Нутриционист – гр. Пловдив
Завършила медицинска химия в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и допълнителна магистърска степен – Храни, хранене и диететика към Университета по хранителни технологии, гр. Пловдив. Можете да се свържете с нея на е-мейл [email protected]
„Онова, което избираме да сложим в чинията си, не просто определя теглото ни, а и здравето ни за години напред.“
— Дан Бютнер
В православната традиция постните дни обхващат повече от 200 дни в годината. Постът е древна практика на въздържание от определени храни, което има както духовен, така и здравословен аспект. В цялата култура и религии постенето винаги е било време за пречистване, дисциплина и осъзнатост. Думата „пост” произлиза от старобългарски и църковнославянски, като има връзка с гръцката дума „νηστεία” (nisteía), която означава „въздържание от храна“. В исторически контекст постът не е бил форма на лишение, а начин на живот, осигуряващ баланс между духовното и физическото здраве. В миналото българите са били изключително здрави и издръжливи, точно защото са се хранили с прости, непреработени и пълноценни храни – бобови култури, зърнени храни, зеленчуци, плодове, ядки, семена и ферментирали храни. Днес обаче много хора, които постят, споделят, че вместо да отслабнат, качват килограми. Основната причина за покачването на телесна маса е високата консумация на твърде много рафинирани продукти с високо съдържание на изолирани мазнини. На пазара се откриват множество растителни алтернативи, но да посегнеш към продукта с надпис: „веган“ (vegan) не означава непременно, че е полезен. Много от тези храни са силно преработени, с добавени рафинирани масла и палитра от консерванти, оцветители, които със сигурност при редовна употреба ще доведат до калориен излишък и метаболитни нарушения. Здравословното постене означава осъзнат избор на цели, натурални растителни храни, такива каквито природата ни ги е поднесла в цялостен вид – богати на хранителни вещества, витамини, минерали и антиоксиданти, а не просто „без животински съставки“. В различни части на света съществуват така наречените „Сини зони“ – региони, в които хората живеят най-дълго и запазват отлично здраве до дълбока старост. Терминът е въведен от Дан Бютнер, който описва проучванията си в книгата „The Blue Zones: 9 Lessons for Living Longer From the People Who’ve Lived the Longest“ („Сините зони: 9 урока за по-дълъг живот от хората, които са живели най-дълго“). Обект на анализ са общности с висок процент на столетници и ниска заболеваемост от хронични заболявания. Петте основни сини зони са: Окинава (Япония), Сардиния (Италия), Икария (Гърция), Никоя (Коста Рика), Лома Линда (Калифорния, САЩ). Общото между всички тях е естественият и пълноценен начин на хранене, който до голяма степен се основава на постен режим. Един от най-големите митове за растителното хранене е, че не можем да си набавим достатъчно пълноценен протеин. В действителност, ако комбинираме по правилен начин растителните храни, си осигуряваме всички незаменими аминокиселини, необходими за изграждането и възстановяването на клетките. Комбинацията от зърнени култури + бобови култури + ядки и семена (източници на качествени мазнини) в един хранителен рацион ни осигурява всички есенциални аминокиселини. Добре е да се стремим при всяко хранене да присъстват – ферментирали храни и зеленолистни зеленчуци, под формата на салата преди основното ни хранене, които допълнително ще допринесат за по-доброто храносмилане и усвояване на хранителните вещества. Ферментиралите храни като кисело зеле, туршии без термична обработка, ядкови сирена са богати на пробиотици. Освен че подобряват баланса на чревната микрофлора, те подпомагат и за усвояването на минерали като желязо, калций и магнезий. Зеленолистните зеленчуци като спанак, кейл, рукола, магданоз и маруля, са изключително важни заради високото съдържание на хлорофил, антиоксиданти, витамини и минерали, които подпомагат пречистването на организма и намаляват възпалителните процеси. Целите растителни храни, когато се съчетават балансирано, допълват своя хранителен профил и осигуряват необходимите аминокиселини, здравословни мазнини, фибри, витамини и минерали. Разнообразието в храненето изключва риска от дефицити като осигурява на организма всички необходими хранителни вещества за поддържане на енергийния баланс, метаболизма и клетъчното възстановяване. Когато залагаме на натурални, непреработени храни, няма нужда от строго броене на калории, защото тези храни естествено подпомагат чувството за ситост, регулират апетита и поддържат здравословен енергиен баланс. Тази структура на хранене не само поддържа организма по време на пости, но също така насърчава оптималното здраве, контрола на теглото и дълголетието. Постенето е много повече от въздържание от животински храни – то изисква осъзнат подход и правилен избор на цялостни растителни храни, за да бъде наистина полезно за организма. В свят, в който здравословното хранене често е подменено с маркетингови термини и улеснени алтернативи, е лесно да попаднем в капана на рафинираните продукти и изолираните мазнини, които водят до нежелано покачване на килограми и метаболитни нарушения. Всеки човек има различни нужди, затова е добре да подхождаме осъзнато към начина си на хранене и да обръщаме внимание на сигналите на тялото. Ако търсите персонализиран подход или искате да сте сигурни, че постният ви режим е пълноценен и балансиран, консултация със специалист по хранене – може да ви помогне да направите най-добрия избор според вашите цели и здравословно състояние.
