МБАЛ „Св. Мина”
Д-р Мария Татарова е възпитаник на Медицински университет – Пловдив, който завършва през 2020 г. След дипломирането си започва професионалния си път в МБАЛ „Свети Мина“ – Пловдив, където работи във Вътрешно отделение и COVID–отделение. От юли 2022 г. до момента е специализант по ревматология в Отделението по ревматология. Професионалните ѝ интереси са насочени към съвременните методи за лечение на възпалителни и дегенеративни ставни заболявания. Активно участва в обучителни симпозиуми и национални научни форуми в областта на ревматологията. Член е на Българския лекарски съюз и Българското научно дружество по ревматология.
Дефицитът на витамин D продължава да вълнува изследователите в световен мащаб поради значението на този важен витамин-прохормон за човешкото здраве. Този дефицит засяга хората във всички етапи от техния живот и се проявява на всички континенти, за което все по-често се говори за „глобален витамин D дефицит”. Въпреки че начините за естествено набавяне на витамин D – чрез диетата и слънчевата експозиция,са добре известни все пак почти 80% от популацията в България е с нива под нормата. Затова има разумно обяснение.
1. Можем да синтезираме витамин D3 (холекалциферол) в нашата кожа, когато я излагаме на слънчева светлина от UVB спектъра, която трябва да е с необходимата дължина на вълната (290-315 nm). За да се възползваме от този синтез, обаче, е необходимо да се съобразим с няколко условия:
– Географската ширина, на която се намираме – за територията на България най-благоприятният момент за синтез на витамин D3 в кожата е в периода май-септември и то в часовия диапазон 10-17 ч. Тогава UVB вълната е с необходимата дължина;
– Времето на излагане на слънце – за да продуцираме необходимата ни дневна доза витамин D3 трябва да излагаме над 20% от площта на кожата си (ръце, крака и глава) на активно слънцегреене за поне 20-30 мин.;
– Расата и типа кожа също са от значение – по правило по-тъмната кожа има нужда от повече време на слънце, за да се осигури необходимата доза витамин D3;
– Местоживеене и месторабота – в големите индустриални градове замърсеният въздух възпрепятства проникването на слънчевата светлина и спъва процеса на синтез, а работейки в закрити помещения правим този синтез невъзможен;
– Възраст – с напредването на възрастта синтезът на витамин D3 в кожата намалява, поради което възрастните хора са изложени на риск от по-сериозен дефицит;
– Слънцезащитната козметика, която използваме, за да се предпазим от слънчево изгаряне, ни „пази” и от витамин D3. Дори козметика с SPF-фактор 10 е в състояние да блокира над 95% от синтеза за витамин D3 в кожата.
2. Диетата ни е изключително бедна на витамин D, въпреки че D3 се съдържа в някои хранителни продукти от животински произход като яйчен жълтък, мазна риба и рибени масла, животински мазнини и някои млечни продукти. Установено е, че дори при разнообразно и балансирано хранене не можем да си набавим повече от 10-15% от нуждите за организма. Растителната форма на витамин D – витамин D2 (ергокалциферол) се съдържа в някои гъби. Тя е слаб и неактивен подвид, който не води до контрол на нивата в организма.
Интересен факт е, че в света има една единствена етническа група, която не страда от дефицит на витамин D и това са ескимосите. Първоначалните предположения за този феномен бяха свързани с факта, че диетата им е почти 100% животинска, но впоследствие се оказва, че ескимосите в процес на дълъг период от тяхното развитие са придобили някои „еволюционни предимства” по отношение на генетичната адаптация в калциевия метаболизъм и промени в рецепторите на витамин D, които ги правят доста по-устойчиви на витамин D-дефицит.
Ползи от витамин D
1. Костно здраве. Критичната роля на витамина по отношение на нашето костно здраве е добре известна. Витамин D допринася за здравето на нашите кости като намалява загубата на костна плътност, риска от падане и фрактури, подобрява мускулната ни сила и здравето на нашите зъби. Продължават обаче да се откриват нови и нови извънскелетни, плейотропни ефекти от витамин D, които са отвъд класическата му роля като регулатор на калциево-фосфорната обмяна.
2. Имунна функция. Витамин D е мощен имуномодулатор с доказани антибактериални, антивирусни и противовъзпалителни ефекти. Подпомага както вродения, така и придобития ни имунитет. Адекватните нива на витамин D в организма са в състояние да стимулират имунните ни клетки да синтезират вещества като кателицидин и интерферон гама – молекули със свойства и функции на широкоспектърни антибиотици, които са активен щит срещу заобикалящите ни патогени. Влошената имунна функция се свързва с повишен риск от вирусни, бактериални, възпалителни и респираторни заболявания, а всички те са в своя пик през есенно-зимния сезон, когато синтезът на витамин D в кожата е невъзможен и нивата му в организма са ниски, за да осигурят имунната протекция.
3. Кардиометаболитно здраве. Витамин D подобрява инсулиновата чувствителност, регулира метаболизма, подпомага контрола и управлението на диабета и намалява риска от сърдечно-съдови заболявания. Витамин D подпомага работата на хормони като инсулин и лептин (хормон на ситостта). При ниски нива на витамин D инсулинът „работи зле” и чувстваме глад. Лептинът също „работи зле” и мозъкът не получава навременен сигнал, че сме сити, за да спрем да се храним, т.е. имаме нарушена регулация на апетита и често преяждаме. Контролирайки движението на калция в организма, витамин D (особено в комбинация с витамин К2) намалява опасността от образуване на калцификати в кръвоносните съдове, сърдечните клапи и паренхимните органи, с което значимо намалява риска от сърдечно-съдови инциденти и риска от нова или повторна нефролитиаза (бъбречно-каменна болест).
4. Когнитивно и ментално здраве. Витамин D доказано подобрява качеството на живот по отношение на:
– Колебания в настроението – витамин D е един от основните „диригенти на мозъчната химия”. Той контролира голяма част от регулаторните процеси и синтеза на някои невротрансмитери (серотонин и допамин) и има много силно влияние върху емоциите и настроението. Витамин D е ключов за производството на серотонин – „хормона на щастието”. Участва в регулирането на оста хипоталамус-хипофиза, която контролира реакциите на тялото към стрес, метаболизма и помага за намаляване на тревожността. Приемът на витамин D доказано може да облекчи симптомите на депресия, тревожност и сезонни афективни разстройства особено при хора с доказан дефицит;
– Ниска мотивация – в мозъка ни има малък сноп от нерви наречен нуклеус акумбенс, който е „сърцето” на много неща – включително зависимостите, мотивацията, паметта, взимането на решения и др. Твърди се, че нуклеус акумбенс работи чрез допамина – ключов невротрансмитер в мозъка отговорен за мотивацията, удоволствието, възнаграждението и двигателен контрол, а витамин D е ключов регулатор на допамина;
– Паник атаки – те са свързани с част от мозъка ни наречена „бадемовидно тяло” (заради формата и размера) или амигдала. Амигдалата е част от нашата лимбична система и играе критична роля в обработката на емоциите ни, защото е свързана със задействането на признаците на стрес, тревожност, депресия, фобии, страх, гняв, агресия и т.н. За да балансира емоциите ни амигдалата се нуждае от достатъчно количество витамин D и серотонин.
– Хронична умора – витамин D регулира „енергийните централи” на нашите клетки – митохондриите. При дефицит на витамин D имаме ниски енергийни нива, които са предпоставка за хронична умора, която от своя страна, „приспива” нашата имунна система и ни прави лесна мишена за вируси и бактерии.
– Лош сън – дефицитът на витамин D е пряко свързан с нарушеното качество на съня и цикъла сън-бодърстване, защото витамин D действа като невроендокринен регулатор в зони на мозъка отговорни за съня – хипоталамуса и префронталната кора.
5. Стрес и витамин D. Синтезираният от слънцето витамин D3 и стресовият хормон – кортизол се продуцират в организма ни от една и съща суровина – холестеролът. При стресово събитие обаче организмът ни произвежда с предимство кортизол вместо витамин D, затова и хроничният стрес почти винаги води след себе си витамин D дефицит поради две причини:
– Кортизолът намалява абсорбцията в тънките ни черва на витамин D приет от храна или фармацевтичен продукт;
– Блокиран е синтеза на витамин D в кожата при слънчева експозиция поради дефицит на нужната за този процес суровина – холестерол, която отива приоритетно за производството на стресовия хормон.
6. Епигенетика и витамин D. Учейки ни как да „препрограмираме“ гените си чрез ежедневните си избори, за да живеем по-дълго и да бъдем по-здрави епигенетиката е в постоянен фокус на съвременните изследвания, а витамин D намира широко приложение в тази област. Той регулира стотици процеси в организма ни, включително и епигенетиката, като влияе на експресията на над 2000 гена или към днешни данни на над 10% от човешкия геном. Витамин D подпомага „поправката” на нашето ДНК като предотвратява и забавя процеси свързани с биологичното стареене на организма. Американско проучване по темата твърди, че приемът на над 2000 IU D3 дневно намалява епигенетичната ни възраст с няколко години, т.е. намалява нашата биологична възраст и я прави различна от нашата хронологична такава.
7. Космическа медицина и витамин D. Интересен факт е, че в условията на микрогравитация костите ни остаряват по различен начин и много по-бързо в Космоса, отколкото на Земята. Астронавтите губят до 2% от костната си плътност на месец в сравнение със загубата на кост от 0,5 до 1% годишно при възрастни жени след менопауза при земни условия. Тези данни може би ни говорят за това, че трудностите човек да завладее Космоса в наши дни са не толкова технологични, а биологични – ние просто не сме пригодени за дългосрочно пребиваване в условия на микрогравитация. Макар да не променят човешката еволюция директно, положителните навици като поддържането на оптимални нива на витамин D в организма оформят начина, по който се развиваме и адаптираме към света. Те влияят върху ума и тялото ни като създават основа за устойчив растеж и много по-добро качество на живот – било то и в Космоса един ден.
Вследствие на недостатъчното излагане на слънце и бедната диета формираният витамин D дефицит трябва да се преодолява най-често с помощта на допълнителен прием на D3. Формата и вида на приеманата добавка са от съществено значение за справянето с дефицита. Храносмилателната ни система често намалява и забавя процента на ефективно усвояване на активните вещества поради индивидуални генетични или други причини свързани с процеси на малабсорбция като някои заболявания или приема на някои лекарствени вещества. Букалните спрей-форми са доказана иновативна технология, която осигурява бързо и ефективно усвояване на приетите нутриенти, защото активното вещество се въвежда в организма през букалната лигавица директно в кръвоносната система като изцяло заобикаля стомашно-чревния тракт.
