Д-р Неделя Щонова е лекар, специалист невролог, с докторат на тема „Ролята на психосоциалните рискови фактори за поява и развитие на атеросклероза” към Катедрата по неврология на Медицинския факултет при МУ – София.
Специализирала е във Weill Cornell Medical College в Ню Йорк и Hôpital Européen Georges-Pompidou в Париж, където задълбочава познанията си в неврологията и когнитивната психотерапия.
Автор и водещ на „Светът на здравето” по bTV, като повече от 25 години налага стандарти в съвременната здравна журналистика, базирана на научни факти и вдъхновение.
Forbes я включи в класацията Топ 70 на най-влиятелните български знаменитости, а БЛС я награди като „Социално отговорна медия в условия на здравна пандемия“.
Автор на бестселъра „Хвърчило към рая”, продаден в над 30 000 екземпляра и оглавил класациите на Хеликон в продължение на шест седмици.
Победител в Dancing Stars Bulgaria 2024, демонстрирайки не само професионализъм, но и изключителна отдаденост към личното усъвършенстване.
Омъжена, с едно дете.
Д-р Щонова, какво Ви вдъхнови да се посветите на неврологията и човешкия мозък?
Неврологията за мен не е просто наука, тя е тъкан от философия и етика, от естетика и литература, карта на човешкия дух, която можем да следваме или да се изгубим в нея. Гледам например балерина – тялото ѝ се извива като течаща река, като мълниеносна мелодия и искам да познавам невроналните корелати на волята, която пулсира под кожата ѝ, искам да познавам невроанатомичния механизъм, който изгражда и поддържа този танц. Или гледам атлет, изтъкан от мускули, устрем и дисциплина и искам да познавам тайните невронални механизми, скрити зад устойчивостта и постоянството му.
После виждам друг човек, потопен в хаос – неовладян, вика, преяжда, самосаботира се, потъва в разрушителни навици. Защо го прави? Обичам да мисля върху това. Зная и вярвам, че нервната система може да се преконфигурира и да бъде обучена наново.
Това, което ме вдъхновява, е осъзнаването, че във всяка невронна мрежа, във всяка синаптична връзка, лежи потенциалът на човешкия дух. Искам да показвам на хората, че мозъкът е удивителен портал към нас самите, към това кой можем да бъдем, ако сме внимателни, осъзнати, трудолюбиви и нежни към себе си.
Като човек, който ежедневно работи със „сивото вещество“, кое продължава да Ви удивлява най-много в него?
Мозъкът ме удивлява с невероятната си способност да създава шедьоври – мисля си за ума на Леонардо да Винчи, на Шопен, на Моцарт, на Бернини. Милиарди неврони и синапси работят заедно, изграждат сложни мрежи, тези мрежи управляват мисъл, движения и креативност. Пластичността му е удивителна. Човек, парализиран след инсулт, може да възстанови функции чрез реорганизация на мозъчните пътеки. Интересно е как мозъкът синхронизира действие и време – докато шофираш или караш ски, той преценява кога да завиеш, кога да ускориш, как да избегнеш препятствия. Емоциите и химията му променят усещането за време, а сънищата и въображението тренират възприятията и решенията ни. Мозъкът мечтае, учи се, адаптира се и винаги ни изненадва. За мен той е най-прекрасната операционна система на живота, невероятно адаптивен, прелестен, сияещ и винаги готов да сътвори чудеса.
Какво е Вашето лично „упражнение“ за поддържане на мозъка млад и жизнен?
Да творя. Обичам да създавам. Моето упражнение за поддържане на ума млад и бистър е, че обичам да ми е трудно, да се себенадмогвам. Да спортувам сериозно. Ако е лесно, не ми е интересно. Всеки ден се потапям в нови неща, сякаш плувам в прелестна река от нови знания – пиша книги, защитих дисертация, чета много специализирана литература, създавам семинари, водя авторско предаване вече 25 години, композирам своя собствена мелодия на живота. Тичам по 5 километра много често. Свиря на пиано, играя тенис, ходя на ски, участвам в танцови предизвикателства, търся и откривам нови пътеки към сърцето на живота. Където и да съм, се стремя да оставя след себе си хората по-светли, по-будни и осъзнати за потенциала в тях.
Обичам да принадлежa, обичам семейството си, обожавам любимите хора и да се раздавам. Когато правиш това с любов и пълно сърце, когато си част от нещо, което за теб е изтъкано от върховен смисъл, поддържаш себе си жив, буден и вдъхновен.
С много любов създадох и моя бранд Sapphire Nutrition, посветен на дъщеря ми и там всяка формула е внимателно разработена с прецизност и грижа. Живеем в ера на жестоки хранителни дефицити и вярвам, че е важно да подкрепяме физиологията и хомеостазата си отвътре, затова създавам продукти като Focus 7, Gluco 1, Menoflor 6, чаят Focus 7 – това са не просто добавки, а инструменти за ум, енергия, устойчив метаболизъм и жизненост. За мен този процес на създаване е изкуство и грижа, начин да оставя света по-добро място, да дам здраве и яснота на тези, които обичам, и на всички, които вярват в силата на вниманието, баланса и самосъзнанието.
В последните години науката говори за невропластичност – способността на мозъка да се променя и обновява. Какво ново знаем днес за този процес?
Невропластичност е една от любимите ми думи. Това е способността на мозъка да се преорганизира и адаптира, да създава нови връзки между невроните, дори в зряла възраст. Тя е живият код на учене, памет и възстановяване, тя е фундаментът, върху който се изграждат уменията, навиците и потенциалът на човека. Мозъкът не е статичен хардуер, той е динамична екосистема, която реагира на преживявания, стрес, фокус. И чрез правилно структурирани практики – внимание, движение, целенасочена стимулация, ние можем да „програмираме“ тази пластичност за растеж и устойчивост. В основата ѝ стои невротрансмитерният поток и промяна в синаптичните връзки, което означава, че всяка мисъл и всяко действие оставят отпечатък. А също и всяка емоция. И това е футуристичната магия на нашия мозък – възможността да се развиваме, възстановяваме и трансформираме, без да бъдем ограничени от „генетичната карта“. Невропластичността е мостът между настоящето и потенциала в нас, който чака да бъде отключен.
Какви са най-новите тенденции и открития в областта на превенцията на когнитивния спад и деменцията?
Съвременната наука вече говори за многоизмерна превенция – не само лекарства, а цялостен подход, който включва движение, хранене, социални връзки, мисловни упражнения и емоционално благополучие. Нови изследвания показват, че редовна физическа активност и умствено стимулиране намаляват риска от когнитивен спад с до 40%. Също така, науката обръща внимание на невровъзстановяващи нутриенти – омега-3, полифеноли, специфични аминокиселини, които поддържат мембраните на невроните и синаптичната им пластичност.
Една от най-вълнуващите тенденции е как технологиите и невронауката се сливат. Хората вече носят устройства, получават постоянна връзка и AI алгоритми, които предвиждат и диагностицират ранни промени. Това променя играта – превенцията вече не е пасивна, тя е активна, динамична, тя става все по- персонализирана. Мозъкът може да се тренира, наблюдава и защитава като елитен спортист, но с потенциал, който трае цял живот. Ето това е бъдещето, където биологията и технологиите работят заедно, за да отключват истинския човешки капацитет.
Какви фактори ускоряват стареенето на мозъка – и кои го забавят?
Мозъкът не старее само заради времето, а заради хаоса, който допускаме в живота си. Хроничният стрес, недоспиването, преяждане, токсичните навици, изтощителни отношения, неизлекувани душевни рани, социалната изолация, депресия, апатия, мързел – те всичките ускоряват деградацията на невронните мрежи. Обратно, движение, творчество, интелектуални предизвикателства, свързаност с хора, любопитство и емоционална яснота забавят процеса.
Когато човек се научи да наблюдава мислите си, да усеща емоциите си без съпротива и да диша в синхрон с живота, мозъкът започва да се възстановява. Всеки сигнал на благодарност, на тишина или вътрешна радост предизвиква неврохимични реакции, които подмладяват мрежите. Мозъкът не остарява, когато се движим, учим и обичаме. Остарява, когато се отдалечаваме от себе си. От доброто. И от святото.
Каква е ролята на емоционалната хигиена – стрес, тревожност, радост, благодарност – за мозъчното здраве?
Емоционалната хигиена е нещо изключително важно, тя е неврохимическата архитектура на живота ни. Стресът съкращава синапсите, тревожността изтрива пътища, а радостта и благодарността създават нови, по-силни мрежи. Мозъкът е като хартия, върху която всяка емоция пише история. Когато култивираме радост, практики на благодарност, дори тишина и медитация, ние създаваме вътрешен резерв – резервоар от устойчивост и адаптивност, който ни позволява да преживяваме бурите на живота без да губим себе си. И това е урокът на мозъка – емоционалната чистота подхранва мисълта и създава възможности за растеж. Емоциите и характерът са неврохимическата архитектура на нашата съдба.
Какво казват изследванията за връзката между медитация, молитва и мозъчна функция?
Мозъкът реагира на тишината. На добротата, на благината. Медитация и молитвена терапия не са просто религиозни или духовни практики, те са деликатни начини за вътрешна оптимизация, те пренастройват мозъка като система за покой, фокус, мир, креативност. Успокояват амигдалата, засилват префронталната кора и активират неврохимията на удоволствието – допамин, серотонин, GABA. Мозъчните вълни преминават в тета и алфа ритъм, а това е зоната на поток. Резултатът е по-голяма яснота, устойчивост и чувство за смисъл. Изобщо молитвата е древният код на душата, тя може да ни променя, да превръща страха в доверие, болката в смисъл и самотата в усещане за принадлежност.
Какви храни и нутриенти са най-полезни за невроните?
Такива, които едновременно подхранват невроните, стабилизират глюкозата и успокояват възпалението. Мозъкът обича жива, богата на микроелементи храна. Омега-3 мастни киселини, полифеноли от плодове и зеленчуци, аминокиселини за невротрансмитери, антиоксиданти за защита на клетките – това са строителните материали на невронната архитектура.
Дивата сьомга, авокадото, боровинките, орехите, куркумата, зехтинът екстра върджин, яйцата (особено жълтъците), броколите, лененото семе, черният шоколад (над 85%), зеленолистните като кейл и спанак, тиквените семки, зеленият чай, нарът и ферментиралите храни като кимчи и кефир – всички те подхранват невроните, засилват паметта, подобряват фокуса и предпазват мозъка от оксидативен стрес.
Но има и друго измерение – съзнателното хранене. Когато хапваш с внимание, когато усещаш текстурата, ароматите, когато дъвчиш бавно, мозъкът усвоява не само веществата, а и усещането за живот. Храната наистина е много повече от вкус, тя е информация и всяка хапка активизира специфична биохимична каскада. Трябва да знаем това и да избираме осъзнато, а не механично.
Ако мозъкът можеше да говори, какво би ни казал, за да го пазим?
Мозъкът би казал:
Обичай ме. Предизвиквай ме. Изисквай от мен. Отдъхвай с мен. Използвай ме! Вярвай и действай с дръзка доброжелателност, защото ние сме способни и свободни да променяме света. Води ме към светлина, радост и любов. Аз ще ти дам всичко – ако ме пазиш. Така звучи съюзът между неврон и душа – между електричество и съзнание, между материя и чудо.
