Замислял ли си се някога, че точно ти държиш в ръцете си шанса на едно семейство да има собствено дете? Че точно ти си неговата възможност да случи съкровената си мечта да чуе онова разтопяващо сърцето „мамо“ или „тати“. Замислял ли си се колко пълен става животa на човек, който дава, помага и усмихва и как това буквално за минути може да осмисли съществуването му?
Стотици хиляди са семействата в България, които имат нужда от донорски репродуктивен материал, за да станат родители. А донорите са многократно по-малко. За причината ще поговорим с Ирина Карабельова – акушерка в ин витро клиниката към болница „Селена“.
Ин витро клиниката към болница „Селена“ е най-големият център за асистирана репродукция в Южна България. Имате ли пациенти, чакащи за донорски репродуктивен материал?
В списъка на чакащи за донорска яйцеклетка вече фигурират над 300 имена. Нуждата от донорска сперма също започва да се изостря.
Кой е по-склонен да дарява – мъжете или жените?
Жените по правило са по-родителски настроени. Нивото на емпатия в повечето случаи при тях е по-високо от това на мъжете, а и комуникацията по темата е насочена повече към дамската аудитория. Може би затова в национален план жените дарители са повече от мъжете, въпреки че процедурата при донорките изисква по-голям ангажимент отколкото при донорите. Парадокс е и това, че изискванията, на които трябва да отговарят жените, са повече от тези, които се отнасят към мъжете, желаещи да дарят. В болница „Селена“ числото на даряващите жени и мъже е относително еднакво. Малко са и донорите, и донорките, което ни поставя в ситуация, която ни налага да внасяме репродуктивен материл от чужбина.
Коя е най-честата бариера за донорите?
И за донорите, и за реципиентите, най-притеснителният въпрос е „Чие е детето всъщност?“. А всъщност притеснението относно това чии гени ще носи то и на кого ще прилича е напълно неоснователно от гледна точка на науката. Ако в миналото се смяташе, че генетичната идентичност се определя изцяло от гените, които наследяваме от родителите си, то днес науката прави разлика между геном и епигеном. Генетичният материал на нашите клетки не е единственият, който определя кои сме ние. От значение е и как растат и как се делят клетките, за да образуват нашия организъм.
Бременността не е просто механично износване на бебето и неговия наследствен генетичен материал – тя е активен, динамичен процес на взаимодействие между организма на майката и детето, при който се залага бъдещето на това дете, неговото здраве и характеристики. Жените, които са забременели с донорска яйцеклетка имат ключова роля в генетичното развитие на бъдещото дете. Казано накратко – в друга матка това дете не би било същото.
Има ли някакви ограничения, които стоят пред кандидат-донорите?
Доскоро имаше една горна граница на възрастта на кандидат-донорките, която отпадна. За момента изискването е да не са поставяни под запрещение и да са физически и психически здрави. И жените, и мъжете, желаещи да дарят, ще преминат през обстойни прегледи и изследвания. Много ценен здравен скрининг, който при нас е изцяло за сметка на болница „Селена“. Още едно условие е бременностите, реализирани от донорите да са не повече от пет. В това число са и собствените. Така например, ако донорът има две деца, от неговия донорски материал могат да се родят не повече от три деца. Едно задъжително условие за жените донорки е да имат поне едно живородено дете.
Смята се, че жените донори се подлагат на агресивна хормонална стимулация. А също и, че процедурата е болезнена. Така ли е?
Процедурата по донорство не крие никакви рискове за донорката. Хормоните, които се подават са такива, които се произвеждат от организма ни, а дозата е тази, която тялото ни би произвело за около два месеца. Целта е да се стимулира отделянето на повече фоликули. И за да успокоя още някои притеснения – това не влияе по никакъв начин на яйчниковия резерв на жената. Не се застрашава по никакъв начин и способността й да забременява и износва дете по-късно. Пункцията се извършва с местна анестезия. Процедурата е безболезнена и безопасна и след нея не се изисква болничен престой.
Донорите все пак се налага да пътуват до болницата, евентуално да отсъстват от работа и като цяло да бъдат ангажирани за периода на подготовка?
Всъщност за мъжете подобен казус няма. При тях процедурата е доста опростена. Жените действително имат ангажимент и се налага да посещават болницата по-често. Затова болница „Селена“ обезщетява финансово и донорите, и донорките съгласно Наредба №28/2007 г. на Министерство на здравеопазването за дейностите по асистирана репродукция.
