Д-р Янаки Янакиев е водещ ортопед-травматолог в България, началник на отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Медлайн“ в гр. Пловдив. Той даде интервю специално за читателите на сп. АПТЕКИ 36.6.
1. Представете се на читателите на списание „АПТЕКИ 36.6“.
Казвам се Янаки Янакиев. Работя като ортопед травматолог вече 33 години и трябва да кажа, че става все по-трудно да бъдеш лекар не само у нас, но и в световен мащаб. Работил съм в Хирургиите, Старата ортопедия, Окръжна болница и др. Сега работя в болница Медлайн. Казвам имената на болниците така както са популярни сред хората в Града. Тук сред нас ортопедите да кажеш, че си работил в Старата ортопедия е особен вид гордост. Все едно, че си служил в Старата гвардия на Наполеон. Има легенда, че сградата на това лечебно заведение (сега друга институция) е обитавана от духовете на някои от починалите лекари работили там, които се събират на рапорт в полунощ всяка седмица в бившата заседателна зала.
2. От Вашата практика кога едно дете трябва да бъде заведено на профилактичен преглед при ортопед? Какво представлява самия преглед?
Според наредба РД 09-458 на МЗ от 11.06.2001 е определено това да се прави в 3 ден, 3 месец и 6 месец. Прегледът се извършва първо от самия ортопед с неговите ръце. Това са няколко теста за стабилност на ставите. Извършва се преглед с ехограф и ако се наложи може да се направи и рентгенова снимка на по-късен етап, но само ако е наложително.Това са профилактичните прегледи за луксация (изкълчване) и дисплазия (недоразвитие) от вроден тип на тазобедрената става. Тези прегледи се извършват от ортопед. Иначе още при раждането на детето, гинеколозите и микропедиатрите в България са много добре подготвени и могат да диагностицират редица заболявания на опорно двигателния апарат и да насочат детето за ортопедично лечение.
3. Има ли статистически данни при каква част от децата се открива проблем? Кои са най-честите проблеми, с които се сблъсквате?
Изразът проблем може да се разглежда като отклонение в развитието на крайниците, гръдния кош и гръбначния стълб или като заболяване на същите. Отклоненията са изключително много повече от заболяванията, но те наистина са временен проблем, който се отстранява лесно. Заболяванията обаче в ортопедията са доста сериозен проблем. Те не се “израстват”, а се задълбочават ако не се лекуват правилно. За да се разбере колко са много е достатъчно читателят да си представи колко много хора страдат от коксартроза, която те наричат “шипове” на тазобедрената става. Причината за това заболяване в 90-98 % е именно дисплазията на същата става. Много често е плоското ходило. Хората у нас харесват турската дума “дюстабан”. Важно е да се знае, че проблемно е само болезненото плоскостъпие. Честотата му се увеличи значително през последните десетилетия, което се дължи на по-голямата слабост на съединителната тъкан в наши дни.
4. Има ли мерки, които родителите могат да предприемат, за да предпазят децата си от луксация и дисплазия?
Внимавайте в отговора! Не, но могат да ги предизвикат, дори ако детето се е родило здраво. Децата се раждат с луксация и дисплазия без да има вина никой за това, освен може би еволюцията на човека. Детето обаче може да се роди здраво и ако се постави с прибрани крака, стегнато повито с или без повой и така се отглежда, това може да доведе до дисплазия и дори до изкълчване. При всички случаи най-добре е веднага след раждането да се поставят профилактични гащички, които предотвратяват това и дори да подобрят някои гранични състояния.
5. Какво е мнението Ви за носенето на деца в кенгуру или слинг?
В световен мащаб се приветства носенето на децата в така наречените кенгуру и ергономична раница. Те трябва обаче да са съобразени с възраста и теглото. Слингът не укрепва добре торса на носеното дете – в някои позиции събира краката. Затова съветвам родителите да се въздържат от него, освен ако нямат някои лични причини за използването му.
6. Кога бебето се счита за подготвено да проходи и да поеме собствената си тежест върху стъпалата си?
Детето не трябва да се лишава от пълзенето. То е важен етап от развитието на двигателността. На 7-8 месеца е времето за пълзене. Детето се изправя на 9-10 месеца, а прохожда на 11-12. Не е проблем и дори е добре това да стане на 13-14 месеца, т.е. малко след годината.
7. Какво е мнението Ви за проходилките и бънджитата?
Проходилките са помощни средства, а не играчки или нещо, което да ни даде повече време за социалните мрежи. Проходилката, по-добре бутащата, а не седящата има място при обучение на закъснели с прохождането деца. Бънджито – ако се налага да забавляваме детето в него, е добре след 7-8 месец. Тук обаче трябва да обърнем внимание, ако детето е по-малко да не стига до пода, а ако е по-голямо и иска да подскача да се осигури опора на цяло ходило. Не е добре да достига до пода само с върха на пръстите си. Това може да доведе до отклонения в походката на по-късен етап.
8. Имате ли някакви препоръки към родителите при избора на обувки за малки деца?
Не съществуват обувки за прохождане. Ние сме създадени да ходим боси. Да премахнем някои заблуди. Глезенът не трябва да е стегнат, а напротив да е напълно свободен. Не трябва да имат повдигнат свод. Подметката не трябва да е твърда. Единственото твърдо в обувката да е задната част зад и около петата. Едно добро решение е детската маратонка, а през лятото сандали, затворени отзад. Подметката да преминава плавно в ток, а не токът да е отделен, за да не се получава пропадане на това място на ходилото на детето.
9. На какво родителите трябва да обърнат специално внимание при прохождането на детето? Има ли „червени флагове“, при които трябва незабавно да се посети ортопед?
Аз се ръководя от следните принципи: Всяко притеснение на родителя е “червен флаг”. Родителят винаги има право да се притеснява за детето си. Няма “смешни” притеснения. В нашата страна достъпът до специалист ортопед е бърз и лесен, което е рядкост за много страни в Европа. Затова без колебание при най-малкото притеснение или съмнение трябва да се търси консултация.
10. Има ли хранителни добавки, които препоръчвате за развитието на здрава костно-мускулна система при бебета и деца?
За намаляване на риска от рахит препоръчвам на бебетата приема на витамин Д под формата на капки. Не препоръчвам употребата на други хранителни добавки за развитието на здрава костно-мускулна система при бебета и деца, освен ако не се касае за някое болестно състояние.
