УМБАЛ „Св. Георги“
Д-р Васко Гръкланов, д.м. е опитен клиничен хематолог с над 14 години професионален опит в Клиниката по клинична хематология на УМБАЛ „Св. Георги“ – гр. Пловдив. Д-р Гръкланов активно участва в научни изследвания, международни обучения и конференции в областта на хематологията. Той е сертифициран в различни направления, включително трансплантация на хемопоетични стволови клетки, диагностика и лечение на малигнени заболявания на кръвта и използване на съвременни терапевтични подходи. Участвал е в обучения в престижни институции като Oxford University Hospitals и Университетската болница в Загреб.
Член е на множество професионални организации, включително Българското медицинско сдружение по хематология, Европейската асоциация по хематология и Американското общество по клинична онкология.
Витамин D отдавна е познат като ключов регулатор на калциево-фосфорната хомеостаза, но през последните две десетилетия научните данни очертават далеч по-широк профил на неговите биологични действия. Все повече автори го определят като „слънчев хормон“, който участва в имунната регулация, възпалението, клетъчната сигнализация и контрола на пролиферацията [1, 2]. Тези механизми изглеждат особено релевантни при онкохематологичните заболявания, където се наблюдава хронична имунна дисрегулация.
Активната форма на витамин D – 1,25(OH)₂D – осъществява биологичните си функции чрез свързване с витамин D рецептора (VDR), експресиран не само в костите, червата и бъбреците, но и в широк спектър от имунни клетки като Т и В лимфоцити и макрофаги [3]. Наличието на VDR в лимфоидните клетки поражда хипотезата, че витамин D може да влияе върху канцерогенезата, туморната прогресия и отговора към терапията при лимфоми, хронични левкемии и множествен миелом [4].
Клинични наблюдения подкрепят тази хипотеза. При дифузен В-едроклетъчен лимфом и хронична лимфоцитна левкемия ниските нива на 25(OH)D корелират с по-лоша обща преживяемост и по-неблагоприятен терапевтичен отговор [5, 6]. При множествен миелом дефицитът на витамин D е често срещан и може да засили костната симптоматика и да утежни клиничния ход на заболяването [7].
Освен биологичните ефекти, важно е да се подчертае и епидемиологичният аспект. Дефицитът на витамин D представлява глобален проблем и засяга между 14% и 92% от пациентите с неопластични заболявания според различни публикации [8]. В този контекст корекцията на витамин D изглежда привлекателна интервенция – безопасна, нискобюджетна и потенциално полезна.
В България пазарът предлага различни форми на витамин D3 (холекалциферол), като сред тях Oilesen Vitamin D3 (Valentis) се откроява с удобни фармацевтични форми (капсули и капки), добра абсорбция и стабилен профил. В клинично-профилактичната практика продуктът се използва за поддържане на физиологичните функции на имунната система и костния метаболизъм, като може да бъде подходящ избор за пациенти в риск от дефицит – включително лица с онкохематологични заболявания. [9].
Съществува и генетично измерение – описани са множество полиморфизми в гена за VDR, които се асоциират с различна прогноза при неходжкинови лимфоми и остра миелоидна левкемия, което поражда интерес към персонализирания подход [10]. Въпреки че тази област е все още в развитие, тя подчертава потенциално по-дълбоката роля на витамин D в онкохематологията.
Макар към момента да липсват строги международни препоръки за рутинна суплементация при онкохематологични пациенти, големи ендокринни и геронтологични дружества препоръчват поддържане на нива ≥30 ng/mL (75 nmol/L), като при дефицит често се използват дози от 2000–5000 IU/ден витамин D3 [11,12]. Безопасността също е важен фактор: токсичността на витамин D е рядка и обикновено настъпва при много високи и продължителни приеми.
Таблица: Примерни препоръчителни нива и прием на витамин D3
| Категория | Целево ниво 25(OH)D | Прием на витамин D3 |
| Здрави възрастни | 30–50 ng/mL | 800–2000 IU/ден |
| Дефицит (<20 ng/mL) | Постигане ≥30 ng/mL | 2000–5000 IU/ден до корекция |
| Онкохематологични пациенти | ≥30 ng/mL | 2000–5000 IU/ден (индивидуално) |
Заключението е, че витамин D заема интересно място на границата между класическата нутриционна биология и модерната прецизна онкология. Не е ясно дали в бъдеще ще бъде признат като адювантна терапевтична мярка, но настоящите данни сочат, че той е недооценен фактор с потенциални ползи за имунната регулация, клиничния изход и качеството на живот.
Литература:
[1] Holick MF. Vitamin D deficiency. N Engl J Med. 2007.
[2] Pilz S et al. Vitamin D and cancer mortality. Anticancer Res. 2016.
[3] Drake MT et al. Vitamin D in multiple myeloma. Leuk Lymphoma. 2011.
[4] Bittenbring JT et al. J Clin Oncol. 2014.
[5] Shanafelt TD et al. Blood. 2011.
[6] Bittenbring JT et al. J Clin Oncol. 2014.
[7] Drake MT et al. Leuk Lymphoma. 2011.
[8] Holick MF et al. JCEM. 2011.
[9] Валентис – продуктовата информация за Oilesen D3.
[10] VDR polymorphisms in hematologic malignancies – review data.
[11] Endocrine Society Clinical Practice Guidelines. 2011.
[12] Central Europe Vitamin D Guidelines. 2013.
