Елина Петкова-Георгиева е магистър-фармацевт и главен асистент в катедра „Здравен мениджмънт и икономика на здравеопазването“ към Факултет по обществено здраве, Медицински университет – София. Има придобита специалност „Организация и икономика на дистрибуторската и аптечната практика“ (МУ-София). Защитава дисертация през 2018 г. в МУ-Пловдив на тема „Оценка на риска при употребата на хранителни добавки, съдържащи необявени съставки“.
Елина Петкова-Георгиева е автор и съавтор на над 30 научни публикации в реферирани издания, учебници, учебни помагала и информационни брошури. Участвала в няколко национални проекта, свързани с обществено здраве, фармацевтична регулация и безопасност на хранителни добавки.
Какви са най-често срещаните заболявания на дихателните пътища през есенно-зимния сезон у нас?
През есенно-зимния сезон виждаме рязко повишаване на честотата на острите вирусни инфекции на горните дихателни пътища – ринити, фарингити, ларингити, както и остри бронхити. Много често пациентите се оплакват и от сухо и дразнещо гърло, особено при сух въздух в отопляеми помещения.
Към това се добавят и синузитите на база чести настинки, както и обостряне на хронични бронхити и астматични състояния. При децата и възрастните хора тези инфекции протичат по-продължително и често са съпроводени с кашлица, повишена секреция и лесна уморяемост.
Какъв е Вашият фармацевтичен поглед върху билковите хранителни добавки „за дихателни пътища“ – чайове, таблетки, сиропи, конфитюри? Разлики по ефективност, бионаличност и безопасност?
От фармацевтична гледна точка билковите продукти имат своето място, стига да са правилно предписани, стандартизирани и коректно етикетирани.
Различните форми имат различен профил:
Билкови чайове – подходящи за ежедневна употреба, хидратация и при лека симптоматика, но съдържанието на активните вещества в тях варира значително в зависимост от суровината, начина на запарване и продължителността на екстракция.
Таблетки/капсули – позволяват по-точна дозировка и стандартизация, но нямат локален успокояващ ефект върху гърлото.
Сиропи – класическа форма за дихателните пътища, особено при малки деца. Осигуряват контакт с лигавицата и приемлив вкус.
Конфитюри – сравнително нова и интересна форма. При правилна технология те съчетават локален ефект в устната кухина и гърлото с по-продължителен контакт и удобен прием.
По отношение на безопасността най-важно е продуктът да е произведен при добри производствени практики, да има ясен състав и да не съдържа неописани вещества или прекомерни количества подсладители, консерванти, стабилизатори, алкохол и др.
Кога използването на билкови конфитюри би било разумно и безопасно – профилактично, при първи симптоми или само като допълващо лечение? Какви са реалистичните очаквания?
Разумният подход е следният:
Профилактично – при хора с чести инфекции, работа в рискова среда, пушачи, хронично болни пациенти, както и в периодите на пик на вирусните инфекции. Тук целта е подкрепа на локалния имунитет и лигавиците, не „гаранция, че няма да се разболеем“.
При първи симптоми – това е един от най-подходящите моменти за билкова подкрепа: дразнене в гърлото, лека кашлица, чувство за „настинка“. Тук реалистично очакваме по-леко протичане и по-бързо възстановяване, но не мигновено изчезване на симптомите.
Като допълващо лечение – при вече назначена лекарствена терапия (напр. при бронхит) билковите конфитюри ще подпомогнат отхрачването и ще облекчат болките в гърлото, но няма да заместят антибиотичното лечение, ако говорим за бактериална инфекция.
Пулморикс има своето място и при продължителните постинфекциозни кашлици, наблюдавани след прекаран COVID-19 или грип. Много често това е и „първата среща“ на пациентите с Пулморикс.
Какво трябва да съблюдават пациентите при закупуването на билкови хранителни добавки? На кои елементи от етикета и състава да обръщат внимание? Какво е важно за качеството и сертифицирането?
Пациентите трябва да обръщат внимание на няколко ключови неща:
Пълен и ясен състав – латински и български наименования на билките, използвани части на растението и/или екстракти, обявена концентрация.
Производител – фирма с добра репутация, адрес, контакти.
Номер на партида и срок на годност.
Дозировка и препоръчителен прием – реалистично посочени дози, ясни указания за деца и възрастни.
Сертификация и добри производствени практики (GMP) – информация за спазване на фармацевтични или хранителни стандарти.
Предупреждения и противопоказания – наличие на текст за възможни алергии, употреба при бременност, кърмене, хронични заболявания, ако има.
Важно е пациентите да знаят, че „натурално“ не означава автоматично „безопасно за всички“ и че качеството зависи не само от билките, а и от начина на обработка и контрол.
Има ли научни доказателства, които подкрепят ефектите на билкови продукти – включително по-рядко срещани форми като билкови конфитюри – върху дихателната система?
Научните данни обикновено се отнасят до конкретни растения и техните екстракти (например шишарки от кипарис, корен от джинджифил, корен от галангал, корен от куркума, кора от канела, цвят от карамфил, масло от евкалипт, ментол, меласа от рожков – какъвто е съставът на Пулморикс), а не толкова до конкретната форма. Има публикувани изследвания, които показват:
- подобрение на симптомите при остри респираторни инфекции;
- по-лесно отхрачване;
- намаляване на дразненето в гърлото;
- облекчаване на постинфекциони кашлици;
- подобряване на спирометрията при хронично болни пациенти.
Важно е не само всяка съставка да действа самостоятелно, но и да се допълва с останалите – безопасно и ефективно.
Формата „конфитюр“ сама по себе си е по-рядко изучавана, но ако в нея са вложени стандартизирани екстракти в подходящи дози, можем да очакваме подобен ефект, както при сиропите – с допълнителен плюс за по-продължителен контакт с лигавицата. Важното е да не се разчита на „екзотичността“ на формата, а на реалното съдържание и качеството на суровините.
В контекста на Пулморикс като билков конфитюр за дихателните пътища, как бихте оценили тази лекарствена форма от фармацевтична гледна точка? Какви са потенциалните ѝ предимства и ограничения спрямо сиропите и таблетните форми?
От фармацевтична гледна точка Пулморикс представлява интересна и практична форма за прием при оплаквания от страна на горните дихателни пътища. Като конфитюр продуктът остава по-дълго в контакт с гърлото, което е от значение при суха, дразнеща кашлица и усещане за „драскане“ в гърлото.
В сравнение със сиропите конфитюрната форма позволява по-бавен и равномерен контакт на активните вещества с лигавицата, а спрямо таблетките има предимството, че не изисква преглъщане на твърда форма. По отношение на бионаличността решаващи остават качеството и стандартизацията на вложените билкови екстракти, а не толкова самата форма.
Поносимостта обикновено е добра, а удобството при приложение е едно от основните предимства – особено при деца, възрастни хора и пациенти с чувствително гърло. Като ограничения могат да се посочат съдържанието на мед при диабетици и нуждата от стриктно спазване на дозата – въпреки приятния вкус.
Безопасно ли е комбинирането на няколко билкови продукта едновременно? Риск от дублиране, предозиране, нежелани реакции?
Комбинирането на няколко билкови продукта невинаги е безобидно – дори когато става дума за „натурални“ съставки. Най-често срещаният риск е дублиране на едни и същи активни растения или екстракти, което може да доведе до по-високи от необходимите приеми на определени вещества.
В практиката най-разумният подход е да се използва един основен продукт (сироп, таблетки или конфитюр), който при нужда може да се допълни с друг продукт – с различен състав. Безконтролното комбиниране на няколко готови продукта със сходно действие не увеличава ефективността, а по-скоро повишава риска от нежелани ефекти.
Затова при паралелен прием на повече от един билков продукт, особено при деца, възрастни хора и пациенти с хронични заболявания, консултацията с лекар или фармацевт е силно препоръчителна.
Какви съвети бихте дали за правилно съхранение, срокове на годност и стабилност на билкови продукти – особено конфитюри и сиропи?
При билковите продукти стабилността е ключова за ефективността:
Съхранение – на сухо, прохладно място, защитено от пряка слънчева светлина. За отворени сиропи или конфитюри – стриктно спазване на указанията на етикета (често в хладилник).
Срок на годност – не бива да се използват продукти след изтичането му, тъй като активните вещества се разграждат, а рискът от микробно замърсяване се повишава.
Хигиена при употреба – при конфитюри и сиропи да се използва чиста лъжичка и да не се оставя бурканът отворен.
Визуален контрол – при промяна в мириса, цвета, консистенцията или поява на плесен продуктът трябва да се изхвърли, независимо от срока на годност.
Спазването на тези правила е важно, за да не се компрометират нито ефективността, нито безопасността.
Има ли нужда от по-строг контрол и регулация върху билкови и хранителни добавки? Какво би подобрило безопасността и информираността?
Да, според мен има. Въпреки действащите регулации, в практиката виждаме:
- продукти с недостатъчно ясно описан състав;
- прекалено агресивни, понякога заблуждаващи здравни твърдения;
- много различно ниво на качество между отделните производители.
Биха помогнали:
- по-строги изисквания за доказуемост на здравните твърдения;
- по-ясно разграничаване между лекарствени продукти и хранителни добавки в съзнанието на потребителите;
- повече контрол върху онлайн търговията;
- и активни информационни кампании за ролята на фармацевта като специалист по рационалната употреба на билкови продукти.
Колкото по-прозрачна е системата, толкова по-лесно пациентите ще правят информиран избор, а не избор, базиран на реклама.
