(Още няма оценка) 
Loading...
Елина Йорданова е старши медицински лаборант. Регионален мениджър на лаборатория Кандиларов.
Храната ни доставя необходимите ни вещества като въглехидрати, протеини, мазнини, витамини и минерали. Но някои от тях или техните метаболити могат да ни причинят оплаквания като диария, подуване на корема и газове, обриви, главоболие, гадене, умора, болки в корема, хрема и повишено отделяне на мукус, рефлукс, зачервяване и подуване на кожата. Това явление е известно като хранителна непоносимост.
Хранителната непоносимост (хранителен интолеранс) е неалергична реакция на даден човек към определена храна или компонент от храната, които са трудни за преработване от организма. Механизмите на отключване на хранителната непоносимост могат да бъдат: токсични, фармакологични или метаболитни. Външните прояви на хранителната непоносимост към определен вид храна наподобяват тези на хранителна алергия, но не са предизвикани от имунни процеси. За разлика от хранителната алергия, в чиято основа лежи типична имунологична реакция от „бърз тип”, при хранителната непоносимост причините са много по-разнообразни и варират от забавен тип имунологични реакции до ферментна недостатъчност и реакции, наподобяващи хронична хранителна интоксикация. Понякога е възможно да се получат реакции от смесен тип, при които имаме елементи както на хранителна алергия, така и на хранителна нетолерантност. При случаите на хранителна непоносимост са неуместни и неподходящи алергичните кожни тестове. Доказването на хранителна непоносимост към дадена храна се определя само с кръвен тест.
При класическата хранителна алергия се развива реакция от бърз тип, обусловена от антитела от клас IgE, докато при типичната хранителна непоносимост се активират антителата от клас IgG. Затова и реакциите при хранителна алергия са много бързи и се проявяват до 2 часа след консумацията на определена храна, докато при хранителната нетолерантност реакциите могат да отнемат много повече време – часове, дори дни.
„Хранителна нетолерантност“ и „хранителен интолеранс“ спадат и към невъзможността на организма да разгражда конкретни хранителни вещества. Обикновено това се дължи на недостиг или пълна липса на необходимите за храносмилането им ензими, както и на дефекти в транспорта им. Неразграденото вещество се събира в дебелото черво. Там, под въздействието на бактериите в процеса на гниене, се отделят газове и токсини, които причиняват по-леки и по-тежки неразположения. Понякога се увреждат тънките черва, с което се нарушават процесите на всмукване на останалите нутриенти, влошава се храненето и се формират хранителни дефицити, които са предпоставка за различни функционални разстройства и заболявания.
Най-често срещаните хранителни непоносимости са към глутен, хистамин, лактоза и фруктоза. Според неофициални данни засегнатите от хранителни непоносимости са над 20% от населението. Тревожното е, че хранителната нетолерантност се увеличава стремително и това се отдава на все по-индустриализираното производство на храната, на манипулирания ѝ състав и многото синтетични добавки в различните продукти.
Фруктозна непоносимост
Фруктозата е монозахарид, срещащ се основно в плодовете и под формата на глюкозо-фруктозен сироп в различни видове напитки, също така е компонент на захарозата (бялата кристална захар). Фруктозната непоносимост е метаболитно заболяване, при което има дефект в разграждането на фруктозата – липсва или е силно намалена активността на ензима Алдолаза В. Вследствие на това се натрупват токсични метаболити и се наблюдават чести понижения на кръвната глюкоза (хипогликемии).
Фруктозната непоносимост не трябва да се бърка със състояние, наречено фруктозна малабсорбция, при което клетките на червата не могат да абсорбират нормално фруктоза, което води до подуване, газове, диария или запек и коремна болка. Непоносимостта към фруктоза може да доведе до имунен дефицит, алергии, косопад, преждевременно стареене, промени в настроението, нарушения на съня и дори депресия. Организмът ни не е приспособен да се храни целогодишно с плодове като грозде, киви, ананас, манго и ягоди през зимата. Може и да ни изглежда естествено днес, но това не е нормално! Освен това, плодовете стават все по-сладки чрез селекция, а фруктозата се добавя в големи количества в много промишлено произведени храни. Това количество фруктоза може да претовари червата, тя да не се абсорбира напълно и чревните бактерии да я метаболизират, при което в червата се образува голямо количество газ.
Освен това, фруктозата свързва важни есенциални вещества, които след това не могат да се абсорбират от червата. Губят се медта и цинкът, както и много важната за мозъка аминокиселина триптофан, от която се произвежда хормонът на щастието серотонин в мозъка. Ето как една хранителна непоносимост може да се превърне в депресия. И тъй като хормонът на съня мелатонин се образува от серотонина, не са изненадващи нарушенията на съня при наличие на непоносимост към фруктоза. Затова е много важно, освен доказването на дадена хранителна непоносимост, и измерването на микроелементите, витамините и незаменимите аминокиселини в кръвта.
Лактозна непоносимост
Млечните продукти съдържат две вещества, към които може да се развие реакция – лактоза и казеин. Обикновено по-проблемна е лактозата. Тя представлява специфична млечна захар, която се разгражда в тялото от ензима лактаза. Когато нивата на този ензим са ниски, тялото не може да разгради лактозата. Това състояние се нарича лактозна непоносимост и се характеризира със симптоми като болка в корема, подуване, диария, газове, гадене и повръщане.
Около 65% от населението на земята има проблем с лактозата и страда от тази непоносимост, предимно това е населението в Азия, докато в Европа тя е по-слабо разпространена. Какво може да се направи по въпроса? В днешно време има множество алтернативи – може да се изключат напълно млечните продукти от менюто, да се заменят с веган млека и сирена или да се приема лактаза под формата на хранителна добавка. Според различни проучвания зрелите сирена и ферментиралите млечни напитки като кефир се храносмилат по-лесно от тялото, защото съдържат по-малки количества лактоза.
Глутенова непоносимост
Глутеновата непоносимост е свързана с неспособността на организма да разгражда глутен – протеинът, който се среща в житните култури и който придава на хлебните и тестени изделия типичните им нишки, плътност и пухкавина. Цьолиакията се характеризира с много тежки и продължителни симптоми. При нея се наблюдава имунен отговор след консумацията на глутен, което я характеризира като автоимунно заболяване. Това състояние е различно от житните алергии, при които тялото произвежда специфични антитела след консумацията на глутен.
Непоносимостта и алергията не бива да се бъркат – те са отделни здравословни проблеми и двете са свързани с консумацията на глутен, но реакцията, която се случва в тялото, е различна (макар и симптомите понякога да съвпадат).
Симптомите на този вид непоносимост варират от пациент до пациент, но обикновено са свързани с болка, подуване, газове и диария, както и болки в ставите и кожни проблеми. Често симптомите се появяват от няколко часа до няколко дни след консумацията на проблемните храни. По тази причина много хора дори не подозират, че страдат от такава непоносимост.
Храните, които трябва да се избягват в този случай, са – хляб, тестени изделия, зърнени храни, бира, печива, крекери и други хлебни снаксове, както и сосове, дресинги и грейви, особено соев сос. С тази непоносимост трябва да се внимава много, тъй като глутенът служи като слепващ агент и често се добавя в различни хранителни продукти и неволната консумация е проблем.
Непоносимост към хистамин
Хистаминът е биогенен амин, произвеждан от бактерии по време на ферментация и от мастоцитите, които го отделят при активацията си. Той е естествен ендогенен химикал, който участва в различни функции на имунната, храносмилателната и нервната система. Особено важен е като защитен механизъм срещу инфекции. Като вазоактивен медиатор той играе доминираща роля при алергични състояния. В тези случаи хистаминът създава незабавен възпалителен отговор към алергени. Вследствие на това се получават кихане, сърбеж и сълзене на очите. По този начин се дава възможност на тялото да изхвърли потенциалния вредител. Част от хората могат да храносмилат и разграждат хистамина без проблем. Други обаче не са в състояние да разграждат правилно хистамина, което води до неговото натрупване в организма. Най-честата причина за непоносимост към хистамин е нарушената функция на ензимите, отговорни за разграждането на хистамина – диаминооксидаза и хистамин N-метилтрансфераза.
Симптомите на непоносимост към хистамин включват – зачервяване на кожата, главоболие, копривна треска, сърбеж, безпокойство, стомашни болки, диария, ниско кръвно налягане, сърцебиене и задух.
Хората с непоносимост към хистамин трябва да избягват храни с високо съдържание на този природен химикал, включително – ферментирали храни, сушени меса и плодове, цитрусови плодове, авокадо, отлежали сирена, пушена риба, оцет, заквасени храни като мътеница и ферментирали алкохолни напитки като бира и вино.
FOX тест за непоносимости – 283 хранителни антигена
За разлика от класическите алергии, при които се образуват IgE антитела за бърза алергия, при хранителната непоносимост се образуват антитела IgG, предизвикващи забавен тип реакция. Състоянието се нарича още „хранителна свръхчувствителност”. В този случай се формират специфични IgG-антитела, които приемат определени хранителни белтъци като чужди антигени. В резултат възниква забавена имунна реакция – в рамките на няколко дни.
Диагностичен обхват
Мляко и яйца, месо, риба и морски дарове, зърнени храни и семена, ядки, бобови растения, плодове, зеленчуци, подправки, ядливи гъби, нови храни, кафе и чай. Пълният списък с изследваните храни можете да прегледате в брошурата на теста.
Диагностичен метод
Ензимен-алерго-сорбентен тест.
Вид проба
1-4 мл венозна/капилярна кръв в серумна епруветка.
Срок за издаване на резултат
До 7 дни.
Специални изисквания
Няма, кръв може да бъде взета по всяко време.
Клинично приложение
Уртикария, дерматит, акне, сърбеж, астма, персистираща кашлица, постоянен глад, подуване на корема, къркорене на червата, запек или диария, главоболие, мигрена, нарушения на съня, умора.
И не забравяйте, здравето е лична отговорност и силата е във вашите ръце!
