Психолог
Евелина Чанева е психолог, специалист по ранно детско развитие и сертифициран биофийдбек терапевт. Има интереси и опит във възрастовата, педагогическа и социална психология. Работи успешно с деца и консултира и подкрепя родителите им по въпроси за развитието, емоционална интелигентност и поведенчески особености. Работи като психолог в Дневен център за деца с увреждания в гр. Пловдив. Можете да си запишете час за безплатна консултация на тел. 0889 48 25 59
Емоционална интелигентност
Няма лоши емоции. Всички те са тук, за да ни насочат вниманието към вътрешния ни свят. На емоционална интелигентност се учим цял живот и никога не е прекалено рано да започнем да говорим на децата си за чувствата и как да ги изразяваме.
Какви са разликите между емоции и чувства? Емоциите са по-кратки, но по-интензивни усещания и имат лицеизраз. Те са свързани повече с вътрешните ни усещания. Чувствата са по-продължителни усещания и може да нямат външно проявление. Първоизточник на чувствата е социалната среда. Това означава, че чувствата са социално обусловени.
Емоционалната интелигентност е способността ни да управляваме както собствените си емоции, така и да разбираме емоциите на хората около нас. Тя включва пет ключови елемента: самосъзнание, саморегулация, мотивация, емпатия и социални умения. Те ни помагат да изградим здрави и продуктивни взаимоотношения с другите. А тези взаимоотношения са от голямо значение за нашето здраве – както психическо, така и физическо.
Психосоматика
Понякога тялото ни „говори“ – усещаме емоциите в различни части от тялото си. По-често обръщаме внимание на физическа симптоматика, вследствие на стресова ситуация: боли ме коремът, свит ми е стомахът, не ми се яде, боли ме главата, не ми се спи, пак ми се пишка и т.н. Ако подобни оплаквания зачестят, а лекарите не виждат причина, поговорете с детето за емоционалните му преживявания.
Страх
Състоянията на страх се свързват със самота, непознатост, внезапно променяне на стимула, болка и др. Страхът зависи от цялостната ситуация, от индивидуалните различия, темперамент, предразположения, интелектуално развитие, от опита. Преживяването на страха е свързано с познавателното развитие. То дава възможност на детето да обхване събитията в тяхната връзка и да открие техния смисъл. За да бъде интерпретирано дадено събитие като пораждащо страх, това предполага разбиране и известно самопознание.
Страхът е тук, за да ни пази – да ни даде сигнал, че нещо може да е опасно за нас, да повиши вниманието ни и да настрои тялото ни в режим на готовност за реакция.
Начини за справяне със страха: Фокус към поведението – наблюдаваме собствената си реакция и се опитваме да я овладеем. Техниката на десенсибилизация се основава на съчетаването на предизвикващия тревога стимул с преживявания на удоволствие и релаксация и систематично придвижване от най-слаби към най-силни стресогенни ситуации. Можем да се тренираме и като наблюдаваме някой друг да как се справя с лекота и да се опитаме да приложим новия модел в нашия живот. Другият начин е да се фокусираме върху преживяването на стресовата ситуация, да си дадем възможност да видим, че влиянието на това, което плаши не е толкова силно, не е толкова страшен, колкото ни се струва. Тази техника се нарича сенсибилизация и включва обсъждане и създаване на стресова ситуация във въображението, а после – в реалния живот.
Гняв и агресия
Ако нашата граница бъде пресечена, губим самообладание и не можем да контролираме повече разочарованието си. Затова е добре да поставим нашите граници преди да сме достигнали лимита си. Гневът е тук, за да ни покаже, че някоя наша граница е пресечена или някоя потребност – незадоволена.
Личните граници са индивидуални, защото всеки човек е отделна личност със свой темперамент и предистория, има различни ценности, променящо се настроение и т.н. Личните граници се изразяват посредством личен език – те заявяват: „Това съм аз.“, „Аз съм такъв.“; „Аз мисля така.“. Трябва да говорим от свое име. Поставената граница от страна родителя трябва да бъде толкова ясна, че да казва на детето какво означава неприемливо поведение и с какво приемливо поведение може да го замести. Границата трябва да бъде поставена така че да предизвика най-малко негодувание у детето и да запази достойнството му.
Това важи и за децата. Научете ги да заявяват и да отстояват личните си граници. Имаме право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение. Не подценявайте силата на личния пример.
Когато малко дете удря или хапе – независимо дали агресията е насочена към родител, близък или друго дете – това със сигурност е тревожно за родителите. Но при децата между 1 и 3 години, това е често срещана реакция за израз на недоволство или при несправедлива ситуация, а понякога и от интерес как ще реагира другия. Тези прояви не правят детето агресор, но е много важно каква ще бъде вашата реакция за поведението му в бъдеще. Основната причина за удрянето и хапането е липсата на самоконтрол. Малките деца са реактивни, техният мозък е в процес на активно развитие и не е способен да реагира обмислено в силно емоционална ситуация. Те не са в състояние да общуват добре вербално, така че използват тялото си, за да изразят чувства като гняв, разочарование, скука, изтощение, глад или стрес. Родителят помага на детето да изрази недоволството си по приемлив начин и се опитва да прояви разбиране. Така се поставя акцент върху корена на проблемното поведение и нуждите на детето и то получава информация какво да прави. Уважавайте, приемайте и назовавайте емоцията, но давайте и алтернатива (приемливо поведение).
Как децата преживяват самотата?
Самотата е болезнено чувство и може да се открие още от най-ранните периоди на живота. Това е преживяване, свързано с усещането за изолираност, изоставеност, враждебност от страна на другите, за безполезност и ненужност. Състоянието на самота изпразва живота от неговия смисъл, затваря перспективата за бъдещето и затруднява формирането на реалистична самооценка.
Самотата не е физическо състояние. Детето може да е оставено самò, но това не означава, че то се чувства самотно. Самотата е преживяване, което е свързано с чувството на отделеност, и тя обхваща мислите, чувствата, поведението. Детето, което изпитва самота, е склонно към самообвинение и неувереност във връзките си с другите. Тези деца имат ниска самооценка, която допълнително влияе върху възможността да изградят връзки с връстниците.
Източници: Петрова, Ел. „Съзнателно родителство“ 2024, Боулби, Дж. Attachment and loss, 1969, 1973; Rutter, M. Child development 1979; Бандура, А., Рос, Д. и Рос С, 1963; Стаматов, Р. „Детска психология“ 2012г.
