Елена Машонова
Елена Машонова е клиничен психолог в гр. Пловдив, завършила бакалавърска степен психология в University of Dundee в Шотландия и магистърска степен клинична психология в Erasmus University Rotterdam в Нидерландия. Работи в Клиника по психиатрия към УМБАЛ „Св. Георги“ като подходът ѝ интегрира емпирично изследвани методики с акцент върху когнитивно-поведенческа терапия, схема терапия и арт терапия.
Можете да се свържете с кл. психолог Елена Машонова на e-mail: egmashonova@gmail.com
________________________________________
Физическата активност е основен двигател на психичното здраве. Огромен прожектор на проучванията в сферата на психичното здраве е насочен именно към изследването точно под каква форма физическата активност е най-благоприятна. Но до колко поговорката “колкото повече, толкова повече” е адекватна в този контекст? Тази статия има за цел да разгледа основните емпирични доказателства от последните години относно връзката между психичното здраве и физическата активност.
Първоначалното изследване на връзката между физическата активност и психичното здраве се засилило покрай проучвания, свързани с депресивните разстройства. При наличието на депресивно разстройство се отчита драстично занижение на физическата активност и завишение на психичната тежест. В този контекст логично и емпирично обосновано в последните години се оказва положителното влияние на физическата активност върху депресивните разстройства. Редица проучвания дори дискутират тезата, че физическата активност е също толкова подходяща за справяне с депресивно разстройство, колкото и приемането на антидепресанти.
Измежду всички тези доказателства е логично човек да се запита дали физическата активност подобрява само депресивните разстройства или психичното здраве по принцип. За да се проследи директното влияние на физическата активност върху психичното здраве, други вероятни фактори на влияние има нужда да бъдат изключени. Такива фактори през десетилетията са се оказали възраст, пол, семейно положение, социално-икономически статус, BMI (индекс на телесната маса), субективно състояние на физическото здраве, както и наличието на диагностицирано депресивно разстройство в миналото.
Скорошно проучване на над 1 милион души сочи, че физически активните хора имали с 43% по-малко дни с лошо психично здраве. Най-силно се забелязало позитивното влияние на спорта, който продължавал между 30 и 60 минути, 3 до 5 пъти седмично. Вида физическа активност също се оказала от значение. Най-добро влияние върху психичното състояние се оказали груповите занимания и колоезденето. Авторите на проучването обсъждат, че вероятна причина за високата полза от груповите спортове е именно социалния фактор – усещането на принадлежност и общуването с други хора с общи интереси. Алтернативни физически активности с положително, но по-слабо влияние (подредени в низходящ ред) са аеробиката, тренировки във фитнес, тичането и зимните и водни спортове. Най-ниско влияние върху психичното здраве се оказали домашните задължения.
Положителното влияние на физическата активност върху психичното състояние не се оказало линейно. Повече физическа активност не води задължително до по-добро психично здраве. Крайности като физическа активност повече от 23 пъти месечно или с продължение над 90 минути се оказват обвързани с по-лошо психично здраве. За пореден път емпирично се доказва, че крайностите никога не са полезни. Личности, които тренират твърде често или твърде дълго, са личности, които се затрудняват с балансирането и удовлетворението. А здравето – физическо и психично – разчита на баланс и удовлетворение.
В заключение, има значение колко, какво и как се прилага физическата активност. Проучване с над 1 милион изследвани души сочи, че оптималната рецепта за добро психично състояние е 30-60 минутни 3-5 тренировки седмично. Нормално е всяко ново начинание да е трудно в началото. Посещаването на клиничен психолог позволява балансът да се открие по-лесно и удовлетворението да не бъде пропуснато.
