Евелина Чанева
Евелина Чанева е психолог, специалист по ранно детско развитие и сертифициран биофийдбек терапевт. Има интереси и опит във възрастовата, педагогическа и социална психология. Работи успешно с деца и консултира и подкрепя родителите им по въпроси за развитието, емоционална интелигентност и поведенчески особености.
________________________________________
С тантрумите (или тръшкането) се сблъскваме първоначално около втората година на детето. Това е период на интензивно развитие, но въпреки това то все още не е готово да разпознава и заявява желанията и емоциите си по начина, по който родителите очакват. Освен това, децата откриват света, своите възможности и граници в него, което също е динамичен и емоционален процес. Много често има разминаване между това, което детето иска да направи самò и това, което наистина може. Обикновено зад такива гневни изблици стоят незадоволени нужди като глад, физическа умора или психическо претоварване, търсене на близост и подкрепа и т.н.
Две-тригодишните деца имат изграден дневен режим. Това лесно може да Ви ориентира дали детето е гладно или му се спи. В тези ситуации е ясно, че детето няма да се успокои, преди да получи необходимото му.
В други ситуации, децата „търсят“ границите на възможностите си: могат да настояват за определена (неподходяща) дреха или играчка. Ако детето е забелязало, как реагирате, то е заучило определено поведение, с помощта на което получава това, което (си мисли, че) иска. В основата на подобно поведение е друга нужда – нуждата от внимание, от свързване с родителя. Такова поведение е индикация, че детето е неуверено и залага на стратегии, които ще му донесат (за кратко) чувство на равнопоставеност с родителя. В дългосрочен план, обаче, това не носи на детето повече увереност, даже обратно – то става все по-неуверено, защото няма ресурси да се саморегулира. Тези ситуации са възможност да създадете правила, които да помогнат на детето да се ориентира в семейната йерархия, да възприеме социални норми и да разбира значението на „трябва“. Малките деца имат нужда да бъдат център на Вашето внимание, да знаят, че Вие сте там винаги, когато имат нужда от Вас, да се чувстват защитени и подкрепени. Ако успеете да създадете правила, подходящи за възрастта на детето и нуждите на семейството си и има постоянство и единство в спазването им, това много помага на детето да се чувства защитено, спокойно и уверено.
Деца, които не са наясно с личните граници на родителите си, с позицията си в семейната йерархия и потребностите си, често са точно тези, които чрез някакво поведение търсят още повече внимание. Ако се почувствате в такава ситуация, информирайте детето кратко и ясно, че това поведение е нежелателно и повече не го подхранвайте с допълнително внимание. Когато детето разбере, че му се налага да използва друга стратегия, за да получи желаното, ще намери друг начин да изрази потребността си.
Как да подходим, когато детето се тръшка?
Когато малкото дете (2-3 години) се тръшка, то е в криза и има нужда от спокоен възрастен, който да му покаже, че е до него и ще преминат през тази криза заедно. Отговорността за регулирането на силната емоция е на възрастния, защото той вече има тези умения. С личния си пример родителят показва на детето си как да излезе от такава криза, затова е изключително важно да разберем, че детето не иска да ни унижи или ядоса, а просто среща силни емоции, с които не може да се справи самò. Просто бъдете до детето си и изчакайте да премине кризата. После може да поговорите за чувствата.
Независимо, че възрастните имаме повече умения да се справяме с емоциите си, не означава, че винаги сме спокойни. Имаме набор от емоции и правилното им разпознаване и изразяване помага да развием емоционална интелигентност у децата си. Ако сме изнервени, а се усмихваме и се опитваме да изглеждаме спокойни, изпращаме противоречиви сигнали на детето и го затрудняваме в разпознаването на чуждите емоции.
Най-подходящият и работещ тон при комуникация с деца е спокоен, уважителен, но категоричен тон. Това е тонът, който показва на детето, че няма място за преговори; тонът, който показва кой е възрастният и кой – детето. В комбинация с усмивка, тонът трябва да бъде добронамерен, но все пак информативен – родителят информира детето за предстоящото събитие. Целта е детето да знае какво предстои и да знае, че има кой да го подкрепи.
Какво НЕ помага в тези ситуации?
Най-важното (и може би най-трудното) е да не се обиждате и да не се ядосвате на поведението на детето си.
Не заплашвайте детето си, че ще го „оставите“ щом се държи лошо. Това ще го накара да се почувства неразбрано и неприето от най-важните за него хора.
Не унижавайте, не обиждайте и не удряйте детето си – това разрушва връзката ви и така няма да бъдете авторитет, но, за съжаление, ще бъдете пример за такова поведение.
Ако детето Ви се тръшка за нещо, което не искате да му давате, недейте. Ако все пак възнаградите такова нежелано поведение, давайки на детето си, това, което е поискало, Вие го оставяте с впечатлението, че това е приемлив начин да постигне желанията си. Така е по-вероятно то да го запомни и следващия път, когато му откажете, да прибегне до същата стратегия. Ако трябва да откажете нещо на детето си, по-добре е да кажете ясно и спокойно „не“, отколкото да залъгвате детето.
Желанията на двегодишните деца са импулсивни и начинът, по който ги заявяват е емоционален и основният им стремеж е да получат „нещото“ веднага. В тези ситуации обясненията са излишни, защото съзнанието на децата не е готово да разбере сложни причинно-следствени връзки и не може да координира преживяванията си с тези на другите хора. Намирайки се в ситуация на силна емоция, децата не чуват обясненията.
При децата между 7-ата и 11-ата година разбиранията се променят и се търси равенство. Те очакват споделяне, отдаване на това, което си получил, уважение към другия. Този етап на развитие позволява и дори изисква обяснения по темите за подходящо поведение.
Децата в яслена възраст тепърва се учат да заявяват желанията си и понеже речникът им все още е беден, се налага да научат нови социални стратегии. Това са умения, които се развиват най-добре в група. Именно защото това поведение е свързано с други деца и хора, е важно да бъде регулирано с правила. Те са необходими, за да може детето да се научи да заявява и отстоява желанията си по начин, който не вреди и не ощетява другите. При наличие на добър пример и постоянство, децата лесно намират подходящия начин. Ако това е начинът, по който детето отстоява себе си ощетява другите, то поведението трябва да бъде коригирано. Това става постепенно и изисква търпение и подкрепа от страна на родителите и учителите.
Тръшкането (тантрумът) е начин детето „да изпусне парата“ – малкото дете реагира остро на всякакъв дискомфорт и емоцията „излиза“ под формата на поведение. Това е криза, защото детето не може да се справи самò и има нужда от цялото внимание и подкрепа на възрастния неотложно. Малкото дете не разбира, че родителят може да прави в момента нещо друго или да му е трудно да се отзове моментално. Именно защото не разбира, малкото дете не манипулира родителите си.
Тръшкането е нормална част от развитието на детето. Приемете това предизвикателство, осъзнавайки Вашата значителна роля да помогнете на детето си да се научи да се справя с емоците си. Гледайки как се справяте Вие с емоциите си, Вашето дете се учи. Бъдете добър пример!
