Евелина Чанева е психолог, специалист по ранно детско развитие и сертифициран биофийдбек терапевт. Има интереси и опит във възрастовата, педагогическа и социална психология. Работи успешно с деца и консултира и подкрепя родителите им по въпроси за развитието, емоционална интелигентност и поведенчески особености. Работи като психолог в Дневен център за деца с увреждания в гр. Пловдив. Можете да си запишете час за безплатна консултация на тел. 0889 48 25 59
Кога говорим за проблеми с общуването при децата?
Всичко, което би могло да затрудни комуникацията, е проблем в общуването – трудности при усвояването, разбирането, продукцията и използването на езика; липса на желание за интеракция; увреждания.
Какви са най-честите причини?
Децата се учат имитирайки възрастните. За да се случва този процес, е необходимо да има контакт, да можем да привлечем и задържим вниманието им, да сме сигурни, че ни чуват и виждат, и че имат необходимите умения да имитират звук или движение; комуникацията да е съобразена с нивото на интелектуалното развитие.
В ранна детска възраст речниковият запас е ограничен и общуването е предимно невербално и то най-често с възрастни. Възрастните разчитат невербалната комуникация по-добре, но въпреки това комуникацията не е пълноценна.
При общуване с връстници поведението е значим фактор за приемането от другите деца. Агресивните деца с нисък самоконтрол често са отхвърляни и това може да ги накара да се чувстват самотни.
Проблемите в общуването при децата могат да се дължат на липса на социални умения, поведенчески особености или проблеми в невро-психичното развитие.
Кога можем да говорим за аутизъм?
Аутизъм или генерализирано разстройство на развитието е диагноза, която се поставя само от лекар специалист в детското развитие – детски психиатър или невролог. Има ранни маркери, които биха могли да ни наведат на мисълта за проблеми в развитието. Част от най-характерните и най-често споменаваните са: липса на очен контакт, липса на интерес за общуване, ограничена мимика, повтарящи се еднотипни движения, игра с играчки не по предназначение, проблеми със сензорната обработка, късно проговаряне или липса на реч, избирателно хранене и други. Вариантите на проява на тези характеристики, комбинациите на нарушения и личностните особености са толкова многообразни, че всеки отделен случай трябва да бъде разглеждан в своята уникалност и единство от тази позиция да се търсят терапевтични перспективи. Това са нарушения в комуникацията и интеракцията, които обикновено са видими до 2-годишна възраст.
Термин с история, а не „модерна“ диагноза
За пръв път терминът „аутизъм“ е използван през 1916 година от швейцарски психиатър като описание на поведение, отличаващо се със склонност към изолация и отдръпване от външния свят. Години по-късно, при наблюдение на група деца се забелязва тенденция към генерално оттегляне от връзката с другия, изразяващо се в различни прояви на самоизолация, липса на референтна усмивка (типична около втория месец) и жестова експресия при комуникация. При носене на ръце в шестия месец отсъствали прояви на адаптация на тялото на детето към тялото на възрастния. А около осмия месец не се забелязвал сепарационен страх и страх от непознати. Отчитали се и значителни особености в употребата на речта. В отношението си със света, наблюдаваните деца избягвали промените. Поведението им може да се състои от сложни и съставни повтарящи се действия, особено при дейностите от ежедневието. Те могат да се проявяват във формата на стереотипни движения (пърхане с ръце, подскоци, въртене на предмети или въртене около собствената си ос). Чрез подобни поведения децата упражнявали контрол или си осигурявали безопасност, но също така и често извличали удоволствие. В допълнение на описаните характеристики, се отбелязва и съществуването на така наречените „островчета на способности“, които някои деца демонстрират в определени области.
През 1976 година са систематизирани основните симптоми на аутизма, които на поведенческо ниво са приложими и до днес. При осмислянето на аутизма, на преден план се извеждат нарушенията в социалните взаимоотношения, задръжките в езиковото общуване (вербално и невербално) и трудностите в символизацията (въображение и символична игра). Очертават се няколко групи симптоми:
- Сензорни индикации, свързани с повишена или намалена сензитивност към светлина, шум, докосване, миризми, вкус.
- Особености на социалните връзки: затруднен очен контакт; неразбиране на емоциите; затруднения да различават одушевени от неодушевени предмети.
- Особености на поведението: стереотипни движения, ритуализация на поведението, стремеж към неизменност на средата. Доведени до крайност, стереотипните движения се превръщат в автостимулация, която няма никаква друга функция, освен доставяне на сензорно удоволствие и детето трудно може да бъде откъснато от него. При част от децата се отчитат поведенчески прояви като агресия, автоагресия или хиперактивност. Често при децата от аутистичния спектър се отчитат нарушения на съня и силно изявени предпочитания в храненето.
- Особености на речта: изразяват се преди всичко в нарушения на комуникативната функция на речта. В речта на аутистичните деца често присъства ехолалията – детето повтаря изреченията, както ги е чуло, без да ги приложи към себе си. При липса на разбиране за социалните взаимодействия и с нарушение на способностите за въображение, за детето с аутизъм е много трудно възприемането на ролите „аз“ и „ти“. При тях се наблюдава буквално разбиране на речта. Характерна е особена интонация – равна и монотонна или с неочаквани промени. Децата срещат затруднения не само при разбирането на говоримия език, но и на другите комуникативни сигнали като жестове, мимика, език на тялото. При част от децата не се наблюдава речева продукция.
- Особености на играта: първият признак е склонността на децата да играят сами. Обикновено те не играят с играчките по предназначение – занимават се с различни манипулации с предмети или части от своето тяло. Предпочитат игра със странни предмети, като често се привързват към предмети, които предлагат сензорна стимулация или предполагат подреждане в определен ред или модел. Аутистичните деца не могат да играят символични игри.
През 1980 година аутизмът се включва в психиатричната класификация като „Генерализирано разстройство на развитието“. Това понятие постепенно се заменя с термина „Разстройство от аутистичния спектър“ в клас „Невроразвитийни разстройства“ в актуалната класификация.
Безспорен е фактът, че в последните десетилетия РАС засяга все повече деца. Заради липсата на биологични маркери за аутизма, поставянето на диагноза се базира преди всичко на обективно наблюдение на детето. Следва да се има предвид, че характеристиките на децата на нивото на социо-комуникативното и познавателно развитие, както и нивото на типичните „аутистични“ поведения са изразени в различна степен при различните деца. Това изисква оценката на състоянието и преценката на възможните терапевтични интервенции да се индивидуализира във случая на всяко дете. Поставянето на диагноза се случва след проследяване на развитието от мултидисциплинарен екип от педиатър, невролог, психиатър, психолог, логопед.
Източници: Цветанова А., Начева Ст., „Уникалното дете – типичният и атипичният път на развитието“ II част, 2022г; Бръчкова, М. „Аутистични нарушения при децата и терапевтични подходи за преодоляването им“ 2011г.; Терзиев Д., Аврамова Ат., Полнарева Н., сб. „Разстройства от аутистичния спектър“ 2016г.; Лазарова М., Гъдева Д., Циркова Д., Ранни знаци за аутистични тенденции при бебета и малки деца в сп. „Практическа педиатриа“2018г.
