Д-р Стоян Богоев е съдов хирург и съосновател на AngioSolutions Center – частна практика, фокусирана върху венозни заболявания и минимално инвазивно лечение на разширени вени. Приема пациенти с хронични рани и провежда терапия и в други медицински центрове, включително ДКЦ „Русев“ и МЦ-1, Пловдив.
Специализира в клиниката по съдова хирургия на УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив (2018–2023), където още в самото начало се сблъсква с пациенти с хронични, трудно зарастващи рани: венозни, артериални, диабетни, декубитални и инфектирани. Докато се обучава в операционната, постепенно открива, че лечението на хронични рани му дава възможност за реално, ежедневно въздействие върху живота на пациентите. Разбира, че именно в тази област може да бъда най-полезен – и така започва професионалното му развитие в тази насока.
В хода на работата си се запознава с английски наръчници, алгоритми и протоколи и когато започва да ги прилага, идва най-ценното – раните започват да заздравяват. Д-р Богоев казва: „Тогава разбрах: хроничната рана не е просто кожен проблем – тя е отражение на системно страдание. Днес лекувам такива пациенти ежедневно, използвайки комбинация от съдова диагностика, съвременни превръзки и персонализирана терапия“.
Д-р Богоев, от колко време активно лекувате пациенти с хронични и трудно зарастващи рани?
Вече над 7 години. Повечето пациенти идват с венозни язви – усложнение при нелекувани разширени вени или след прекарана дълбока венозна тромбоза. Срещам и случаи на артериални улкуси, диабетни рани, декубитални рани, постоперативни хронични дефекти и други.
Пред какви предизвикателства се изправят пациентите, които страдат от венозни рани?
Най-често – неразбиране на проблема. Много хора вярват, че ако открият “правилната превръзка”, раната ще заздравее. Истината е, че без лечение на причината (най-често – венозна недостатъчност), нито една превръзка няма да бъде достатъчна.
Друг проблем е липсата на търпение – лечението на хронична рана изисква време, постоянство и ангажираност от страна на пациента.
А с какви трудности се сблъскват специалистите при лечението на тези пациенти?
С късно потърсена помощ. Често виждам пациенти, които в продължение на месеци са се самолекували с неподходящи мазила, алтернативни методи или продукти, препоръчани от фармацевт или лекар без опит в лечението на хронични рани. Това не само влошава състоянието, но и усложнява лечението.
Сериозен проблем е и липсата на координация между специалистите – съдов хирург, личен лекар, ендокринолог, дерматолог. А реално се изисква мултидисциплинарен подход.
От тази година в списъка на НЗОК влизат и съвременни превръзки за лечение на рани. С какво това ще помогне?
Това е важна стъпка напред. Съвременните превръзки често бяха недостъпни за пациентите поради високата цена. А лечението на хронични рани продължава месеци, понякога и повече от година. Реимбурсацията от НЗОК ще улесни достъпа до ефективни средства и ще ускори възстановяването.
Какво бихте препоръчали на хората, които страдат от трудно зарастващи рани?
На първо място – не отлагайте консултация със специалист. Ако раната не показва подобрение за 4 седмици, това вече е хронична рана и трябва да се търси причината тя да не зараства.
На второ – направете доплерово изследване (Дуплекс сонография), за да се провери дали причината не е в съдовата система (а най-често е).
И накрая – спазвайте комплексна терапия, която включва както локално лечение с подходящи превръзки, така и системни интервенции. Не лекуваме просто рана – лекуваме причината зад нея.
“Успешното лечение на раната започва, когато престанем да я мислим като проблем на кожата, а я разпознаем като сигнал от цялото тяло.”
