Д-р Христиана Бацелова е специалист по Епидемиология на инфекциозните болести. Член е на Международната асоциация на епидемиолозите, преподава в катедра „Епидемиология и медицина на бедствените ситуации“ към Медицинския университет в гр. Пловдив и отговаря за ваксинационната кампания в УМБАЛ „Св. Георги“.
____
Какво представлява варицелата?
Варицела е остро инфекциозно заболяване, причиняващо се от Varicella-zoster virus, протичащо с остро начало, повишена температура, умерено увредено общо състояние и циклично развиващ се, придружен със сърбеж псевдополиморфен обрив (макули, папули, везикули, крусти). Обривът е разпространен по тялото, лицето и крайниците, задължително по окосмената част на главата и рядко се наблюдава по дланите и стъпалата. Единични обривни елементи се наблюдават и по лигавиците.
Засяга най-вече деца, като в 90% от случаите са под 15-годишна възраст. При отсъствие на ваксина срещу варицела броят на заболелите всяка година е равен на кохортата новородени, като 52-78% от случаите са деца под 6-годишна възраст, а 89-95% се разболяват преди да навършат 12 години.
Варицелният вирус попада по въздушно-капков механизъм в епителните клетки на лигавицата на горните дихателни пътища (ГДП) и конюнктивата. Входна врата са лигавиците на горните дихателни пътища и конюнктивите. Осъществява се вирусна репликация на мястото на проникване и първична виремия, която завършва с вторична вирусна репликация в органите. Следват няколко нови виремични вълни с дифузна вирусна инвазия в капилярните ендотелни клетки и епидермиса. След първичната репликация в тях той прониква в кръвта и се разсейва във вътрешните органи (черен дроб, слезка, бъбреци и пр.), но с предпочитане засяга кожата, белите дробове и централната нервна система (ЦНС). Вирусите достигат до кожата, лигавиците на храносмилателния тракт, половите органи, конюнктивите. Въпреки силния имунен отговор на организма вирусът бързо се разпространява. След преболедуване от варицела се придобива траен имунитет.
Варицела е антропоноза. Единствен източник на зараза е болният от варицела или херпес зостер. Болният от варицела е заразен последни 1-2 дни от инкубационния период и през време на болестта до 5-6 дни от началото на обрива. Вирусите се съдържат в обривните единици по кожата, но основно епидемиологично значение имат вирусите в енантема по лигавицата на горните дихателни пътища. Вирусите се съдържат също така и във везикулите при херпес зостер. Заразителността на болния продължава около 10-14 дни. Инкубационният период е от 10 до 21 дни, най-често 14-16 дни. Болният от херпес зостер може да бъде източник на зараза както за спорадични случаи, така и за епидемии в детските заведения.
Кои са основните симптоми на варицела?
При децата болестта започва най-често с умерено повишена температура, лека хрема и зачервено гърло. Началните прояви са общо неразположение, повишена температура, главоболие, анорексия. При тях заболяването може да започне направо с появата на обрив. Бързо се появява характерният варицелен обрив по кожата на тялото, лицето, окосмената част на главата и лигавиците на устата и половите органи. Обикновено той започва от главата и тялото и се разпространява центропетално. Много характерна е появата му в окосмената част на главата. Може да има обрив и по дланите и стъпалата, като тази локализация се наблюдава все по-често през последните 15 години. Първоначално се появяват червени петънца с размери 2-4мм, като някои от тях за часове до денонощие еволюират в папули и везикули. Мехурчетата са еднокамерни, приличат на капка роса с околовръстно червено поясче. След няколко дни мехурчетата завяхват или се пукат и се покриват с кафеникави крусти. Всички обривни единици преминават през описаните стадии. Характерен е т. нар. псевдополиморфизъм на обрива – наличие на различни ефлоресценции (макули, папули и крусти).
Какви могат да бъдат усложненията от варицела?
Варицела зостер вирус може да бъде коварен и да доведе до усложнения при малки деца, юноши, възрастни, бременни и лица с понижена имунна защита (лица, живеещи с ХИВ, трансплантирани лица, пациенти на химиотерапия, имуносупресивно лечение, продулжителен прием на стероиди).
Усложненията могат да са вторична бактериална инфекция на кожа и подкожие, пневмония, церебелит, енцефалит, хеморагични усложнения, сепсис и дехидратция.
Как се диагностицира варицелата?
Лабораторни критерии за доказване на варицела са:
• Доказване на антиген на вируса на варицелата;
• Доказване на специфичен антитяло-отговор в серума;
• Изолация на вируса;
• Доказване на нуклеинова киселина на вируса.
Епидемиологични критерии за доказване на варицела са:
• Предаване от човек на човек;
• Общ източник на зараза.
Класификация на случаите:
• Възможен: Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии;
• Вероятен: Всяко лице, което отговаря на клиничните критерии и наличие на епидемична връзка;
• Потвърден: Всяко лице, което отговаря на клиничните и лабораторните критерии;
• По време на епидемичен взрив: всяко лице, което отговаря на клиничните критерии и при което съществува епидемична връзка.
Какви са Вашите препоръки след поставяне на диагнозата?
Заболяването не трябва да се пренебрегва, защото може да протече леко, но може да доведе до тежки усложнения и до смърт. Препоръчвам консултация с инфекционист дори при минимални съмнения за по-тежко протичане.
Искам да развенчая един мит, а именно – да не се къпят болните. Няма медицинска причина да не се къпят, просто не трябва да се разчесват обривните единици и да не се търка кожата, по която са.
Какво може да се направи, за да се предотврати заразяване с варицела?
Варицела е въздушно-капкова инфекция и като такава е почти невъзможно да бъде ограничена без ваксинация.
В България е разрешена ваксина срещу варицела, произведена с Ока щам, в чийто състав има не по-малко от 1350 PFU. Тя е с доказана много висока ефективност и безопасност. Одобрена е за приложение от 13 месечна възраст като при определени ситуации може да се прилага от 9 месечна възраст.
Противоварицелната ваксина може да бъде прилагане едновременно с други ваксини, включени в имунизационния календар. Освен ако не е приложена заедно с друга жива ваксина срещу морбили; морбили и рубеола; морбили, паротит и рубеола. Тогава интервалът трябва да е минимум 28 дни.
Какво могат да направят родителите превантивно, за да не се разболят останалите хора от домакинството, когато един член на семейството е с варицела?
Изолация в самостотелна стая на болния с варицела, ако е възможно. Проветряване на помещенията на всеки час за по минимум 10 минути. Ограничаване максимално на контактите. Неимунни бременни не трябва да кантактуват с болния.
Пост експозиционна профилактика (ваксинация след контакт с болен) се извършва до 5-ия ден от контакта с варицела зостер вирус. Наблюдение на контактните 21 дни от последния контакт.
