Елена Машонова е клиничен психолог в гр. Пловдив, завършила бакалавърска степен психология в University of Dundee в Шотландия и магистърска степен клинична психология в Erasmus University Rotterdam в Нидерландия. Работи в Клиника по психиатрия към УМБАЛ „Св. Георги“ като подходът ѝ интегрира емпирично изследвани методики с акцент върху когнитивно-поведенческа терапия, схема терапия и арт терапия.
Можете да се свържете с кл. психолог Елена Машонова на e-mail: egmashonova@gmail.com
Зимата не щади хората от завишена самота, което има своите последствия върху организма. През студените месеци е по-неудобно да се осъществяват социални активности, а отминалите празници често ограничават и финансово. Без значение колко разбираемо е хората да се чувстват по-самотни през зимата, физическите последствия от самотата не са никак по-леки. Тази статия има за цел да разгледа някои от физическите последствия от самотата.
Докато качествените социални взаимодействия са с положителен ефект върху благосъстоянието, логично и реалистично самотата има обратния ефект. Февруари е месец, в който семейните празници са отминали, а годината може да е започнала по-различно от очакваната позитивна промяна. Празникът Св. Валентин не е зареден с толкова положителна енергия за всички – някои се чувстват все по-изолирани и сами именно тогава. А самотата няма ефект единствено върху емоциите.
Тялото
Неврологични проучвания демонстрират влиянието на самотата върху физиологичните пътища включително хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос (HPA axis), метаболизма и функционирането на мозъка. Стресът не само се увеличава, но и се поддържа от тялото във високи стойности. Съответно, тялото е в постоянна защита от очаквани опасности и няма възможността да подходи флексибилно към реалността. Сънят може да се наруши, мотивацията и дори се увеличава вероятността от развиването на заболявания.
Епигенетика
Има научни данни, че самотата може да промени влиянието на гените. Епигенетиката е науката, която изучава промяната на генетичния материал според средата и преживяванията. Чрез процеса метилиране (прикачване на метилови групи към някои нуклеотидни бази) гените могат да се “включват” и “изключват”. Така гените могат да станат повече или по-малко активни при натрупване на стресови ситуации или стресов период, какъвто е самотата. Науката е все още в процес на изследване, но открива връзка между активността на генетичния материал при преживяване на самота и негативните последствия за здравето.
Злоупотреба с вещества
Самотността се свързва със завишената употреба и злоупотреба на алкохол и наркотици, тъй като е един от т.нар. саморазрушителни механизми за справяне с негативни преживявания. Целта е както да се намали негативното усещане, така и да се провокира разнообразие в контекста на тъмнината през зимата. Северните страни (Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Шотландия, Исландия) се свързват както със завишено преживяване за самота, така и със завишена консумация на алкохол. В последствие, тялото и организмът натрупват негативните последствия и на алкохола и наркотиците, освен на стреса като изначален.
Какъв е изводът?
Не е случайно, ако през зимата човек се чувства по-самотен и откъснат. А негативните последствия от това не са единствено с отпечатък върху емоциите – тялото в допълнение страда на физическо ниво. Но това не е присъда.
Всяка личност има възможността да намали преживяването си за самота въпреки неблагоприятните фактори като метеорологични условия, период на живота и обичайни саморазрушителни механизми за справяне. Тук от особена важност е ролята на клиничните психолози. Клиничният психолог умее да оценя комплексното състояние, да насочи към здравословни механизми за справяне (поведенчески, емоционални и когнитивни) и да предотврати повтарянето на периоди на самотност. В последствие тялото може да бъде пощадено от сериозни последствия на самотата.
Ако се чувствате самотни, можете да се възползвате от безплатна консултация с клиничен психолог Елена Машонова с предварителна уговорка на посочения имейл адрес.
