Доскоро всички говорехме основно за пробиотици и пребиотици, но в света на науката за здравето и червата се появяват нови герои – постбиотици, парабиотици и синбиотици. Макар името им да звучи подобно, те са съвсем различни по своята същност и действие.
Пробиотиците са живи микроорганизми, които приети в достатъчно количество, носят полза за здравето. Пребиотиците пък са храна за тези бактерии – несмилаеми фибри или съединения, които стимулират растежа им. Синбиотиците са третият важен участник в тази нова група продукти. Те представляват комбинация от пробиотици и пребиотици в един продукт. Пребиотикът осигурява „храна“ за пробиотика, което подобрява шансовете му да оцелее и да се засели в червата.
Но учените установиха, че много от ползите на пробиотиците се дължат не само на самите живи бактерии, а на вещества, които те произвеждат или съдържат. Така се раждат понятията постбиотици и парабиотици.
Какво са постбиотиците и парабиотиците?
Парабиотиците са убити (инактивирани) пробиотични бактерии или техни частици, които въпреки че не са живи, все още имат биологично активни свойства. Те също могат да модулират имунната система, да намаляват възпаления и да укрепват чревната бариера. Парабиотиците са много подходящи за хора, при които приемът на живи бактерии е рисков – например при тежки заболявания или имунен дефицит.
От друга страна, постбиотиците са биологично активни вещества (метаболитен продукт), които се образуват, когато пробиотичните бактерии „работят“. С прости думи – те са продуктите на живота и дейността на пробиотиците. В тях влизат:
- късоверижни мастни киселини (напр. бутират)
- бактериални клетъчни компоненти (като пептидогликани)
- ензими
- антимикробни вещества
- биоактивни пептиди
Тоест, постбиотиците не са живи организми, а съединения, които пробиотиците оставят след себе си – и именно те често носят значителните ползи за нашето здраве.
Пробиотици, пребиотици, синбиотици, постбиотици, парабиотици – каква е разликата?
За да стане ясно, нека ги разграничим:
- Пробиотици → живи микроорганизми (полезни бактерии), които консумираме, за да поддържаме баланса на микрофлората.Те живеят, растат и работят.
- Пребиотици → вид несмилаеми фибри (или съединения), които служат за храна на пробиотиците.
- Синбиотици → комбинацията от пре- и пробиотици в един продукт.
- Парабиотици → умрели пробиотици, но със структурно непроменени компоненти и биологично активни.
- Постбиотици → полезните вещества, които пробиотиците произвеждат или освобождават в процеса на своя живот и метаболизъм. Веществата, които действително оказват ефекти върху организма.
Какво е действието на постбиотиците?
- Противовъзпалително действие – някои постбиотици помагат да се намали възпалението в червата и в тялото.
- Поддържане на чревната бариера – помагат за здравината на чревната лигавица и предпазват от „пропускливи черва“.
- Антимикробен ефект – някои постбиотици инхибират растежа на вредни бактерии.
- Подкрепа за имунната система – участват в модулирането на имунните клетки.
- Облекчаване на храносмилателни проблеми – при диария, синдром на раздразненото черво и други състояния.
- Антиоксидантна защита – намаляват оксидативния стрес.
Какви са предимствата на постбиотиците пред пробиотиците?
Постбиотиците не са живи и не се влияят от температура, стомашна киселина или кислород, както е при пробиотиците. Това ги прави по-лесни за съхранение и транспортиране. Постбиотиците не изискват съхранение в хладилник.
Как се приемат постбиотиците?
Постбиотиците могат да се приемат по два начина:
- Чрез храна – храни като ферментирали продукти (кисело мляко, кефир, кимчи, мисо) съдържат не само живи бактерии, но и постбиотици, произведени в процеса на ферментация.
- Под формата на добавки – все по-често на пазара се появяват хранителни добавки, които съдържат пречистени постбиотични съединения.
Постбиотиците са гореща тема в науката. Изследователите проучват как конкретни постбиотични съединения могат да се използват за лечение или профилактика на заболявания като възпалителни чревни болести, алергии, метаболитен синдром и дори психични разстройства.
