психолог
Евелина Чанева е психолог, специалист по ранно детско развитие и сертифициран биофийдбек терапевт. Има интереси и опит във възрастовата, педагогическа и социална психология. Работи успешно с деца и консултира и подкрепя родителите им по въпроси за развитието, емоционална интелигентност и поведенчески особености. Работи като психолог в Дневен център за деца с увреждания в гр. Пловдив. Можете да си запишете час за безплатна консултация на тел. 0889 48 25 59
Родителската роля за много хора е желана и добре планирана, въпреки това, може да бъде и много изискваща. Динамичното ежедневие, напрежението, липсата на сън и честата смяна на емоциите могат да доведат до състояние на изтощение, известно като родителско прегаряне (бърнаут).
Родителският бърнаут е синдром, характеризиращ се с емоционално, физическо и психическо изтощение, свързано с хроничния стрес от родителството. Това е състояние на дълбоко чувство на изчерпване; усещане за откъснатост от детето, изпитване на по-малко радост от преживяванията с него; усещане за липса на компетентност, постоянни съмнения в способностите си като родител и в справянето със задачите, свързани с отглеждането на детето. Това състояние засяга както майките, така и бащите.
Ако имате тежък ден всеки ден, това е знак, че трябва да промените нещо в живота си. Вие заслужавате да се чувствате добре. И детето ви заслужава да най-доброто от вас. Разпознаването на симптомите е от решаващо значение за навременно търсене на подкрепа и е първата стъпка в предотвратяването на родителския бърнаут. До известна степен е въпрос на промяна на навиците: да се грижите за себе си по малко през деня. А донякъде е и въпрос на промяна на нагласата: да намерите вътрешния си мир. Постигането на тази промяна изисква усилия.
Очаквания, които се разминават с реалността
Родителството не е само това, което виждаме по рекламите или по перфектните снимки в социалните мрежи. Често в родителите се поражда напрежение, защото имат определени очаквания от децата си. За съжаление, тези очаквания не винаги отговарят на реалните възможности на децата. Независимо дали става дума за умения или поведение, добре е да знаем какво е характерно за възрастта им. Провокативното поведение на малките деца може да e начин за общуване и свързване с родителя, а не израз на неуважение. Децата осъзнават собствената си личност и умения, минавайки през период на инатене и тръшкане. За да избегнем напрежението от нереалистичните очаквания, добре е да наблюдаваме децата си и да се опитаме да ги разберем, преди да реагираме емоционално на поведението им. Винаги е по-добре да поговорите със специалист, отколкото да влизате в „омагьосан кръг“, правейки едно и също, но с очаквания за промяна.
Лични граници
Личните граници, макар да са особено важни в интимните връзки, също така силно влияят и върху приятелствата ни, върху семейните ни взаимоотношения, дори и върху професионалните такива. Човек, който „пази“ личните си граници, се обича и уважава, цени личното си време, изразява чувствата си и може да поема отговорност и да делегира правомощия на други хора. Това е свързано с умението да се казва „не“ без чувство за вина. Когато не можем да определим, да заявим ясно и да защитим границите на собствената си личност, да дефинираме и задоволим собствените си потребности, постепенно се изгубваме и трупаме все повече неудовлетворение, гняв и недоволство. Тук можем да помислим и за баланса между работа и личен живот. Ако нашата граница бъде пресечена, губим самообладание и не можем да контролираме повече разочарованието си. Затова е добре да поставим нашите граници преди да сме достигнали лимита си. Личните граници са индивидуални, защото всеки родител е отделна личност със свой темперамент и предистория, има различни ценности, променящо се настроение и т.н. Винаги, когато забележите, че започвате да се дразните, спрете. Запитайте се от какво се нуждаете в момента и се опитайте да направите необходимото. Това е вашият живот и той е под ваш контрол, независимо дали се чувствате така или не.
Поставянето на личните ни граници е важна крачка към повишаване качеството на отношенията между деца и родители, както и между хората по принцип.
Грижа за себе си
Децата се учат от своите родители как да бъдат щастливи. Затова е важно първо да се погрижим за своето щастие и удовлетвореност като личности, а не само като родители. Ако искате детето ви да стане спокоен и уверен възрастен, вие трябва да сте такива. Грижата за себе си, обичта и уважението към собствената си личност е важен урок, който преподаваме на децата си най-вече чрез поведението си. Човек, който се приема, обича и уважава по един здравословен начин, може да обича другите свободно, зряло и освободено от очаквания. Едно от най-добрите неща, което един родител може да направи за децата си, е да се погрижи за себе си. Любовта към другите започва от любовта към себе си. Необходимо е да продължим да се развиваме и да се разгръщаме в различни житейски сфери. Децата не могат и не бива да бъдат единствена цел и смисъл на живота ни – това е твърде тежко бреме за тях и ограничава родителите като личности. Поставете грижата за себе си, съня и балансираното хранене като приоритет. Отделяйте време за периодични почивки и не се отказвайте от хобито си. Инвестирайте в себе си: не отлагайте повече курса, на който искате да се запишете, или тренировките.
Личностни качества
Способността да не реагирате прекалено или да не приемате трудностите или критиката твърде лично, помага да запазите ума си ясен и да се чувствате в мир. Преследването на перфектното не носи ползи, а само напрежение. То ни кара да се сравняваме и състезаваме с другите родители и засилва напрежението още повече. Оставете настрана перфекционизма и нереалистичните стандарти (към себе си и към другите). Приемете, че родителството е предизвикателство и е несъвършено.
Различие в родителските стилове
Родителите във всяка двойка идват от различни семейства и съответно техният личен опит е различен. Старайте се да обсъждате ситуациите, които пораждат напрежение, без да търсите виновен. Опишете на партньора си как сте се почувствали или как би ви се искало да се развие случилото се. Стилът на общуване между възрастните „задава тона“ на семейните взаимоотношения и личният пример на родителите също оказва значително влияние върху качеството на ежедневието ви. Стремете се да поддържате правилна семейна йерархия – здравословно построени са отношенията, при които родителите са тези, които носят отговорност за децата и притежават авторитет в основното семейство. Свържете се отново с партньора си: общувайте открито, планирайте вечери за „срещи“ или някакво време само за вас двамата.
Липса на подкрепа
Често младите родители се чувстват самотни. Самотата може да засегне всеки и тя е полезно чувство, защото ни сигнализира какво трябва да направим – да намерим компания. Самотата е необходима точно както жаждата и гладът. Ако на свой риск я пренебрегвате, тя може бъде една от основните причини за влошаване на психическото и физическото ви здраве. Чувството за самота води до състояние на свръхбдителност към външни заплахи и отхвърляне, прави ни прекалено чувствителни към евентуално отблъскване или безразличие. Дори да сме на ръба на силите си, ние се боим да се върнем в центъра на събитията, за да не ни отблъснат, и затова още повече се откъсваме от хората.
Подкрепата може да е физическа, за да ви остане време да се наспите или просто да има кой да ви изслуша и да бъде съпричастен с вас, докато вие давате всичко от себе си. Да бъдете изслушани, да бъдете чути, да не бъдете съдени за чувствата, които родителството предизвиква у вас, не е задължително работа на професионален терапевт. Търсете и приемайте помощ от семейство и приятели!
Няма правилно или грешно
Преживяванията ви като родители не са правилни или грешни. Колкото и странни или необикновени да ви се струват, не ги задържайте в себе си. Търсете подкрепа или професионална помощ. Преподредете приоритетите си и се съсредоточете върху истински важните за вас неща. Родителският бърнаут е реален и сериозен проблем, но не е непреодолим. Разпознавайки признаците и прилагане на ефективни стратегии за справяне, можете да възстановите своето благополучие и отново да намерите радост в родителството.
Източници: Петрова, Ел. „Съзнателно родителство“ 2024, Пери, Ф., „Книгата, която искате родителите ви да бяха прочели, а децата ви ще са благодарни, че сте го направили“, 2019; Маркам, Л. „Спокойни родители – щастливи деца“, 2019; Марковска, В, личен блог, 2025г., Юл, Й. „Това съм аз, ти кой си?“, „Изкуството да казваш „Не!“
