Петя Стойчева-Кривицки е клиничен психолог в Център за консултиране, психотерапия и психодиагностика “Анима Център” в гр. Пловдив.
–
Стресът и тревожността са бича на съвремието ни. Непрекъснато се заразяваме със стрес, паническите пристъпи са като пандемия, хората се страхуват да споделят защото се чувстват засрамени и уплашени, а най-трудно хората казват дори пред себе си думите: имам нужда от помощ!
Понякога ние формираме нашите страхове, защото ни липсва достатъчно информация. В такива случаи нашият мозък започва да търси рационален отговор за случващото се и започва да режисира сценарии, които в повечето случай са негативни. От своя страна тялото реагира на тези мисли, защото мозъкът не може да разпознае истинската от лъжливата информация за опасност и по този начин се зараждат симптомите, тъй като сигналите за опасност се изпращат от мозъка към цялото тяло и то реагира.
Какво всъщност представлява това състояние?
Колкото повече информация имаме, толкова по-подготвени сме – можем да си обясним реакцията на тялото и бързо да се справим с проблема. Информацията ни помага да не се страхуваме прекалено, защото хората са склонни да преувеличават, когато им липсва информация и да си съчиняват собствени негативни сценарии или да обличат в мистерия това, което не разбират.
Първо трябва да отбележим, че страхът и паниката са полезни еволюционни защитни системи, които ни предпазват като ни сигнализират, когато около нас има опасност. В случай че не съществува такава, а в същия момент тревожността е много силна, е налице пристъп на паническа атака.
Симптомите на пристъпа са внезапен, силен страх или дискомфорт, ускорен пулс, учестено дишане и въпреки учестеното дишане, човек има усещане за задух.
Понякога в пристъп на паника е възможно човек да се почувства рязко зле, сякаш му се вие свят и го обливат топли или студени вълни. Често настъпва и чувството за изтръпване на крайниците, силна болка или дискомфорт в гърдите. Когато преминава през паническа атака, човек има чувството, че е изгубил напълно контрол над ситуацията. Всички тези физически симптоми, които усеща в тялото си, го карат да изпитва силен страх и усещане, че нещо много лошо ще се случи.
Тези симптоми карат хората, преживяващи паник атака, погрешно да вярват и да се страхуват, че преживяват сърдечен пристъп, инсулт, инфаркт или че умират.
Затова е много важно да отбележим следното – въпреки че паник атаките безспорно са изключително неприятни и могат да бъдат много плашещи, сами по себе си те не са опасни и не застрашават живота на човек. По-скоро са защитен механизъм, който освобождава на порции натрупаното напрежение, понякога дори точно в тези моменти, когато човек има възможност да си почива.
Сигурно се чудиш какво причинява паник атаките и как човек би могъл да ги избягва.
Паническите пристъпи могат да се появят неочаквано по време на спокойно или тревожно състояние, което ги прави непредсказуеми. Обикновено, паническата атака достига своя пик за около десет минути или по-малко, след което започва да отшумява. Може да се появи еднократно, въпреки че много хора изпитват повторни епизоди.
Повтарящите се панически атаки често се предизвикват от такава ситуация, която причинява стрес или е предизвикала паническа атака в миналото. Възможно е да се случи, когато човек преминава през много оживена улица, намира се в превозно средство или пък просто се намира на мястото, на което последно е получил паник атака. Обикновено ситуациите, които причиняват паника са тези, при които човек се чувства застрашен и неспособен да се измъкне лесно от средата, в която се намира, което задейства реакцията на организма за “борба или бягство”.
Често в състоянието на паник атака се случва човек да изпита деперсонализация и дереализация. Това са усещания, които нагнетяват още повече тревожност, тъй като са необясними, странни и човекът, който ги изпитва започва да се страхува за психическото си здраве. Един от големите страхове в тези моменти е страха на човек да не полудее – имате ли този страх, това е сигурен симптом, че имате паническа атака.
В тези моменти човек се чувства много объркан, има усещането, че сякаш всичко се случва като на сън или пък е в сцена на филм, над която той самият няма контрол. Възможно е зрението да се замъгли, да се намали периферното зрение и това да доведе до така нареченото “тунелно зрение”.
Това объркващо изживяване заедно с внезапния силен страх от съпровождащите физически симптоми блокира разума и пречи на съзнанието да намери механизъм за справяне с моментната ситуация. Човек се чувства неспособен да се измъкне от ситуацията и да намали внезапно настъпилия страх. Получава се ефектът на снежната топка – ситуацията бързо се променя, а загубата на контрол причинява още повече страх.
Една паническа атака може да продължи само няколко минути, но ефектите от преживяването могат да оставят траен отпечатък върху емоционалното състояние на човек. Споменът за силния страх и ужас, които човек изпитва по време на паник атаката, може да повлияе негативно върху самочувствието му и да причини сериозни смущения в ежедневието и начина му на живот. Възможно е тревожността да се засили и човек да е напрегнат дори и между пристъпите на паника. Това напрежение произтича от страха от бъдещи панически атаки или така наречения “страх от страха”.
Добрата новина е, че независимо от силата им паническите атаки са лечими. Диагнозата се нарича паническо разстройство, а за адекватна професионална помощ е необходима консултация с клиничен психолог или психиатър.
В помощ на борбата с тревожността и паническото разстройство екипът на Анима създаде “Анима аудио терапия за справяне с паническите пристъпи”, която е безценен помощник в борбата с паническото разстройство. Независимо дали пациентът избира да потърси помощ при специалист или е решил да се справи сам. В терапевтичната серия упражненията имат последователност и трябва да се изпълняват всеки ден, защото пристъпите могат да се върнат.
Можете да свалите Анима приложението на всеки смартфон безплатно, а ако желаете можете да се абонирате.