаш избран път, който следваш. Няма по-голямо удовлетворение от това да помагаш и да спасяваш човешки животи. За 33 години като хирург имам направени близо 10 000 операции, средно по 300 годишно. В повечето случаи се касае за тежки диагнози, за пациенти с онкологични заболявания. Помогнал съм на много хора. Хирургията е консервативна дисциплина. Въпреки навлизането на високите технологии – миниинвазивна и роботизирана хирургия, различни инструментариуми за кръвоспиране и съединяване, ролята на човешкия фактор не може да бъде заменена. Заболяванията са същите, каквито са били преди 200 години. Това прави професията перспективна. За целта обаче студентите трябва да овладеят първо класиката. Няма как да прилагаш миниинвазивни техники, без да си наясно с класическата хирургия.
Как се презареждате извън медицината? Има ли нещо, което Ви носи спокойствие или вдъхновение в натовареното ежедневие?
Едва ли ще изненадам някого, ако кажа, че най-ефективният релакс е сред природата. Чистият въздух те кара да дишаш с пълни гърди, да затвориш очи и да се наслаждаваш на тишината, нарушавана само от природните звуци. Когато е възможно, се отдавам на хобито си – лов и риболов. Обичам и хубавата музика. Като казвам „хубава“, за мен това е хардрокът.
Като научен ръководител на множество докторанти и специализанти какви качества търсите в младите лекари и как ги насърчавате да развиват своя потенциал?
Всеки млад лекар, който приема предизвикателството да избере хирургията, трябва да знае, че тя ще му даде много възможности, но трябва да е търпелив, психически стабилен, да издържа на голямо напрежение, да е готов да учи непрекъснато и да е наясно, че ще се подлага на доста лишения, за да е полезен както на пациентите, така и на себе си. Старая се да предам на докторантите и специализантите личния си опит. Знам къде могат да сбъркат и се опитвам да го предотвратя. Няма нужда да откриват топлата вода, не съм от онези лекари, които ревностно пазят знанията и уменията си, защото вече отмина времето на ярките индивидуалности, сега са нужни силни екипи.
Ако можехте да дадете един съвет на всеки млад лекар в България, какъв би бил той?
Синът ми също избра да тръгне по пътя на хирургията. Не се опитах да го отклоня, беше непоколебим. Каквито съвети давам на него, такива давам и на останалите млади лекари – знанията в медицината никога не достигат. Затова трябва да учиш всеки ден и да си в крак с новостите, да участваш в конгреси и конференции. По принцип сме склонни да критикуваме младите хора, че не са достатъчно мотивирани и упорити като нас някога, но те са друго поколение, което си има своите предимства. Те са на „ти“ с дигиталните технологии, владеят по два-три чужди езика, нямат проблеми с комуникацията. Светът се отвори и могат да отидат където си поискат, за да си сверят часовника, да видят какво правят техните колеги или пък опитните специалисти в други държави. Важно е да имат желание, да не пестят усилия и време, да са лоялни и етични.
Многократно сте казвал, че младите лекари имат бъдеще в България. Какво трябва да се промени, за да ги задържим тук?
Има достатъчно много болници, в които могат да специализират, тъй като гладът за кадри е голям. През последните години взимането на специалност в значителна степен стана по-лесно. Но това не е достатъчно, за да бъдат конкурентни – трябва да натрупат определен опит, да се научат да взимат самостоятелно решения. Един добър специалист няма да остане незабелязан, това зависи от индивидуалните качества и мотивация.
Какви са основните Ви приоритети като ректор на Медицински университет – Пловдив и какво искате да оставите след себе си?
Искам след моя мандат университетът да бъде едно стъпало по-нависоко. Тази година отбелязваме 80-ия юбилей от основаването му с изключително амбициозна програма от конгреси, научни форуми, социално значими събития и културни прояви, които се реализират през цялата 2025 г. Кулминацията ще бъде през октомври с научна конференция и панаир на иновациите, на които ще представим съвременното лице на МУ-Пловдив.
И учебната, и научноизследователскaта инфраструктура на университета е на изключително съвременно ниво. Плануваме до края на мандата да реализираме още два учебни комплекса. В момента се изгражда нова модерна база за Медицинския симулационен тренировъчен център, който разполага с тренажори с виртуална и добавена реалност, както и за университетската библиотека, още модерни аудитории, учебни зали, лаборатории и специализирани кабинети. С това доказваме, че един от основните ни приоритети е модернизирането на образователния процес.
В МУ-Пловдив се управляват и реализират повече от 80 национални и международни проекта. Той е сред десетте в страната със статут на Изследователски университет. В момента усилията ни са насочени към амбициозната Програма за стратегически изследвания и иновации за развитие на МУ-Пловдив с бюджет 28 млн. лева по Националния план за възстановяване и устойчивост.
За мен е особено важно обучението в реална среда с цел повишаване на качеството на практическите знания и формиране на умения за адекватно упражняване на професията. Трябва да се използват пълноценно и възможностите на новите информационни технологии, текстово базираните учебни материали да се допълват с визуални такива, по-широко да навлязат интерактивните методи на обучение. Държа много на обратната връзка от студентите. Нашата политика е да насърчаваме младите кадри за академично развитие.
През следващите години университетът трябва да продължи да поддържа високо ниво на образователния процес, но и да разширява ефективно интегрирането ни в международни мрежи за иновации и разработки в приоритетни за висшето училище професионални направления.
Какво според Вас прави един лекар наистина добър в очите на пациента?
За да си добър лекар, трябва да си добър човек, да си съпричастен със страданието на болния, да се вглеждаш в очите му и да не се оставяш рутината да те завладее. Пациентите са благодарни, когато усетят съчувствие и видят, че си направил всичко по силите си, за да им помогнеш. Битката на страната на доброто е ежедневно усилие.
